ЕС предлага мерки в подкрепа на лозаро-винарския сектор. Какви са най-големите проблеми
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Производството на вино в България е спаднало с 3% през 2024 г. спрямо 2023 г., показват данни на Международната организация по лозарство и винарство (OIV). През 2024 г. то е около 690 хиляди хектолитра, което поставя страната ни на 21-во място в света. България не е изключение от общата тенденция – на ниво ЕС също е налице спад, като по данни на OIV производството през 2024 г. е 146.6 милиона хектолитра – понижение с близо 1.5% спрямо 2023 г. На този фон Европейската комисия представи мерки в подкрепа на сектора. Колко ще бъдат полезни?
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Европейската комисия предлага набор от мерки, които да гарантират конкурентоспособността на лозаро-винарският сектор на стария континент.
- Основната им цел е да помогнат на бизнеса да управлява производствения си потенциал, да се адаптира към променящите се предпочитания на потребителите и да отключи нови пазарни възможности.
- Освен това мерките ще спомогнат за запазване на жизнеността на много селски райони, които зависят от работните места в лозаро-винарския сектор, и ще запазят социалното значение на лозаро-винарския сектор в ЕС.
КАКВО СЕ ПРЕДЛАГА
На първо място държавите-членки ще получат възможността да предприемат действия, като например изкореняване (отстраняване на нежеланите или излишните лозя) и бране на зелено (премахване на неузрело грозде преди прибиране на реколтата), за да се предотврати свръхпроизводството, да се подпомогне стабилизирането на пазара и да се защитят производителите от финансови затруднения.
На производителите ще бъде предоставена допълнителна гъвкавост по отношение на схемата за разрешения за презасаждане. Това ще им помогне да вземат инвестиционните си решения в настоящия променящ се контекст. На държавите членки ще бъде разрешено също така да приспособят по-добре разрешенията за засаждане към своите национални и регионални нужди.
Освен това секторът ще получи по-силна подкрепа, за да стане по-устойчив на изменението на климата, като държавите членки могат да увеличат максималната финансова помощ от Съюза до 80 % от допустимите инвестиционни разходи за инвестиции, насочени към смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него.
Операторите ще се възползват от по-хармонизиран подход към етикетирането на вината, намаляване на разходите и опростяване на търговията през границите на ЕС, като същевременно на потребителите се предоставя лесен достъп до информация.
ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ
“Изкореняването в момента не е проблем в България, а конверсията и презасаждането или новото засаждане – там има сериозни рестрикции. Винаги се изисква съгласуване с Европейската комисия, за да има компенсации. Но това е стрелба в пустото. Проблемът е всъщност недостигът на грозде, особено в България. Производството на грозде и на вино в в целия свят намалява. Специално в България има сериозен недостиг на грозде. Мярката за резитба на зелено или изкореняване в никакъв случай няма да ни помогне, това е по-скоро приложимо за държави като Франция. Ако има свобода на засаждането, би било добре, защото в момента сме доста ограничени. Според една от разпоредбите производителите имаме право да увеличим с 1% годишно лозовите си масиви след предварително съгласуване с Европейската комисия”, заяви за Forbes България Евгени Харамлийски, изпълнителен директор на “Домейн Бойар” и член на управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара.
