БНБ: Преките ефекти за България от новите митнически тарифи на САЩ са ограничени

Размерът и динамиката на промените в митническите тарифи от началото на този месец доведоха до рязко повишение на несигурността на световните финансови пазари и значително влошаване на перспективите пред световната икономика, е казал Управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев днес на конференция, организирана от Американската търговска камара в България и Британско-българската търговска камара. “Това, което като централна банка се опитваме да направим, е да оценим преките и косвените ефекти за нашата страна от тези развития. Като цяло преките ефекти са ограничени”, допълва той.

Според него, този извод е базиран основно на оценката на основния канал за възможно въздействие, който е външната търговия. По думите му, като се проследи движението на добавената стойност на целия български износ през 2024 г., се вижда, че общо около 4% от него се потребява в САЩ. И  може да се заключи, че български износ на стойност от около 1.8 млрд. долара е изложен потенциално на новия митнически режим.

Търговският баланс на стоки между България и САЩ за 2024 г. е положителен и възлиза на около 154 млн. долара. “През настоящата година обаче търговският ни баланс вероятно ще стане отрицателен, след като се отчете стойността на вноса, представляващ военна техника”, допълва Радев. Стойността на 16 самолета, които ще бъдат доставени до 2027 г. е общо 2.5 млрд. долара. “Следователно, като цяло търговската ни експозиция за пренасяне на ефекти от нови мита е сравнително ограничена”,  казва още той.

Анализа на централната банка показва, че по-осезаеми могат да се окажат косвените ефекти, свързани с евентуално пренасочване на глобалните търговски потоци и евентуалното преструктуриране на веригите за доставки. За малки и отворени икономики като нашата подобни трансформации могат да се окажат предизвикателство, като на този етап съответните ефекти е трудно да се оценят количествено поради продължаващите промени във външнотърговските политики. “Добрата новина за България е, че в подобна сложна глобална среда макроикономическата позиция на страната е стабилна”, допълва Димитър Радев.

Банковият сектор е готов за Еврозоната

По думите на Радев, от гледна точка на логистика и техническа подготовка БНБ и банковият сектор са напълно готови както за процеса на обмяна, така и за действие в условията на еврозоната. “По отношение на номиналните критерии ние от началото на тази година консистентно изпълняваме критерия за ценова стабилност. Бюджетът за 2024 г. е изпълнен в рамките на 3% дефицит. По отношение на валутна стабилност, дълг към БВП и лихвени проценти по дългосрочните книжа ние традиционно изпълняваме критериите, при това със значителен положителен марж”, казва той и допълва, че тези развития поставят страната в много солидна изходна позиция за присъединяване към еврозоната.

По отношение на макроикономическата прогноза за следващите години, Димитър Радев казва, че тя подлежи на по-голяма от обичайната степен на несигурност заради множество фактори и невъзможността на този етап да им се даде точна количествена оценка. При базов сценарий прогнозата предвижда реалният растеж на БВП да остане устойчив и през тази година и да бъде 2.8%. През 2026 г. се очаква временно забавяне до 2.2%, а през 2027 г. – отново ускоряване на растежа до 3.1%. “Основните двигатели на този растеж ще бъдат частното потребление, правителствените инвестиции и нетният износ с различен принос през отделните години”, казва Радев.

Прогнозите са инфлацията да достигне 3.5% в края на тази година, а средногодишната инфлация да възлезе на 3.8%. През следващата година се прогнозира тя да се забави до около 2.5% и впоследствие да остане на сходно ниво през 2027 г.