Увеличението на инфлацията не е риск за присъединяване към еврозоната

Средногодишната инфлация, изчислена по националната методология, е достигнала най-високата си стойност през първото тримесечие на текущата година, като се очаква да се понижи до около 3% към края на 2025 г. и да остане близо до това ниво през следващата година, се казва в анализ на УниКредит Булбанк. Според анализа увеличението на инфлацията не е риск за успешното присъединяване към еврозоната.

„Ускоряването на инфлацията в пропорции, съответстващи на нашата прогноза, не би следвало да представлява риск за изпълнението на критерия за ценова стабилност, във връзка с усилията на страната за приемането на еврото в началото на 2026 г.“, казват макроикономистите на банката, и посочват, че страната ни изпълнява всички Маастрихтски критерии, включително критерия за ценова стабилност.

Административно регулираните цени вероятно ще имат най-голям принос за ускоряването на инфлацията през 2025 г. Следващи по принос за увеличаване на инфлацията през тази година ще са цените на храните, а на трето място, това увеличаване ще се дължи на по-високите цени на услугите.

В същото време в анализ на Обединена българска банка се посочва, че данните за средната инфлация за последните 12 месеца на Евростат потвърждават разлика от 0.1 пр.п. за изпълнение на критерия за ценова стабилност, заложен в договора от Маастрихт за прием в еврозоната и на тази база страната подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ.

„По неписано правило тези доклади се позовават на априлските данни, което означава, че динамиката на инфлацията за трите следващи месеца от февруари до април ще окаже решаващо влияние върху изпълнението на този критерий от страна на България.“, прогнозира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

По-сериозен растеж на икономиката

Ускоряване на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) до малко над 3% в края на годината спрямо 2.8% през 2024 г. предвижда основният сценарий на макроикономическия екип на УниКредит Булбанк. Двата най-важни фактора, които ще допринесат за ускоряването на икономическия растеж ще бъдат по-силните инвестиции и публично потребление.

Анализатори на банката посочват, че частното потребление ще остане основният двигател на растежа, но въпреки това, прогнозата предвижда реалният растеж на частното потребление да се забави до 3.3% през 2025 г., спрямо 4.2% през миналата година. Причини за забавянето според анализа ще бъдат намаляването на скоростта на нарастване на заплатите, въпреки затегнатите условия на пазара на труда, и забавянето в ръста на кредита за домакинствата, поради въведените от БНБ мерки насочени към кредитополучателите през октомври миналата година.

А в своя анализ от ОББ припомнят, че през четвъртото тримесечие на 2024 г. българската икономика нарасна по-бързо от очакваното, с реално 3.4% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. „В следствие от това развитие, за цялата 2024 г. също се очерта по-висок растеж от 2.8% според предварителните данни на НСИ“, коментира главният икономист д-р Емил Калчев. Според неговия анализ, от страна на търсенето, икономическата активност през миналата година се движеше от крайното потребление, което се увеличи с реално 4.3% при доминиращ относителен дял от 77.8% в структурата на БВП.

„На този фон инвестициите се свиха с 1.1%, отразявайки политическата нестабилност в страната, но въз основа на своя над четири пъти по-малък дял от 17.2% не се отразиха сериозно на ръста на икономиката. Още повече, че нетният износ остана положителен (около 3.5% от БВП) въпреки спада на износа с 0.8% и увеличението при вноса с 1.3% през годината“, пояснява той.