Защо България губи инвеститори?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Една година. Почти толкова време е изминало от влизането в сила на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите, приет на 1 май 2024 г. Това е важна крачка, особено предвид приоритетите на настоящото ръководство в Европейската комисия, която постави ясен фокус върху иновациите и подобряване на конкурентоспособността на стария континент в един бързо развиващ се свят.
Съгласно българския закон трябва да бъде сформиран Съвет по иновации и научни изследвания, който да е с ясна структура и работна рамка. Това обаче все още не се е случило и тепърва, година по-късно предстои съставът му да стане ясен и той да заработи. Съветът за иновации и научни изследвания е ключов, тъй като по закон би трябвало да подпомага държавата в лицето на Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието при провеждане на политики за насърчаване на научните изследвания и иновациите. В Съвета по иновации би трябвало да влязат общо 15 души – седем представители на бизнеса, шестима представители на университети и научни организации и двама експерти по интелектуална собственост. Целта е да се разписват стратегии и документи, които са нужни за международно сътрудничество в сферата на науката.
Всичко това обаче засега е само на теория и е предвидено в предложения за обществено обсъждане правилник за работата на Съвета по иновации и научни изследвания. Тепърва предстои този правилник да бъде приет, съставът да бъде определен и работата му да започне. Въпросът е дали това няма да е поредният създаден проформа консултативен орган.
“Ние през последните 15 години изградихме доста добра екосистема от предприемачи, но все още липсва мястото на науката, на академията и на това, което се учи в лабораториите. Тези два свята все още не си говорят, а това е следващата стъпка в развитието на нашата екосистема. Според нас Министерство на иновациите се опитва да даде някаква възможност за такъв тип колабориране на стратегическо ниво”, заяви за Forbes България Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO.
Българската предприемаческа асоциация е член на Борда за иновации – друг консултативен орган към ресорното министерство, заедно със Съвета за тристранен диалог. Целта е максимално да се въвлича експертизата на цялата екосистема, за да се помогне както стратегически за развитието на ключови дейности като трансфер на технологии и научни изследвания и развиване на предприемаческата и венчър кепитъл система, така и оперативно да се делегират дейности.
“Това е въпрос на политическа воля и лидерство на съответния министър и екипа му. Заявката е, че те търсят такъв тип комуникация и подкрепа, защото не могат да постигнат резултати сами. Не защото не са способни, а защото наистина е трудно. И тук е важно да участва бизнесът, предприемачите, институти, университети, венчър кепитъл. Всички имат интерес да се случи и България да е на картата като държава, от която излизат наистина компании, които иновират цели индустрии по света”, коментира Добромир Иванов.
ЗАЩО ГУБИМ ИНВЕСТИТОРИ
Ключът за развитието на икономиката ни е на ръка разстояние, заяви за Forbes България миналата седмица Доброслав Димитров, изп. директор на БРАИТ. България разполага с необходимата инфраструктура за изграждане на гигафабрики за изкуствен интелект – ключ за участието на страната ни в Петата индустриална революция. Основното според него е държавата бързо да идентифицира правилните терени, които са подходящи за такива проекти, имат необходимите разрешителни, намират се близо до водни ресурси и до енергийната мрежа и са готови за създаване на строителна линия. Тогава трябва да се премине към търсенето на стратегически инвеститори, които да се възползват от бързата писта.
“Със сигурност е много добре в следващите 12 месеца да имаме визия и разбирателство какво и къде правим, кой го прави. Но ние не можем да изберем локация, без да сме говорили с инвеститора. Затова е логично това да е приоритет в следващите 6-12 месеца и да се действа бързо. Съвсем скоро може някой в региона да ни изпревари, случва се постоянно. Големите инвеститори не правят три фабрики една до друга и ние не можем да си позволяваме да губим възможности. Не знаем какъв ще е светът след 12 месеца със скоростта, с която се развиват технологиите. Нашият интерес е определено да сме бързи и да си свършим работата”, категоричен е Добромир Иванов.
Инвеститорите редовно заобикалят България и избират съседни държави за големи проекти. Според Добромир Иванов за това има много причини – корупция, политическа нестабилност, но и бюрократични пречки. Затова и през последните две години BESCO провежда проучване, което установява, че един от големите минуси на България за инвеститорите е липсата на ясен механизъм за предоставяне на държавна помощ – проблем, който е напът да се реши с последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите.
“Дават се много по-ясни критерии за това как се сертифицира един инвеститор с фокус върху средни и високотехнологични индустрии, с идеята, че парите трябва да отиват все пак към области извън София, които имат потенциал да плащат високи заплати. Идеята е критериите да насочват към по-добри работодатели извън столицата и държавата да има много по-ясен ангажимент, че след сертифициране ще даде парите на този инвеститор. Досега не беше така, но вече парите трябва да се бюджетират и да ги има. Това дава възможността много по-адекватно да се гледа на България като на държава, с която може да се преговаря в сферата на държавната помощ, а това наистина е ключово. В момента живеем в свят, в който държавите наддават за инвеститорите и ние трябва да сме адекватни”, категоричен е Добромир Иванов.
