Прохладни ваканции вместо летни горещини – новата мода в туризма

Бейби бумърите и хората, които пътуват за първи път, изглежда стоят в основата на нарастващата тенденция към така наречените „прохладни ваканции“. Вместо да избират традиционните горещи летни дестинации в Европа, те предпочитат по-хладни места като скандинавските и балтийските страни.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Комбинацията от екстремни летни жеги, високи разходи и пренаселеност оказва влияние върху избора на дестинации за почивка.
• За мнозина привлекателността на пътувания до средиземноморски държави като Италия, Гърция и Испания през юли и август вече не е същата.
• Вместо това, нарастващ брой туристи започват да предпочитат пътувания на север, за да избягат от изтощителната жега.
• „Ако се върнем към периода след пандемията – 2022 и дори лятото на 2023, южна Европа беше изключително популярна“, споделя пред CNBC Джеймс Торнтън, главен изпълнителен директор на Intrepid Travel.
• „Изглеждаше, че всички трябва отново да се върнат в Средиземноморието – в Италия, в Гърция, в Испания, защото в продължение на няколко години нямаха възможност да го направят. А какво се случи – беше претъпкано, често скъпо и започнаха да се случват различни природни предизвикателства – често вследствие на климатичните промени“, допълва той.
• „През 2024, а вече и в началото на 2025 г., виждаме точно обратната тенденция – хората искат да пътуват през пиковите летни месеци юли и август, но избират традиционно по-хладните северноевропейски дестинации“, казва Торнтън.
• Intrepid Travel отчита 50% ръст на резервациите за Исландия, Естония и Скандинавия за периода юли-август, докато пътуванията до Южна Европа се пренасочват към преходните сезони.
• Резервациите на Intrepid за Италия през април–юни и септември–октомври са нараснали с 16%, а тези за Гърция през същите периоди – с 37%.
• В същото време резервациите за Южна Европа през юли и август са спаднали с 15%, казва изпълнителният директор Джеймс Торнтън, като добавя, че очаква тази тенденция да се запази и в следващите години.
• „Дните на традиционната лятна почивка в Южна Европа изглежда са преброени“, казва той.

ОСЪЗНАТ ИЗБОР

Според Торнтън, движещата сила зад тенденцията към „прохладни ваканции“ тази година са две основни групи: бейби бумърите – родените между 1946 и 1964 г., и младите хора на възраст между 18 и 35 години, които пътуват за първи път.

„Основният растеж идва от бейби бумърите – в 50-те и 60-те си години, чиито деца вече са напуснали дома, ипотеките са изплатени и имат повече свободно време да обикалят света. Те са и по-малко засегнати от кризата с разходите за живот“, казва Торнтън.

„Втората група е на другия край на скалата – младите, които пътуват за първи път. За тях притежанието на неща не е толкова важно, колкото преживяванията, а мечтата за собствен дом е все по-далечна и трудно постижима.“

Рим, Барселона и Атина традиционно са сред най-популярните летни дестинации в Европа. Но изтощителната жега в Южна Европа удари тежко летния туристически сезон.

Миналото лято беше най-горещото в историята на Европа, а активисти предупредиха, че рекордните температури още през март може да предвещават още по-сериозни горещи вълни и пожари през следващите месеци.

Джени Саутън, главен изпълнителен директор на Globetrender – водеща агенция за прогнози в сферата на туризма, споделя, че очаква тенденцията към прохладни дестинации да се засилва с нарастващите и непредвидими ефекти от климатичните промени.

„Тази тенденция отразява осъзнатото решение на все повече хора да избягват най-интензивните летни жеги и пожари, които вече се случват ежегодно в определени части на света“, казва Саутън пред CNBC.

„Вместо напълно да избягват горещите точки в Средиземноморието, много хора започват да ги посещават през пролетта и есента, а за юли и август избират по-умерени места като Норвегия и Финландия“, добавя тя.

КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ ТАЗИ ТЕНДЕНЦИЯ?

За северноевропейски страни като Швеция и Естония новата вълна от прохладни ваканции представлява икономическа възможност.

От маркетинговата агенция Visit Sweden коментират, че макар прохладните ваканции да се разглеждат като „нова движеща сила“, е рано да се каже дали именно те са основният фактор за ръста на туризма.

„Има много елементи, които влияят върху избора на тип и дестинация за почивка. Нямаме точни данни за мащаба на тази тенденция или откъде идват туристите. Ако се запази, тя все още е в ранен етап“, казват от Visit Sweden.

От своя страна, Естонският туристически борд заявява, че с радост приветства все по-голямото желание на хората да търсят по-хладни дестинации.

„Виждаме това като дългосрочна тенденция – не само температурата, но и пренаселеността в някои популярни курорти и желанието за връщане към природата влияят върху поведението на потребителите“, казва Аннели Леп, директор на туристическия борд на Естония.

Според Леп, не се очаква масов отлив на традиционните туристи, търсещи слънце и плаж, към Естония. „Балтийската държава по-скоро привлича любителите на приключенията, планинския туризъм и дейности на открито“, уточнява тя.

Според Джени Саутън едно от предимствата на това пренасочване към по-умерени температури е, че ще помогне да се намали пренаселеността в популярните туристически зони.

„Това е шанс за рестарт – и за местната икономика да разпредели туристическия поток по-равномерно през цялата година, вместо да работи до изнемога в рамките на четири месеца, както се случва например в Ибиса или много гръцки острови“, казва тя.

В бъдеще, според Саутън, все повече хора ще напускат местата, където живеят, когато стане прекалено горещо. „Има райони в Италия, които правят това от десетилетия. Слънцето вече не е това, на което всички се покланят“, завършва тя.