Забогатяваме ли реално?

Нека разгледаме само една малка част от възможните интерпретации на този иначе всеобхватен въпрос за измерването на благосъстоянието и икономическото развитие. През последните години се сблъскахме с шока на пандемия, война и енергийна криза в Европа, глобална инфлация и всичко това в среда на постоянни избори и политическа несигурност у нас. Можем ли достоверно да твърдим, че България постига реален растеж в този период, или икономиката просто се носи по течението и отчитаме единствено ефект на нарасналите цени?

Традиционно се сравняваме с по-развитата част от света, в нашия случай – със средните показатели в ЕС. С други думи, понеже сме по-бедни и изостанали, но разчитаме да се възползваме от участието си в общия пазар на „богатите“, мерилото е степента на конвергенция. А тя се илюстрира най-разбираемо с нивото на брутния вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност. България е на ниво 64% от средното за ЕС през 2023 г., за 2024 г. още няма данни, но е твърде възможно да доближим с още 2 процентни пункта. Много или малко е това? Ако вземем за база 2019 г. – преди ковид, – сме се доближили с около 11 пункта до 2023 г. и може би 13 пункта за петте години до 2024 г. Ако вземем за база 2021 г., за трите години сближаването е около 6 пункта.

Но логично бихме се запитали – догонваме, но какво? Ако цяла Европа изостава, може би сравнението не доказва положително развитие у нас. Но тук динамиката е още по-очевидна. България отчита реален икономически растеж за всяка от последните три години, дори без да включваме бързото възстановяване след пандемията. Икономиката създава близо 9 процента по-голям брутен вътрешен продукт през 2024 г. спрямо 2021 г., измерен по постоянни цени. А като имаме предвид и лекия спад на населението, средният БВП на човек реално нараства с около 10%. Частично това се дължи на по-високата заетост, но дори взимайки предвид по-големия брой работещи, икономиката създава с между 5,5 и 6 процента повече продукт средно на един зает.

По-ясен измерител на ниво домакинство е покупателната сила на доходите. Ако сравним промените в заплатите и инфлацията за последните три години, реалното забогатяване също е безспорно. Спрямо 2021 г. средната заплата е нараснала с 47%, докато натрупаната промяна в индекса на потребителските цени е 29%. Разликата е отчетлива в полза на ръста на доходите. Дори ако се фокусираме само в цените на храните, там натрупаната инфлация е 42% за периода – доходите купуват повече хранителни стоки.

Как обаче да помирим тези данни с добиващото все по-голяма тежест разбиране, че цените в България със сигурност ще растат, докато се изравнят със средните нива в ЕС? Тази прогноза се вписва и в актуалната дискусия по страховете от приемането на еврото – стъпка, която някак почти безкритично се свързва задължително с повишение на цените. Оттук крачката до заключението, че няма истински растеж и забогатяване, защото каквото и да е увеличение на доходите се изяжда от инфлацията. Предпоставките зад това обаче са резултат от слабо разбиране на икономическите процеси и взаимовръзки. Наистина, отварянето на пазарите води до процес на сближаване на цените – само че той засяга основно международно търгуемите стоки, и вече се е случило в голяма степен. Разликата в доходите действително обяснява част от разликата в ценовото равнище, особено при услугите. По-високи доходи означават по-голяма покупателна сила, оттам – повече платежоспособно търсене. От друга страна, повишаването на заплатите означава по-високи разходи за труд. Но това далече не означава автоматично и общо покачване на цените. Най-малкото, и в момента има значителни различия в ценовите равнища в рамките на ЕС, дори за икономики със сходно равнище на развитие.

Това означава, че връзките са по-сложни – и най-важният фактор е повишаването на производителността. Всъщност изпреварващ растеж е възможен само ако в икономиката комбинацията от капитал, технологии, предприемачество и умения на работната сила води до изпреварващо увеличаване на продуктивността. Тогава именно с единица труд се създава повече – всъщност за стоките и услугите, при които има постоянни иновации и подобрения, цените дори спадат десетилетия наред, въпреки по-високите заплати на наетите и печалбите на компаниите, които ги предлагат.

Такъв е вероятният път напред и за България – по-бърз растеж, базиран на инвестиции и повишаване на производителността. И да, в процеса част от местните услуги ще поскъпват, но само тези, при които физическата производителност не може да расте с тези бързи темпове – да речем, при фризьорските услуги – или там, където пазарите не са конкурентни. Но за последните по-скоро трябва да търсим причината в държавната регулация или злоупотребата с монополно положение, които не позволяват предприемаческата енергия да натиска разходите и цените надолу.