Няма значение дали икономика или война – за всичко е нужна енергия
През далечната 2002 г. учих един семестър в университета в Каракас, Венецуела. Там с изненада чух следната история: Въпреки че армията й не е участвала в нито една битка, Венецуела била имала голям принос за победата на Съюзниците през Втората световна война. Тази победа се дължала на огромните енергийни потоци, които венецуелският добив на нефт (най-големият износител тогава) осигурявал на армиите и икономиките им. Кораби, танкове, камиони, самолети, фабрики – всичко можело да мърда и шава благодарение на техния нефт.
Трябва да призная, че първоначално ми звучеше странно, но с годините разбрах, че до голяма степен са били прави. Всички знаем, че икономиката е процес на използване на големи количества енергия със съзидателна цел. Рядко си даваме сметка обаче, че войната също е процес на използване на големи количества енергия, само че основно с разрушителна цел.
И в двете надпревари побеждава този, който има най-много енергия и я използва най-ефективно – чрез знания, умения и машини. Историците на Втората световна война например признават, че достъпът до петрол и енергийни доставки до голяма степен определя хода й. Ембаргото на Америка срещу Япония реално принуждава японците да разширяват азиатската си империя в богатите на петрол Бирма и Индонезия. Без техните ресурси те не са в състояние да водят война в огромния Тихи океан. Нахлуването на Хитлер в Съветския съюз достига до решителен и окончателен обрат, когато му се налага да отклони танковите си сили от Москва към богатия на петрол Кавказ. Липсата на достатъчно гориво спира офанзивата на Хитлер в Ардените през 1944 г., а кампанията на съюзническите бомбардировки срещу съоръженията за синтетично гориво на Германия през 1944-45 г. причинява колапса на цялата нацистка военна машина.
Новото в настоящата ситуация е, че машините (изкуственият интелект) започват да заместват дори мисленето. Последното обаче – за разлика от крайния брой кораби, танкове и самолети – е практически безкрайно. Това значи, че изчислителната мощ зад изкуствения интелект ще изисква ужасно много повече енергия от каквито и да било машини, които заместват или извършват физическа работа. Неслучайно битката за геополитическо надмощие днес е между САЩ и Китай – страните, които водят с огромна преднина световните класации както на добива, така и на потреблението на енергия. Освен това имат достъп до силата на изкуствения интелект – над 90% от капацитета на съществуващите изчислителни центрове е там.
САЩ са най-силната икономика в света, но малко хора си дават сметка за голямата промяна във фундамента на американската мощ през XXI век. През 2000 г. САЩ са огромен нетен вносител на първична енергия – потреблението им е с 36% по-високо от добива. Това ги правеше изключително уязвими и налагаше постоянно военно присъствие в някои ключови региони. Днес САЩ са до голяма степен енергийно независими и представляват нетен енергиен износител с глобално влияние (добивът е с 12% по-висок от потреблението), което им дава още повече геополитическа сила. Практически цялата промяна се дължи на шистовата революция, която вдига добива на нефт и газ около 2,5 пъти.
В същия период Китай расте с умопомрачителни темпове и днес води глобалната класация както в добива, така и в потреблението на енергия. Там основният двигател е добивът на въглища, който обаче не може да насмогне на гигантския скок на потреблението. Затова през 2023 г. Китай е нетен вносител, който внася около 20% от енергията си, основно под формата на нефт и газ. Последното ограничава военните възможности на Китай, защото индустрията може да се храни отлично с въглища, но военната машина пие петрол.
От началото на века до днес Европа (ЕС + Норвегия, Великобритания, Швейцария) уверено се превръща в енергийно джудже, което отчита спад на добива с 24% и спад на потреблението с 11%. През 2023 г. Европа добива 2,6 пъти по-малко енергийни ресурси от САЩ и внася 44% от първичната си енергия под формата на нефт, газ и въглища. Европа вече не е фактор на енергийната карта на света, което автоматично води до липса както на икономическа, така и на военна конкурентоспособност.
Това е енергийният преход в реалността и ние сме сред губещите. Засега.
