Пътят към върха на международната журналистика: Историята на Васил Христов

Васил Христов изминава дългия път от България към международната журналистика с воля и упоритост. След години в националните медии, той се утвърждава като кореспондент в Лондон и става първият българин, избран за президент на Асоциацията на чуждестранните журналисти в началото на тази година.

25 септември, 1888 година. В редакцията на Централната новинарска агенция в Лондон е получено писмо. По това време районът на Уайтчапъл е разтърсен от две жестоки убийства, а само няколко дни по-късно се очаква да бъде намерено и тялото на трета жертва – напълно обезобразено. Писмото е от самозванец, наричащ себе си Джак Изкормвача – първият път, в който светът изобщо се сблъсква с името на един от най-жестоките серийни убийци в историята на човечеството. Стотици репортери от Европа се стичат в Лондон, за да отразят случая, но са изправени пред предизвикателство – спекулациите около убийствата са безбройни, а достоверната информация – оскъдна. 

Затова репортерите решават да обединят усилия, за да получат достъп до проверени източници и новини, основавайки Асоциацията на чуждестранните журналисти в Лондон (Foreign Press Association) – една от най-старите и най-големи организации на международните кореспонденти по света. През годините тя успява да се утвърди като ключов партньор в диалога между световните медии и институциите на Острова и играе важна роля в защитата на свободната журналистика – борба, която получава своето заслужено признание всяка година на 3 май, когато светът отбелязва Международния ден на свободата на пресата. 

В началото на тази година за пръв път в 137-годишната история на FPA българин е избран за президент на асоциацията с подкрепата на всички 500 члена от над 90 държави. Като президент на FPA в следващите две години Васил Христов ще ръководи мисията на организацията в подкрепа на международните журналисти, работещи в Обединеното кралство. Това означава осигуряване на достъп до правителствени брифинги и акредитации за чуждестранни кореспонденти, провеждане на политики в подкрепа на свободата на словото и срещи с правителствени институции и медийни организации. И въпреки че това е наистина голямо признание, самият Христов определя позицията си не като медал на ревера, а като огромна отговорност.

“Да бъдеш българин начело на организация с близо 140-годишна история в страна като Великобритания означава, че трябва постоянно да доказваш, че професионализмът няма националност, че качествената журналистика е универсална ценност, а не привилегия на определени държави”, казва Васил Христов.

НАЙ-ДОБРИТЕ ИСТОРИИ се крият там, където никой не гледа, смята Васил Христов, който е категоричен, че любопитството е най-важното качество на добрия журналист. Пътят му към медиите започва още в Казанлък, малко след като Васил Христов отбива военната си служба. По онова време той вече е приет в специалност “Право” в Университета за национално и световно стопанство, когато малко преди началото на учебната година Христов вижда обява за репортери и водещи в малка кабелна телевизия. Написва есе на стара пишеща машина и за негова изненада малко след това получава обаждане на домашния телефон. Въпреки липсата на опит 19-годишният тогава Христов получава предложение за работа. В следващите години той успява да премине през школата на репортерството и да научи фундаменталните принципи на добрата журналистика – опит който му отрежда стабилна кариера като водещ, редактор и продуцент в трите големи национални телевизии у нас. Още като млад репортер в предаването “Чай” по БНТ Христов е изпратен да отрази инцидента в дискотека “Индиго” на 21 декември, 2001 г., при който загиват седем деца.  Тежкият ефир продължава 5 часа. “Бях сам репортер на “Попа“, сред тълпа от разгневени стотици хора, които искаха да кажат какво мислят. Умирах от страх да не се изложа в ефир, но се прибрах горд, защото знаех, че не съм се провалил”, казва Христов. 

И макар самият Христов да казва, че почти не се е разделял с професията си, през 2018 г. журналистът прави лек завой в кариерата, след като напуска тогавашната си работа като продуцент на “Денят започва с култура” по БНТ и поема за кратко ръководството на дирекция “Комуникации” в Нов Български Университет. През 2020 г. Христов заминава за Лондон – решение, определило кариерния му път в следващите пет години. До британската столица го отвежда любовта, а възможността за журналистическа кариера на Острова се появява впоследствие – опитът на Васил Христов в медиите и сферата на комуникациите се оказва изключително полезен и в началото на пандемията от COVID-19 той става кореспондент на bTV Media Group в Лондон. Като журналист във Великобритания Христов има редкия шанс да стане пряк свидетел на две огромни исторически събития – погребението на кралица Елизабет II – най-дълго управлявалият монарх в историята и коронацията на Чарлз III – нова ера в британския кралски двор. “Това не е просто новина, а история, случваща се пред очите ти. Като журналист имах привилегията да бъда там, където световните събития се разгръщат в реално време – тържествеността на ритуалите, емоцията на британците, прецизната организация на церемониите”, казва Христов, който в момента е част от екипа на Българската национална телевизия.

Преди обаче да успее да стигне до първия ред на най-важните новини в историята, Христов трябва да се справи с редица предизвикателства по пътя – перипетии, които не го отказват, а го учат на търпение и упоритост. Когато започва кариерата си от нулата, в чужда държава, българският журналист трябва тепърва да изгради мрежа от контакти, да опознае тънкостите на местната култура, да се справи с предразсъдъците и дори с предизвикателствата на чуждия език. Успява да се справи, благодарение на волята и кристално ясните цели – двата основни елемента в рецептата му за успех. “Трябва да знаеш точно какво искаш да постигнеш и да си готов да работиш по-усърдно от всички останали. Доверието се гради постепенно, с всяка изпълнена задача, с всеки спазен срок, с всяка демонстрация на професионализъм. Като чужденец често си под микроскоп – грешките ти се забелязват по-лесно и се запомнят по-дълго. Затова последователността е изключително важна – да доказваш отново и отново, че може да се разчита на теб. В крайна сметка, всичко опира до непоколебима решимост и ясна визия за това къде искаш да стигнеш. Пътят може да е по-дълъг и по-стръмен, но с правилното отношение, всяка стъпка те приближава към целта”, категоричен е Христов.