Еврозона, база, множител, инфлация
Оживеният дебат по присъединяването на България към еврозоната продължава и това е прекрасно. В последно време в аргументите на противниците на членството се набляга, че еврозоната можело да доведе до по-висока инфлация поради скок в паричния множител и ускорен ръст на паричната база и оттам на паричната маса, в сравнение с валутния борд.
На теория тези аргументи са валидни и не са за пренебрегване. В режим на валутен борд на централната банка е забранено да увеличава по усмотрение паричната база, като купува и държи домашни държавни ценни книжа и да отпуска сконтови заеми на домашни банки. Паричната база при влизане в еврозоната действително може да започне да нараства по-бързо, защото и двете тези действия на централната банка ще станат разрешени. Също така при членство в еврозоната процентът задължителни резерви ще падне от близо 12% на 1% и при равни други условия това може да доведе до еднократно увеличение на паричния множител.
От една страна, БНБ наистина ще може да купува ДЦК и да отпуска сконтови заеми, като и двете водят до увеличение на компоненти на паричната база. Процентът задължителни резерви наистина ще спадне и при равни други условия множителят ще се увеличи. Увеличена база по увеличен множител дава увеличена парична маса и оттам до по-висока инфлация, отколкото при запазване на валутния борд. Просто и ясно. Но само от едната страна. Ако процесът на създаване на паричната маса се погледне от още страни, теоретично възможните развития са повече.
Например след първоначален период БНБ ще може не само да купува, но и да продава ДЦК, не само да увеличава, но и да намалява сконтовите заеми. Така тя ще може по усмотрение не само да увеличава, но и да намалява паричната база. Нещо, което при валутен борд не може. Всъщност членство в еврозоната вместо валутен борд означава различие в цялостния механизъм на формиране на паричната база. В единия случай тя се формира и контролира по усмотрение на Европейската централна банка. В другия се формира въз основа на съвкупните решения на стопанските деятели в три сектора на стопанството – домакинства, фирми и банкова система – като никой отделен деятел няма контрол. На теория е напълно възможно механизмът с усмотрение на ЕЦБ да доведе до по-бавно нарастване на паричната база, отколкото механизма при валутен борд. Само за сведение, за последния четвърт век паричната база в еврозоната е нараствала (геометрично) средно с 9,7% на година, а в България – с 13% на година.
Също така спад в задължителните резерви би довело със сигурност до ръст на паричната маса единствено и само при равни други условия. Но другите условия никога не са равни, а немалко от тях се влияят от самия процент задължителни резерви. Примерно той влияе на банките, когато решават какъв процент свръхрезерви да поддържат, и на домакинствата и фирмите, когато решават колко пари в брой спрямо депозити да поддържат. Теорията напълно позволява спад в задължителните резерви да доведе до ръст както на процента свръхрезерви, така и на процента пари в обращение – двата други компонента на паричния множител. А и за последния четвърт век корелацията между паричен множител и годишна инфлация в България е отрицателна – дори паричният множител да се увеличи, това не гарантира по-висока инфлация.
И така, аргументът, че влизане в еврозоната ще доведе до по-бърз ръст на паричната маса, отколкото при валутен борд, би бил верен единствено и само ако всичко останало остане непроменено и ако централната банка действа единствено в посока увеличение на паричната база. Нито едно от тези две условия не е непременно вярно в действителността. Поради това, а и поради опита от последния четвърт век, и двете твърдения са най-малкото спорни. Може и да се случи. А може и хич да не се случи.
