Реформа без реформа. Идеята на социалното министерство за пенсионната система
Няма да има пенсионна реформа, а надграждане на пенсионната система. Това каза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, цитиран от БТА.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
Министър Гуцанов отбеляза, че крайната цел, която е заложена в законодателството за пенсиониране, ще бъде достигната през 2037 година.
„2037 година трябва да бъде изпълнен този закон, който е приет преди повече от 10 години. Пенсионната възраст да достигне 67 години, съответно 40 и 37 години стаж за пенсиониране. Т.е. това не е изпълнено още. Аз съм категорично против вдигане на възрастта за пенсиониране и съм го заявил не един и два пъти“, каза Борислав Гуцанов.
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПЕНСИОННИЯ МОДЕЛ
На 21 април депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН, предложиха проект на решение за задължаване на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите да разработят пътна карта за усъвършенстване на пенсионния модел в шестмесечен срок. Вносители на проекта за решение са народните представители Деница Сачева, Галя Василева, Илиана Жекова, Нина Борисова, Биляна Иванова и Цветан Предов.
„В изготвените през 2024 година документи има консенсус относно необходимостта от повишаване на адекватността на пенсиите, за да се гарантира достойно ниво на живот за пенсионерите. Препоръчва се провеждането на реформи, които да подобрят ефективността и устойчивостта на пенсионната система, включително преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и на възрастта за пенсиониране“, посочват вносителите.
Според тях има голямо съвпадение в предложените мерки за усъвършенстване на пенсионната система – пенсионна възраст, размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост, управление на т.нар. Сребърен фонд, спазването на принципа принос-права, извеждането от бюджета на държавното обществено осигуряване на разходите с характер на социално подпомагане и др.
Всичко това налага и предполага, 25 години след началото на реформата в пенсионната система и въвеждането на тристълбовия пенсионен модел, при идентифицирани вече състояние, проблеми и предложения за усъвършенстването ѝ, да бъде разработена Пътна карта с определяне на действия по усъвършенстването на пенсионната система във времеви диапазон, пише в проекта на решение.
„Предлагаме срокът за разработване на Пътната карта да бъде шестмесечен, след което тя да бъде обсъдена в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по бюджет и финанси. Считаме, че водеща и координираща роля в този процес следва да имат министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите“, посочват вносителите.
ИЗСВЕТЛЯВАНЕ НА СИВИЯ СЕКТОР
Министър Борислав Гуцанов обърна внимание на сивия сектор в родната икономика, който по думите му е близо 25%.
„Това е огромна дупка за мен. Представете си ¼ от икономиката на България да е в сивия спектър. Имаме огромна опция оттам да влязат средства, които да бъдат в НОИ и оттам да бъдат ползвани за пенсиите. Нека да видим, как това да бъде осветлено, защото това е една огромна възможност за бюджета. В момента 11.2% от Брутния вътрешен продукт на държавата, не от бюджета, отиват за пенсии. Това е огромна сума, близо 25 милиарда. Почти половината част от нея идва от НОИ, а другата идва пряко от бюджета“, каза Гуцанов.
Той отчете, че първо трябва да станат ясни докладите на институциите, които са работили по пенсионната система.
„Да видим каква да бъде пътната карта. За промяна на възрастта съм категорично против. Да се видят какви мерки могат да се направят за изсветляване на сивия сектор и едва тогава да говорим за нещо по-различно. Това е консервативна система и всеки един човек, който започва работа, трябва да знае как ще се пенсионира, при какви условия ще се пенсионира, за да има предвидимост и предсказуемост. Затова тук трябва да се пипа много внимателно. Не става въпрос за реформа. Може да има някакво изчистване, но не и кардинални решения“, коментира още министър Гуцанов.
По думите му основополагащ и водещ за икономиката е трудът. Освен за изсветляване на икономиката, ще се работи и за решаване на проблемите и нарушенията с ТЕЛК-овете. Открита е и програма, която с около 60 млн. лв. да подпомогне над 1000 проекта за започване на бизнес в Северна България. Предвидени са и 46 млн. лв. за млади хора, които започват своя стаж.