Двузначен бюджет
Проектобюджетът за 2025 г. вече може да се нарече многострадален. Първо, за поредна година приемането му закъснява и се случва след началото на календарната година.
Второ, не без основание получи унищожителни критики от почти всички страни по различни негови параметри, на които трябва да бъде отговорено със съответни промени на второ четене, или те ще останат като сериозен пасив на приелото го мнозинство.
Трето, за първи път в България бюджет се приема в момент на напълно реална възможност страната да стане член на еврозоната, при което „партньорският“ надзор над българските държавни финанси ще стане значително по-внимателен и стриктен, отколкото е бил досега.
Четвърто, по средата на разглеждането на проекта съставът на парламента се промени по доста сериозен начин, гореспоменатото мнозинство силно изтъня, а неяснотата и несигурността силно се увеличиха.
Пето, ако предните четири не стигат за уникалност, за пръв път една от парламентарните политически сили се опитва да предотврати изобщо приемането на бюджет чрез подаването на десетки хиляди предложения за промени между четенията.
Сред цялата неизвестност става важно да се потърсят стабилни ориентири, спрямо които случващото се да може да бъде оценявано. В тази объркана обстановка тези ориентири са два. Първият е доколко този бюджет пречи или подпомага на заявеното от управляващите желание България да се присъедини към еврозоната през 2026 г. Вторият е доколко този бюджет дава идея за политики на тези управляващи. В тези две посоки, оказва се, оценките за бюджета са доста противоположни.
От една страна, по отношение на приоритета членство в еврозоната предложената рамка за тази и следващите няколко години, изглежда, поне засега, върши достатъчно работа. Тя беше представена на европейските партньори и подадения от тях сигнал е, че са склонни да я приемат за достатъчно управляема, че да препоръчат на България да подаде, така да се каже, заявление за членство. Основно ефективността на проектобюджета се дължи на това, че дори при доста реалистичните в момента очаквания не всичко заложено да се изпълни, нещата не изглеждат извън контрол.
От друга страна обаче, относително положителният знак на предложената рамка на държавните финанси по отношение на приоритета „еврозона“ контрастира с много отрицателни мисли и опасения, които могат да бъдат извлечени под повърхността на заявката за управляемост и устойчивост. Те идват основно по линия на предложеното разпределение на разходите и на извънбюджетни мерки с отношение към държавния дълг. Заложено е напълно неоправдано и рязко увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера, доминирано от Министерството на вътрешните работи без каквато и да било обосновка, оценка на въздействието или ангажимент за подобряване на обществения резултат от дейността на това ведомство, който в случая на България никак не е добър, но много скъп.
Никъде в предложения бюджет няма видим ресурс или стимули за подобряване на ефективността на публичните услуги или за по-ефективно в дългосрочен план изразходване на средства за държавно капиталообразуване. Напротив, възвръщат се старите схеми за крадене през инхаус, скрито зад имитация на някакви капиталови проекти. Това се придружава от предвидено теглене на държавни заеми за капитализация на нереформирани държавни производства с лоша обществена възвръщаемост и за финансиране на добре известни откровени схеми за крадене на парите на данъкоплатците като Българската банка за развитие.
Така освен уникален като обстоятелства, в които се случва, проектобюджетът за 2025 г. е уникален и по дълбинната си нееднозначност.
