Даваш ли най-доброжелателното тълкуване на поведението на другите?

Случва ли ви се да знаете, че някой ви прави напук? Закъснява, говори бавно, прави грешка след грешка, не ви разбира. Събитието е обективно, но дали човекът е „лош“ и прави нещо напук? Всеки ден тълкуваме действията на хората около нас – в семейството, на работа, в университета. Често обаче допускаме една грешка – приемаме, че зад дадено действие стои лоша воля, некомпетентност или незаинтересованост.

Аз съм емпатичен човек, но имам моменти в личния и в работния живот, при които съм правил грешката да „запаля“, вместо да дам по-доброжелателно тълкуване. Отне ми години да имам нагласата да не приемам нещата лично и да не „паля“. Даже тази зима получих урок от Теди Малчев, когато си беше вкъщи по време на ваканция от лекциите по AI в Harvard. Майка ми, вече на над 80 години, не ме разбра за нещо и аз се изнервих. А Теди спокойно каза: „Меме, ти вероятно не разбра какво тати имаше предвид“. Изведнъж всичко стана различно. Но кое всъщност се промени?

Добри отвътре

Реалността, която виждаме и на която реагираме, зависи от интерпретацията, която даваме на поведението на другите. Когато говорим за бебета – знаем, че те нямат лоши мисли. Но само малко да пораснат, и се започва. Както една майка ме попита във връзка с   „Бъди за пример като успешен родител – 17 принципа“, която написахме със съпругата ми Ани: – Трудно ми е да запазя спокойствие, когато моят син ми прави напук. Моят въпрос, който я накара много да се замисли: „А защо всъщност би правил напук?“.

В книгата „Добри по душа“ (Good Inside) д-р Беки Кенеди, водещ американски психолог, споделя, че хората най-често действат не от злонамереност, а от своите собствени ограничения, страхове и притеснения. Нашият мозък обаче е склонен да запълва липсващата информация със собствени хипотези – и често те са негативни. В резултат на това правим фундаменталната атрибутивна грешка: когато друг сгреши, го отдаваме на личните му качества („той е небрежен“), но когато ние сбъркаме, обвиняваме обстоятелствата („бях твърде зает“).

Какво помага? Първо, самите ние да сме „добри по душа“, и второ – да даваме най-добронамереното тълкуване на конкретната случка. Разбира се, това тълкуване е само първата стъпка и няма за цел да сме „Мекушава Мара“, но ни предпазва „да налагаме с тоягата“ по подразбиране. Както написахме с Теди в тази статия от поредицата – ключови са прилагането на високи стандарти и подкрепата, която даваме в процеса.

Информацията се чете в снопове, но контекстът е ключов

Разбира се, ключов принцип в комуникациите е да чете информацията в снопове, т.е. дали се натрупват даден тип сигнали. Тук помага много, ако си представим детето, което е направило беля в кухнята и за малко да стане пожар. С лош умисъл ли е било, планирана беля ли е било?

Но даже и да имаме повече на брой сигнали в една посока, от още по-голямо значение е контекстът – знаем ли целия контекст и отчитаме ли го? Ако хората свикнат с наш агресивен стил, по-вероятно е да се страхуват да не кажат или направят нещо грешно. Ако продължим примера с белята, детето ни най-вероятно ще направи всичко възможно да я прикрие и да ни излъже. И това не е, защото ни прави напук или защото е глупаво.

Няколко примера за най-добронамереното тълкуване

Имам много любими, които са се превърнали в метафори даже:

• Счупеният екран на лаптоп – представих наскоро тази история пред над 300 професионалисти от човешките ресурси. Връщам се една вечер вкъщи след тренировка в парка, а Теди и Коко (тогава на 11 и 5) са счупили, докато играят, ябълката на лаптопа ми. Казах им, че ще си понесат отговорността заедно, но да ми кажат кой все пак го е счупил. Теди, като по-голям, каза, че е било заедно и заедно ще си понесат отговорността. Отново попитах, но те видимо бяха се уговорили да работят в екип. Така преминах през гняв, любопитство и възхищение.
• Мои студенти, които опитват да минат „по допирателната“ – някои студенти в четирите университета, в които преподавам, ми правят „профайлинг“ и решават, че с моето ниво на емпатия и натовареност ще претупам оценяването им. Така се случва някои да предадат нещо, което е резултат на 10 минути базови усилия, а сега, в ерата на AI, това се засилва. Вместо да се заяждам – събирам още контекст за нивото на знания на студента в момента и на усилията, които ще положи, и така напасвам смислено задание, от което да научи приложими неща и да си сложи ментоалното „тикче“ за смисъла от полагани усилия. Все пак не знам кой работи на две места, кой е влюбен или си мисли, че просто трябва да избута още един изпит.
• Теди с научния си ръководител в Harvard – Теди е от малкото студенти с Research Award още в първи курс. Професорката направи план с Теди, който със сигурност положи усилия. Но все пак Теди не смогна с първоначалния план и дълбочината на проучването. Тя даде възможно най-доброжелателното тълкуване и в момента те правят по-сложен академичен проект, но разбит на по-малки стъпки.

Няколко „хака“ за най-доброжелателното тълкуване

Разбира се, най-добре е, ако имаме осъзнат навик за това. Но много помагат следните подходи:

• Пауза преди реакция – ако нещо ни подразни, 10 секунди винаги са от полза.
• „О, това е страхотно“ – колкото и да не е страхотно, правим нагласата, че от нас зависи случката – да я направим да е полезна в бъдеще. Тя е повод за обратна връзка, „тикче“ да сме внимателни или възможност за по-задълбочен разговор.
• Въпроси, вместо да предполагаме – директният разговор може да елиминира много ненужни конфликти.
• „А ако аз бях в тази ситуация“ – винаги помага да направим прехода от негативна умисъл или лични качества към обстоятелства (нали при нас причината винаги са обстоятелствата.

С две думи – нашите тълкувания на реалността оформят не само нашите взаимоотношения, но и самата реалност, в която живеем. Детайлно описано ще го откриете в   от поредицата ни с Теди във Forbes Bulgaria – „Историите, които разказваме на себе си“. Ако приемем, че хората около нас действат с добри намерения, ще виждаме повече добри намерения.

Предизвиквам ви да посрещате с усмивка ситуациите и да прилагате най-доброжелателното тълкуване всеки ден. За мен това винаги е помагало, когато някой се държи грубо при преговори, сърди се, ако съм забавил отговор, не се е подготвил за среща.

Текстът е от поредица от статии, в която баща и син представят как прилагат принципи в живота и в бизнеса, за да успешни. Георги Малчев е предприемач, лектор и преподавател, ментор, родител. Теди Малчев е лидер на инициативи за доброволчество, медалист от международната олимпиада по лингвистика и от четири месеца учи Изкуствен интелект в Harvard. Георги има блог malchev net, в който представя валидирани и приложими концепции, част от които са изведени като принципи. Наскоро излезе книгата “Бъди за пример като успешен родител – 17 доказани принципа”, която Жоро и Ани Малчеви написаха.