Фискалният съвет на България: Приемането на еврото в Хърватия има дефлационен ефект
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Инфлационният ефект в Хърватия и другии държави от Източна Европа след приемането на еврото е незначителен, посочват в свой анализ от Фискалния съвет на България, предават от БТА. Изводите сочат, че основните инфлационни фактори са външни икономически условия, а не самата валутна промяна.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Инфлационният ефект в Хърватия след присъединяването на страната към еврозоната е слаб и преходен, като основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически предизвикателства, а не смяната на валутата, става ясно от доклада.
- Анализът на Фискалния съвет на България разглежда движението на инфлацията след присъединяването към еврозоната на държавите в Източна Европа – Естония, Латвия, Литва, Словакия и Хърватия.
- И в четирите страни ефектът върху потребителските цени е временен, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор.
ВАЖНИЯТ КОНТЕКСТ
Докладът идва само ден, след като председателят на Народното събрание Наталия Киселова върна на президента Румен Радев искането за свикване на референдум за присъединяването на България в еврозоната.
В мотивите си държавния глава изтъкна липсата на консенсус по въпроса, а решението си Киселова аргументира с липсата на съответствие със законите – искането за свикването на референдум по въпроси, които попадат в обхвата на международни договори, противоречи на Конституцията, както и на Договора за присъединяването на България към ЕС.
Предложението на държавния глава дойде само месец преди официалното публикуване на конвергентния доклад за готовността на страната ни, който се очаква през юни. През юли пък трябва да се случи окончателното гласуване.
ПРИМЕРЪТ НА СТРАНИТЕ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Хърватия се присъедини към еврозоната официално от 1 януари 2023 г. Решението предизвика опасения, че приемането на еврото ще предизвика ценови трусове, но анализът на Фискалния резерв на България показва, че още преди присъединяването си към еврозоната, Хърватия се сблъсква с висока инфлация, която достига 13 процента на годишна база през ноември 2022 г. Основната причина са глобалният скок в цените на енергията и сериозните прекъсвания във веригите за доставки.
Инфлацията в Хърватия обаче започва да намалява устойчиво след приемането на еврото. През януари 2023 г. тя е на ниво 12.5 на сто, а месец по-късно достига 11.7%. Към края на годината инфлацията в страната е на ниво 5.4% преди да достигне 4.3 на сто през март 2025 г.
“Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени”, става ясно от доклада.
Данните на “Евростат” за периода януари – март 2023 г. показват, че еврото е имало минимален и временен принос към инфлацията – между 0.04 и 0.20 на сто. Общественото възприятие обаче често не отразява тази реалност. Липсата на ефективна комуникация от публичните институции засилва несигурността сред населението, въпреки че основните инфлационни фактори са външни икономически условия, става ясно от доклада.
Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна – в повечето случаи ефектите са в сектора на услугите. Данни на “Евростат” и ЕЦБ показват увеличение на инфлацията между 0.2 – 0.3 процентни пункта, като нивото на инфлацията бързо се е стабилизирало в рамките на няколко месеца след приемането на еврото. Нещо повече – в дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната.
Опитите на хърватските власти за ценови контрол всъщност се оказват противоречиви и с ограничена ефективност. От Фискалния съвет предупреждават, че това може да се случи и с бъдещи подобни политики в България. Припомняме, че правителството предложи конкретни политики за ограничаване на инфлацията, включително таван на надценките и създаване на държавна верига магазини – мерки, които предизвикаха остра реакция от страна на бизнеса.
