На първо четене: У нас вече има Закон за криптоактивите
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Със 133 гласа “за” българският парламент прие Закон за криптоактивите. Това е първият по рода си акт, който цели да регулира индустрията в България. Текстовете ще подпомогнат сектора, но могат сериозно да ограничат неговите възможности.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- С приетите промени се въвеждат мерки в националното законодателство за осигуряване на необходимите условия за прилагане на изискванията на регламенти на Европейския съюз.
- Това се отнася до пазарите на криптоактиви, информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията, както и мерките, свързани с оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор.
- Основната цел е да се създаде хармонизирана регулаторна рамка за целия европейски пазар.
- Предвиден е преходен период до 31 декември 2025 година за привеждане на дейностите в съответствие с новите изисквания.
ЗАКОНЪТ
Законопроектът бе публикуван за обществено обсъждане още през лятото на миналата година. С помощта на този закон на практика правната рамка, приета на ниво ЕС, става приложима и у нас.
С него в българското законодателство се въвеждат термините “криптоактив” и “токен”.
Текстовете предвиждат прилагането на няколко ключови европейски акта – Markets in Crypto Assets Regulation (MiCA), Transfer of Funds Regulation (TFR) и Digital Operational Resilience Act (DORA). Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA) е рамката на Европейския съюз, която определя какво представляват криптоактивите, видовете криптоактиви, както и как се регулират, кои са компетентните органи и изискванията за доставчиците на такива продукти или услуги. TRF e част от пакета с мерки срещу изпирането на пари, предложен от Европейската комисия през 2020 г., а Законът за цифровата оперативна устойчивост (DORA) е регламентът на ЕС, с който се създава задължителна, всеобхватна рамка за управление на риска в областта на информационните и комуникационните технологии за финансовия сектор на ЕС.
Самата индустрия очаква законовите промени отдавна и определя липсата на нормативна уредба като “спирачка за иновацията”. Законопроектът създава регулаторна рамка за пазара на криптоактиви в България.
Законът определя компетентните органи, които да контролират изпълнението на разпоредбите – Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. БНБ ще отговаря за токените за електронни пари, а КФН – за токените, обезпечени с активи и лицензите на доставчиците на услуги с криптоактиви.
“Ключов аспект за местните доставчици на услуги с криптоактиви е яснотата по отношение на процедурата за получаване на лиценз за извършване на тези дейности, тъй като наличието на лиценз, получен от една държава членка, позволява упражняването на тази дейност в рамките на целия ЕС, благодарение на възможността за неговото паспортизиране”, каза за Forbes България Вяра Савова, старши експерт по политики в Европейската криптоинициатива (EUCI).
Един от основните проблеми в законопроекта за криптоиндустрията е разминаването в сроковете за издаване на лицензи. Според предложените текстове, Комисията за финансов надзор (КФН) ще има 6 месеца за издаване или отказ на лиценз, докато европейският регламент MiCA предвижда срок от 60 работни дни. Това несъответствие може да доведе до забавяне на процеса, което би затруднило компаниите, опериращи в сектора. Освен това, по-дългият срок може да постави България в неблагоприятна позиция спрямо други страни от ЕС, където лицензите се издават по-бързо.
