Как фондация „Ято“ променя света чрез изкуство

Симона Георгиева и Мартина Костелянчик създават фондация „Ято“ в търсене на промяна чрез обучения на деца и младежи, а новосъздадената им продуцентска компания Good Sisters Studio ще им помогне в тази мисия

Може ли културата да промени средата, в която живеем? Според основателките на фондация „Ято“ това е напълно възможно. Мартина Костелянчик и Симона Георгиева, участнички в селекцията ни „30 под 30“, си поставят за цел да обучават деца и младежи в неравностойно положение, за да се опитат да променят живота им, като за целта използват инструментите на киноизкуството.

„Има много организации, които даряват храна, дрехи и т.н., но те имат нужда и от малко изкуство и култура, което да им даде малко топлина, въображение, да разберат, че има и друго, което могат да правят“, казва Костелянчик.

Наред с това двете момичета се увличат по социално ориентирано изкуство и работят по свои проекти в киното, които отскоро минават под шапката на продуцентската им компания Good Sisters Studio.

МАРТИНА КОСТЕЛЯНЧИК И СИМОНА ГЕОРГИЕВА

пристъпват сред огледалата в залата на THE PLACE by DIGMA. След миг като на магия до тях застават още цяло ято Мартини и Симони. В множеството леката им неувереност от това да са пред обектива не личи толкова, но и двете свенливо признават, че се чувстват много по-уверени зад камерата.

Един от последните проекти на Костелянчик (30) е режисьорският ѝ дебют в късометражното кино – на филма „Кучешки живот“, който разказва за възрастна жена, която живее за своето куче и изгубва себе си. Това е първият проект на Good Sisters Studio. Дружеството е основано през април миналата година и е еднолична собственост на Мартина Костелянчик.

Под шапката на продуцентската компания е и последният документален филм на Симона Георгиева – „Помашка рапсодия“ – за пеещите баби от благоевградското село Скребатно. „Те са имали тежък живот, но въпреки това се събират и пеят. Носят такава енергия. Пеенето им е специфично за региона – наричат го привлечено, и искам да го покажа, защото смятам, че заслужава да стигне до много повече хора“, разказва Георгиева (30).

И двата филма предстои да бъдат представени пред по-широка аудитория, както и да вземат участие в кинофестивали.

Страстта на двете към киното е всъщност това, което ги събира, макар пътищата им да водят началото си в два различни края на България. Мартина е от Варна и като дете се занимава със спорт – тренирала е футбол, баскетбол, волейбол, софтбол. Успява да канализира и креативността си. Киното я привлича, но се ужасява от това да застане пред камерата и затова решава, че нейното място е зад кадър.

Пътят на Симона започва в малък град до Пловдив – Кричим, където „нямаше много какво да се прави и гледах филми“. Постепенно започва да снима и режисира приятелите си. Така и двете се озовават в Нов български университет, където записват „Кино и режисура“. Именно там се запознават и стават приятелки.

И макар това да е началото на приятелството им, до идеята да се хвърлят презглава в мисията да променят света чрез изкуство има още път.

Този път минава през различни социални проекти в България и достига до Кения и Танзания.

Симона Георгиева участва в множество проекти на NoBlink от самото създаване на организацията. Включва се и в програмата на режисьора Елена Панайотова „Артисти за деца“. Тя въвлича деца и младежи в неравностойно положение в творчески обучения и театрални фестивали с идеята да ги вдъхнови, да им помогне да общуват по-добре, да намерят себе си и да развият различни умения. (По-късно историята на Панайотова и на „Артисти за деца“ е разказана във филма „Майка“.)

Първоначално Симона е доброволец в медийна лаборатория, където обучава деца на операторско майсторство. „Нямах идея какво правя, но успях да намеря подход и да работя с децата, да ги запаля.“ Участва в програмата в рамките на две години и след това Елена Панайотова я кани да се включи и в проекта в Африка през 2016 г. В него участват стотици деца и младежи в неравностойно положение и местни артисти, които преминават обучение за работа с тези деца. „Проектът продължи два месеца и беше едно от най-интересните ми преживявания до момента. Беше много вълнуващо. Сблъсък с толкова различна култура. И така още повече се вдъхнових. Грабна ме това, че мога да дам нещо, да дам някакво знание“, казва тя.

След края му получава покана да се включи в проекти на фондация „Пространства“ – първоначално като оператор, а след това и да направи самостоятелен уърк­шоп за кино.

По това време Мартина Костелянчик работи в продуцентските компании на Деси Тенекеджиева NOVA Film и Black Sea Film и фондацията ѝ „Стоян Камбарев“. „Там се научих да работя по проекти – как се разписват и как се изпълняват. Беше изключително динамична работа. В един момент организирах „Елхи на таланта“ и украсявах 30 огромни елхи, в следващия момент организирах „Награда за кино 355“, където трябваше да съм изпълнителен продуцент на три късометражни филма. В следващия момент организирахме официалната церемония за връчването на наградите „Полет в изкуството“ (и трите проекта са на фондация „Стоян Камбарев“, бел. авт.), което е огромно събитие.“

СЛЕД ТАЗИ ШКОЛА МАРТИНА КОСТЕЛЯНЧИК ПРИЕМА

поканата на Симона Георгиева да се включи в работата на фондация „Пространства“. Заедно участват в много проекти за обучение на деца и тийнейджъри, докато не решават да създадат своя организация, с която да се включат в мисията.

„Ято“ се появява официално през октомври 2023 г. и е собственост на Симона и Мартина.

В рамките на малко повече от година организацията осъществява самостоятелни проекти и участват като партньор в проекти на фондация „Пространства“ и продуцентската компания NoBlink.

„Ято“ се включва в проект за прожектиране на български филми, като прожекциите са допълнени с дискусии с младежи и техните семейства за различни важни теми като наркотиците и зависимостите, насилието сред младежите. Последната прожекция е на филма „Истинските супергерои“, последван от една от най-тежките дискусии – на тема борба с рака и съдбата на онкоболните и техните семейства.

Именно този проект, в който имат възможност да се срещнат с младежи от цялата страна, им помага да доразвият виждането си за това каква организация искат да създадат. Много от проектите, в които участват, са свързани с обучения по кино и театър.

„Водихме кинообучението в село Орешене. Преподавахме на деца от 2. до 7. клас. Децата са 100% от ромски произход. Родителите им са често извън България и ги гледат бабите и дядовците им или в най-лошия случай деца гледат деца. Нямат дрехи, а директорката на училището разказваше как горят учебници през зимата, за да ги стоплят. Но тези деца са страхотни. Всеки от тях сядаше и пишеше собствена история, собствен мини сценарий. След това със Симона успяхме да слеем някои истории и те сами ги заснеха“, казва Мартина Костелянчик.

Обучения се случват и в други села и градове, често на места, където децата нямат достъп до театър и кино. През миналата година фондация „Ято“ се включва като партньор и в проекта Free Spirit Art. Той е насочен към деца и младежи от ромски произход, които са въвличани в творчески ателиета и кино уъркшопи, в рамките на които те създават собствени късометражни филми. Именно тук идва ролята на Мартина и Симона, които работят с деца от 7. клас в Орешен. Тъй като текат последните седмици на учебната година, учителите да доста скептични за това, че материята ще успее да заинтригува младежите, но се оказва, че грешат. „Нещо се отключи в тях. Бяха вдъхновени, пишещи, творящи. Учителите също се включиха. Направихме страхотни филмчета и едно интересно предаване. По-късно се върнахме, за да направим проект с видеоинсталации, само че с по-малки ученици“, обяснява Мартина.

„Ясно ни е, че няма как за две седмици уъркшоп, за една седмица или за три седмици работа да променим живота на децата и младежите, които участват. Но за това време, като им даваме тези знания за изкуството и работим всеки ден, по цял ден с тях, се опитваме да им дадем малка частичка изкуство, до което и ние сме се докоснали. И това наистина страшно много променя, има много положителен ефект“, допълва тя.

Основателките на фондация „Ято“ се включват и в проекта „Дух и тяло“ – танцов уъркшоп и късометражен документален филм на режисьорката Стефани Райчева. В проекта се включват хора с физически и психически увреждания от дневния център в Бургас. Чрез танц, движения и думи хората с увреждания изразяват различни чувства и емоции, взаимодействат помежду си и с околния свят. Мартина Костелянчик е продуцент на филма, а Симона Георгиева е оператор. Филмът е селектиран и за фестивала „Златен ритон“.

Като теглят чертата, се оказва, че до момента двете са участвали в близо 60 проекта, насочени към превенция на насилие, борба със зависимостите, развиване на творческия потенциал и други, като 8 от тях са в рамките на тяхната фондация.

През миналата година „Ято“ успява да осъществи и своя първи самостоятелен проект – Младежка медийна работилница. Тя се осъществява в София, с младежи от 13 до 18 години. Медийната работилница включва уъркшопи по писане на сценарий, режисура, продуцентство, операторско майсторство и монтаж, медийна грамотност, реклама и пиар, актьорски тренинги, уроци за поведение пред камера.

„Измисляха сценарий. Имаше екип, който се занимаваше с костюмите и реквизита, имаха дори работни пари, с които трябваше да си съставят бюджет“, обяснява Мартина.

Резултатът е заснети новинарска емисия, специален репортаж, ток шоу, подкаст и реклама, които от „Ято“ показват на децата и техните родители в специално наета кинозала.

Създателките на фондацията правят опити да повторят проекта не само в София, но и в страната.  Основната спънка обаче е финансирането. Подобно на много неправителствени организации „Ято“ се финансира през местни и европейски програми и проекти, като прави опити да разшири фокуса и да включи други групи в риск или други теми, които предизвикват интереса и вниманието им.

„Когато усетим, че нещо си заслужава – някаква идея, някаква кауза, някаква мисия, която ни е близка, тя се превръща в част от нашата мисия. Фокусът ни е да правим социално ангажирано изкуство, което да допринася за подобряване на обществото, в което живеем. Фокусираме се върху децата и младежите, но ако има друга кауза, която също усетим като наша, нещо, за което можем да помогнем, няма да се откажем“, обяснява Симона Георгиева.

Тук идва ролята и на Good Sisters Studio, като надеждата им е приходите на студиото от продуцирани филми, реклами и корпоративни видеа да помагат за осъществяването на проекти на „Ято“.

Именно това е една от големите цели за 2025 г. Вече са ясни и първите няколко проекта за годината към продуцентското студио. В това число са късометражният игрален филм „Метаморфоза“ с режисьор Бранимир Миладинов, за който вече са спечелили финансиране от Национален фонд „Култура“, и амбициозен проект за кино­обучение за деца и младежи с увреден слух – „КИНО работилница за глухи“. И, разбира се, да продължат да привличат за каузите си още и още хора.

И, разбира се, да продължат да привличат за каузите си още и още хора.

„Фондация „Ято“ е нещо, което е изключително лично и сме сложили сърцата си в него, и с всеки един проект ятото се увеличава, все повече хора се присъединяват и така някой ден ще превземем цялото небе“, казва Мартина Костелянчик.