Кой удържа бюджетната дисциплина в Европа?
Да започнем от България – най-малкото защото изтърпяхме всички няколко месеца ултра политизиран дебат за бюджета и потенциалното разпадане на фискалната дисциплина. Официалните данни сочат, че дефицитът на начислена основа през 2024 г., както се смята за всички страни по методология на Евростат, е 3% от БВП. Това е точно под прага на риска от поставяне на страната в процедура по прекомерен дефицит, и неизбежното заради това отлагане на приемането на еврото. Но извън текущия дебат за покриването или не на конвергентните критерии, това число разсея и съмненията за някакви многомилиардни скрити (неразплатени) разходи за миналата година, които да тежат на настоящата. Разходите остават под 40% от БВП, а дългът, макар леко да нараства, е едва 24.1% от БВП – втората най-ниска стойност в ЕС след Естония.
Да видим голямата картина. Бюджетният дефицит в еврозоната като цяло е 3.1% от БВП – свиване от 3.4% през 2023 г., за целия ЕС спадът е от 3.5% до 3.2%. Консолидацията продължава – частично заради фискални мерки, частично заради ускоряване на растежа. Шест държави отчитат излишък. Дания устойчиво е с висок излишък след 2021 г. , като през 2024 г. той достига 4.5% от БВП. Ирландия отчита излишък от 4.3% от БВП – много над постигнатия през 2023 г. (1.5% от БВП), най-вече заради икономически ръст и скок на приходите в бюджета. Но най-показателни са данните за Кипър и Гърция – с излишъци от съответно 4.3% от БВП и 1.3% от БВП. Да припомним, че тези държави бяха практически фалирали след глобалната финансова криза и се наложи спасяването им с помощ от международни институции и при загуби на частни кредитори. Гърция показа, че със структурни реформи може да се промени траекторията на една икономика и да се съживи растежа, а така да спадне и относителната тежест на държавните разходи. От дефицит в размер на 7.1% от БВП през 2021 г. Гърция постига излишък от 1.3% през 2024 г., като разходите спадат с 8.7 процентни пункта като дял от БВП. С това се опровергава, впрочем, твърдението за неизбежност и безнадеждност – всяка страна може с разумни политики да преодолее структурни макроикономически дисбалананси.
Какво става в големите икономики? Германия леко увеличава дефицита си, но остава на ниво 2.8% от БВП. Италия постига огромно свиване на дефицита – от 7.2% от БВП през 2023 г. до 3.4% през 2024 г. Испания постига дефицит от 3.2% – леко надолу след 3.5% през 2023 г. Франция изглежда проблемната икономика – дефицитът се влошава и през 2023 г. и през 2024 г. , като от 4.7% през 2022 г. достига 5.8% през 2024 г., основно заради голям спад в бюджетните приходи. Сходна траектория следва и Полша, която отчита дефицит от 6.6% от БВП през 2024 г. , но там причината е в рязкото увеличение на разходите от 43.2% от БВП през 2022 г. до 49.4% през 2024 г. Съседна Румъния продължава да се движи на ръба на фалита, като за 2024 г. реализира стряскащ дефицит от 9.3% от БВП (при 6.6% през 2023 г.) – отново причината е раздуване на разходите с над 3 процентни пункта от БВП. Изобщо Централна Европа като че ли започва да следва стъпките на „южняците“ преди две десетилетия.
Държавният дълг, както многократно сме коментирали, е резултат от бюджетното салдо и икономическия растеж. Така Румъния вече има дълг от близо 55% от БВП, малко отгоре е и нивото на дълга на Полша. Но дори след това Източна Европа остава относително по-слабо задлъжняла. Стожерът на дисциплината Германия вече има дълг от 62.5% от БВП. Испания продължава да намалява дълговото си бреме в последните 4 години, но все още дългът е 101.8% от БВП. Франция – обратно, дългът расте и достига 113% от БВП. Италия в средносрочен план намалява дълга, макар за 2024 г. да има минимално увеличение – но размерът е огромен, над 135% от БВП. Гърция остава с най-висок дълг, но съчетанието на бюджетна консолидация и икономически растеж свалят относителната тежест на дълга от 197% от БВП през 2021 г. до 153.6% през 2024 г. Впрочем, намаление на съотношението дълг/БВП с около 30 процентни пункта виждаме и в Кипър, и в Португалия – още едно доказателство, че при структурни реформи, дисциплина в публичните финанси и политики за икономически растеж дори страни в много тежко положение могат да „изплуват“ в обозрим период от време. Уж дисциплинираните „северняци“ – Австрия, Швеция, Финландия, Белгия, Нидерландия – пък увеличават дефицита си през 2024 г.
Но все пак, въпреки всички критики за раздутите държавни разходи, големите дефицити и нарастващите дългове, еврозоната е далеч по-малко задлъжняла. В номинално изражение, общият дълг на държавите от еврозоната е 13.3 трилиона евро – докато на Федералното правителство на САЩ е 36.2 трилиона долара; ако вземем целия ЕС, сумата стига до 14.5 трилиона евро. Спрямо размер на икономиката си еврозоната дължи 87.4% от БВП, докато САЩ – 123% от БВП. Или, нагледно, САЩ са по-добре от Гърция и някъде между Италия и Франция.
