Държавата налага таван на надценките за 22 хранителни стоки
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
22. Това е броят на хранителните стоки, за които ще бъде наложен таван на надценката. Новината бе съобщена от министерството на земеделието, което официално показа Законопроекта за агрохранителната верига, чиято основна цел е да се въведат мерки, които да доведат до по-правилно разпределение на добавената стойност по цялата верига.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Ограниченията ще засегнат 22 основни хранителни стоки от общо над 5000 предлагани на пазара.
- Законопроектът за агрохранителната верига регламентира изкупуването на първични земеделски продукти от производителя като първа продажба на едро и въвежда изискваиня към първите купувачи. Освен това ще има изискване за подписване на договори за изкупуване на тези първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
- Въвежда се таван на надценката от не повече от 20% за преработвател, не повече от 10% за търговците на едро, не повече от 20% за търгвците на дребно с оборот от над 20 млн. лева.
- Таван на надценката от 10% ще има и за вносните земеделски продукти, които не се въвеждат в процеса на преработка/клане.
- Въвежда се задължителна регистрация в системата на търговците на земеделски продукти и храни, за всички търговци с годишен оборот от над 20 млн. лева.
- Законопроектът предвижда поне 50% от хранителните продукти да бъдат с български произход и да се продават на обособени за целта места. Това включва мляко и млечни продукти, месо, яйца, мед, сезонни плодове и зеленчуци.
- Въвеждат се максимални нива на промоциите и отстъпките – 25% за при покупко-продажба на земеделски продукти и храни към краен потребител и 10% при покупко-продажба на земеделски продукти и храни между доставчик и търговец на дребно. Това правило се прилага по отношение на търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева.
- Регулациите няма да се прилагат за тютюн, коноп, канабис, маслодайна роза, лозаро-винарски продукти и фуражи, както и стоковите борси, тържищата и пазарите.
- Създава се още обсерватория на веригата на доставки към Министерския съвет. В нея ще участват представители на няколко министерства, КЗК и КЗП, както и Националния статистически институт, НАП, Агенция “Митници” и Комисията по стоковите борси и тържищата. Целта й е да изследва разходите при производство, преработка и дистрибуция, както и разпределението на добавената стойност по веригата.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Нашата цел и амбиция е чрез законопроекта да регулираме почтени взаимоотношения между земеделския производител, фермера като доставчик и търговските вериги. Законопроектът има общ характер и ще засегне и българските търговски вериги. Стремим се всеки по веригата да получи справедлива цена за произведената и предлагана от него продукция, а добавената стойност по цялата агрохранителна верига да бъде разпределена равномерно”, каза министър Тахов
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Министерството на земеделието е категорично, че предложените регулации няма да доведат до изкривяване на пазара, а до баланси на търговските отношения. Сега предстои законопроектът да бъде подложен на обществено обсъждане, а след това – разгледан и гласуван на първо и второ четене в Народното събрание.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Представянето на законопроекта идва само няколко дни, след като депутатите в бюджетната комисия приеха идеята за създаване на държавна верига магазини – предложение, лансирано между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет. Идеята е да бъде създадено държавно дружество под шапката на Министерството на земеделието, което ще управлява 100% от капитала, което ще предлага хранителни продукти, чиято надценка не трябва да надвишава 10%. Според вносителите създаването на държавна верига магазини ще помогне за пресичане на спекулата и ще бъде в подкрепа на производителите. Това ще позволи контрол върху качеството и най-вече ще защити интереса и на търговци, и на потребители, става ясно от мотивите към предложението.
ПОЗИЦИЯТА НА БИЗНЕСА
Това не е първият опит за налагане на таван на цените, като бизнесът е категорично против държавната намеса в частния сектор и пазарните принципи. Един от най-скорошните примери е въвеждането на таван от 15% за търговската надценка на три основни вида хляб – бял, типов и “Добруджа“. Сдружението за модерна търговия определи решението като пореден опит за ограничаване на конкуренцията.
От СМТ се обявиха и против опита за създаването на държавна верига магазини. Остра позиция изказаха и от Българската стопанска камара. За Forbes България Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК, заяви, това е намеса на държавата в свободната частна инициатива в една пазарна икономика, а въпросът с това как ще се определят цените в държавните магазини стои. Проблем е и предвиденият капитал от 10 млн. лева, който е крайно недостатъчен за функционирането на такъв тип дружество – инвестицията за един модерен търговски обект е от порядъка на 20 млн. лева.
