МОН предлага реформа: Основното образование да се зaвършва по-късно
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
МОН предлага диплома за основно образование да се придобива след 8 клас, а не година по-рано, както е по закон в момента. Въпросът ще бъде подложен на обществено обсъждане. Основният мотив на просветното министерство е, че настоящата уредба от 2015 г. не дават добър резултат.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Диплома за основно образование да се придобива след завършен 8 клас, а не както е в момента – година по-рано, предлага просветното министерство.
- Въпросът обаче тепърва ще бъде обсъждан, като МОН вече е извършил един анализ на предложението. В момента е възложен и втори такъв.
- Основният мотив на просветното ведомство е, че с промените в закона, приети през 2015 г., голяма част от материала в 8 клас е бил свален в 7 клас, което е направило учебните програми твърде тежки, а информацията – трудна за усвояване.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Направихме прекалено амбициозни профили, жертвахме общообразователна подготовка. Мисля, че цялото това нещо като формула беше грешно от гледна точка на перспективата за децата. Бъдещите професии ще изискват много по-широк комплекс от знания и умения, които дават общообразователните дисциплини. Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка. Това предлагам на обществено обсъждане. Това кореспондира с образователната структура, с националните външни оценявания кога след кой клас ще има такива. Следващите месеци ще организираме дискусии по темата“, заяви министърът на образованието и науката в Стара Загора.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Красимир Вълчев допусна, че в хода на дискусиите може да бъде взето различно решение – основното образование да се завършва дори в девети клас.
БОРБА ЗА КАДРИ
Броят на учениците, които профилират математика в гимназиите у нас през последните 3 години гравитира около 2.2 хиляди души от общо 25 хиляди в профилирана подготовка. Едва 1.4 хиляди зрелостници се явяват на матура по математика като липсата на интерес към математиката и точните науки поставя пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация.
Затова и МОН продължава да работи върху мерки за справяне с недостига на квалифицирани кадри, като през април просветният министър заяви, че държавата обмисля превръщането на математическите гимназии в страната в специализирани училища. Сред мерките са още увеличаване на броя часове, подготовка на повече преподаватели, стимулиране на кандидатстването с матури по математика, физика и химия, увеличаване на приема в математически гимназии.
По думите на министър Вълчев от 50 хил. зрелостници в момента само 2000 избират да се явят на матура по математика, а едва 200 – на матура по химия и физика. Това е тревожна тенденция, която засяга ключови за съвременната икономика сектори.
“Ние трябва да направим всичко възможно да подобрим резултатите по математика и природни науки. Децата живеят много повече в чуждоезикова среда, но най-голямото ни отстъпление са математиката и природните науки. Във висшите заведения много малко са кандидатите в инженерните и природоматематически направления, а реалните ни индустрии зависят от наличието на ученици с такива знания“, каза Красимир Вълчев, цитиран от БТА.
