Порасналият Емил Конрад

10 години след първата си книга и след повече от половин живот в социалните мрежи Емил Конрад представя нова част от себе си – по-пораснала и по-уязвима

Когато през 1997 г. Дж. К. Роулинг пише историята за Хари Потър, едва ли си е представяла, че книгите за малкия магьосник ще предизвикат световна сензация, опашки пред книжарниците и значително увеличаване на броя на четящите деца. А с това и създаването на една изцяло нова поп култура.

През 2015 г. тийн идолът и влогър Емил Конрад повтаря тази сензация в български мащаб – книгата му „Нещата, на които не ни учат в училище“ се продава в тираж от 100 хил. копия. Представя я на турне в цяла България, като само в София има над 6 хил. души, които чакат на опашка пред книжарницата. А това е част от една изцяло нова култура – на инфлуенсъри и влогъри.

Започнал да проучва различни социални мрежи още в тийнейджърските си години, днес 35-годишният Емил Конрад има над 420 хил. последователи в YouTube и повече от 20 млн. гледания месечно на видеата си в ТикТок.

Следи тенденциите и новите платформи от 14-15-годишна възраст, когато профилите му в MySpace и BuzzNet имат по десетки хиляди последователи от цял свят. Първите си видеа започва да качва в YouTube през 2006 г., само година след създаването на платформата. Тогава е в гимназията и снима ежедневието си с приятели, а тръпката за него е от това да монтира видеото и да добавя музика. Така в момент, в който всички са ползватели на съдържание в прохождащите видеоплатформи, Емил Конрад започва да създава такова.

Каналът му има около хиляда последователи, което леко го обезсърчава и той изоставя видеата. Няколко години по-късно отново се завръща към снимането и буквално за една нощ се превръща в онлайн звезда.

Когато е на 21 г., заедно с приятели отиват на море, Конрад не се чувства добре и остава в леглото за ден. Чудейки се какво да прави, снима видео как трябва да се използва фейсбук, и насърчава хората да го последват за още съвети. Качва видеото в българската платформа Vbox и си ляга.

„Включвам компютъра на следващата сутрин и виждам, че видеото ми е на първата страница във Vbox като избор на редактора и има 100 хил. гледания, а фейсбук страницата ми има 10 хил. човека, които са ме последвали през нощта. Уплаших се, помислих си дали да не го изтрия“, спомня си днес Конрад. Познати, които го срещат на улицата в следващите дни, го поздравяват за забавното видео и бъдещият влогър осъзнава, че е създал нещо, което се харесва.

Започва да качва видеа на всеки две седмици, като всяко следващо има между 70 и 100 хил. гледания, а фейсбук страницата му добавя по нови 10 хил. последователи. Скоро достига 100 хил. последователи в социалната мрежа и 100 хил. абонати в YouTube, което му носи и признанието „Сребърен бутон“ от видеоплатформата.

Отдава успеха на видеата си на искреността, самоиронията и емоциите, които изразява: „Показвам себе си по начина, по който съм“, казва той и добавя, че никога не е правил план или стратегия как да развива канала или какво съдържание да качва. Непрекъснато следи тенденциите и прави нещата, които на него са му интересни, като вярва, че и публиката ще прояви интерес към тях.

През 2014 г. се появява първият бранд, който иска да рекламира с него – това е 2-3 години след началото на канала, и „получих пари, каквито дори не съм си представял“, казва Конрад.

2014-А ОБАЧЕ СЕ ОКАЗВА КЛЮЧОВА

не само заради първия рекламен договор и мястото му в 30 под 30 на Forbes. В интервю споделя, че пише книга и от издателство „Егмонт“ се свързват с него да обсъдят възможностите за издаването ѝ. През 2015 г. на пазара излиза „Нещата, на които не ни учат в училище“, която се изкупува от последователите на Конрад до последната бройка, превръщайки се в най-продаваната книга на годината. Той подписва над 6 хил. книги за предварителните поръчки и прави турне в 21 града за срещи с публиката.

„Първата рекламна кампания беше еднократна и след това една година нямах нови договори. Първата книга – когато мина първият месец след премиерата, аз разбрах, че мога да не работя няколко години, ако искам“, казва Конрад. В свое видео, в което отговаря на въпроси на фенове и го питат как е забогатял, той просто показва книгата на камерата.

И ако тийн аудиторията се реди с часове на опашки за срещи с младия писател, вълната от онлайн негативизъм го помита неочаквано. „И преди това имаше някакъв хейт, но не беше така. Когато дойде книгата, беше ужас. Българската среда на интелектуалци искаше да каже каквото им падне за мен и за книгата. Всеки ден излизаха по 20-30 поста, които ме плюят – спомня си Конрад. – А аз не съм го направил, за да изкарам пари. Това беше моят начин за себеизразяване. Не съм седнал с маркетингов екип да мисля как ще продам 100 хил. бройки.“

През следващите години колелото на популярността се завърта още по-бързо – следват договори с големи брандове и рекламни кампании, работа с инфлуенсър агенция, нови видеа и нови платформи, още книги.

Влизането му в Тик-Ток е поредната тенденция, която улавя още в зародиш и където е иноватор. Снима директно в приложението десетки клипчета на ден, в които показва своето ежедневие. На месечна база има по 2 млн. души, които го гледат. Същевременно осъзнава, че популярността идва с отговорност.

„Смятам, че средата в България, особено на популярните личности, е много ниска като хигиена на общуване. Понякога вреди на всички, когато някой излиза и говори пълни глупости, а хората му вярват. Много от известните БГ личности нямат отговорност за нещата, които казват и правят“, смята Конрад.

Междувременно той дефинира все по-точно какво иска да каже, навлизайки в дебрите на писането. Макар в началото трудно да се възприема като писател, днес вече спокойно се определя като такъв. За последните 10 години има издадени общо 10 книги. През 2024 г. две от неговите заглавия – „Обратни мисли“ и „Написано в лилаво“, са съответно на 7-о и на 22-ро място на най-продаваните книги в книжарници „Сиела“.

Именно в тях авторът започва да излиза от лъскавата обвивка на социалните мрежи и да споделя за житейския път, който го е формирал, за някои от най-трудните си преживявания, за осиновяването си, за взаимоотношенията с майка си, за токсичните връзки и популярността.

И ако не бяха тези книги-изповеди, в които показва своята уязвимост отвъд лайковете, вероятно щяхме да останем само с частичната представа за Емил Конрад от образа, който виждаме в социалните мрежи. На човек, който привлича вниманието и провокира и който до голяма степен е част от инфлуенсърската култура на подменени ценности, бляскав живот и успех без положен труд.

Споделям му наблюдението си, че днес много ученици искат да станат инфлуенсъри, водени именно от идеята за лесен успех и слава.

„И аз имам вина за това до някаква степен. Аз и много други хора, които се занимават със социални мрежи, защото показваме, че сме постигнали нещо. И хората искат и те да могат да постигнат нещо. Може би това е създало професия, която изглежда по-достъпна, защото виждат как хора, които нямат възможности (аз нямам възможности, нямам връзки), успяват да направят нещо през интернет“, казва Конрад.

В началото на 2025 г., точно 10 години след първата му книга, от печат излиза „Нещата, на които все още не ни учат в училище“ (изд. Сиела) – препратка към писателския му дебют, но и разказ за новите житейски уроци на порасналия Емил.

„В книгата няма нищо за училище, по-скоро са житейски неща, към които подхождам със самоирония. Има неща, за които си казвам: „Аз съм достатъчно пораснал и ги знам“, но пък има и толкова други, които още уча. Не съм научил всичко и това е непрекъсната борба със самия мен“, казва той и добавя, че порасналият Емил днес е по-балансиран, по-спокоен и по-уверен в себе си.