Кървава баня на европейските пазари: Акциите отбелязват най-големия спад от март 2020 г.
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейските акции се сринаха в най-лошата си сесия от март 2020 г., докато глобалният пазарен срив се задълбочава. Инвеститорите се насочиха към сигурни активи на фона на нарастващи страхове от инфлация и липса на незабавна подкрепа от централните банки.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Пазарната криза, предизвикана от митническата политика на Доналд Тръмп, продължи с пълна сила в понеделник, след три последователни дни на тежки загуби, без признаци, че спадът ще спре.
- Европейските борси преживяват най-тежката си сесия от началото на пандемията от COVID-19. Инвеститорите масово се оттеглят от рискови активи.
- Индексът Euro STOXX 50 се срина с 6% към 11:00 ч. българско време, като общият спад за последните три сесии достигна 14%.
- По-широкият STOXX 600 падна с 5.7%, достигайки 13% спад от обявяването на митата.
- Немският DAX загуби 7.2% – най-лошата му сесия от 12 март 2020 г. насам. FTSE MIB (Италия) падна с 6.5%, а IBEX 35 (Испания) – с 6%.
- Сривовете в Европа последваха драматичен спад и в Азия. Индексът Hang Seng в Хонконг се срина с 13% за една нощ – най-големият еднодневен спад от предаването на града на Китай през 1997 г. Японският Nikkei загуби 8.6%, а китайският Shanghai Composite – 7%.
- Фючърсите на САЩ също сочат към нов спад, с контракти на S&P 500 надолу с 3.8%, Dow Jones с 3.3%, а Nasdaq 100 с 4.2%.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Сривът на американските акции след обявяването на новите мита от президента Тръмп ще остане в историята, тъй като доведе до четвъртия най-голям двудневен спад в индекса S&P 500 от 1957 г. насам,“ казаха от BBVA в имейл до клиенти.
МИТАТА НА ТРЪМП ПРЕДИЗВИКВАТ ПАНИКА СРЕД ИНВЕСТИТОРИТЕ
Продажбите бяха предизвикани от последните протекционистки мерки на Тръмп: 34% мито върху вноса от Китай (в допълнение към по-ранно увеличение от 20%) и още 20% мита върху стоки от ЕС.
В социалната мрежа Truth Social Тръмп защити действията си, наричайки приходите от митата „нещо красиво“ и решение за „огромните финансови дефицити“.
Европейските политици реагираха светкавично, като започнаха дискусии за координиран отговор.
„Разполагаме с необходимите инструменти, за да отвърнем,“ заяви испанският министър на икономиката Карлос Куерпо, отразявайки нарастващия консенсус в ЕС за ответни мерки.
Допълнителен натиск върху пазарите оказаха и думите на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, който предупреди, че ефектът от митата може да бъде „значително по-сериозен от очакваното“, като може да ускори инфлацията и да забави растежа. Той добави, че Фед не бърза да намалява лихвите – новина, която допълнително разклати доверието.
НАЙ-ЗАСЕГНАТИТЕ СЕКТОРИ: ФИНАНСИ И ИНДУСТРИЯ
Европейските банки понесоха най-тежкия удар: Banco Sabadell спадна с 10%, Raiffeisen Bank International с 9.2%, ING Groep с 8.6%. Други големи спадове включват Banco BPM (-7.7%), Commerzbank (-7.6%), CaixaBank (-7.1%), BPER Banca (-6.7%) и Intesa Sanpaolo (-6.3%).
Индустриалният сектор също отбеляза сериозни загуби: германската Rheinmetall AG се срина с 15.3%, Safran падна с 10%, MTU Aero Engines AG и Thyssenkrupp – по 9.5%. HeidelbergCement, Leonardo SpA, Airbus и Siemens Energy също бяха надолу между 8% и 9.2%.
Луксозните и потребителски марки, чувствителни към глобални търговски смущения, също отчетоха спадове: Kering (-9.9%), Richemont (-8.2%), Burberry (-7.8%), Salvatore Ferragamo, Hermès, Moncler, Adidas, Puma и LVMH с понижения между 6% и 12%.
БЯГСТВО КЪМ СИГУРНИ АКТИВИ
Докато акциите се сриваха, традиционните сигурни активи привличаха капитали. Швейцарският франк поскъпна с над 1% спрямо долара, а японската йена също се засили. Евро се търгуваше с повишение от 0.5% до 1.10 долара, докато британският паунд имаше трудности да задържи позиции.
На облигационния пазар доходността на германските бондове спадна с 7 базисни пункта, заличавайки ръста след последните фискални стимули от Берлин.
И стоковите пазари не бяха пощадени. Златото поевтиня с 0.5% до 2754 долара за унция – вероятно поради прибиране на печалби след скорошния ръст. Цените на петрола продължиха да падат – с 3.6% само в понеделник, достигайки тридневен спад от 17% – най-големият от март 2020 г. насам.
При липса на действия от централните банки и ескалиращи геополитически напрежения, пазарите се готвят за още по-голяма волатилност, докато икономическата и търговската несигурност се задълбочават.
