Ако Германия развърже кесията?
През последните две десетилетия стандартното обяснение за динамиката на отношенията в еврозоната беше относително просто: работлив и спестовен Север и неефективен и харчещ Юг. Нищо не илюстрира по-ясно тази представа от ролята на Германия.
Най-голямата икономика в ЕС имаше две отличителни черти: голям търговски излишък в търговията в единния пазар на ЕС и еврозоната, както и значително по-рестриктивна бюджетна политика. Едва пет страни в ЕС имат положителен търговски баланс с Германия (България е една от тях след 2017 г.). Същевременно бюджетното салдо на Германия е около 2-2.2 процентни пункта по-добро от средното за еврозоната, като в периода 2013–2019 г. Германия отчита бюджетни излишъци.
И каква беше популярната интерпретация? Просто казано, че с тази свръхспестовност и стремеж към експортна конкурентоспособност на всяка цена Германия потиска шансовете за растеж на останалите икономики в еврозоната. От една страна, политически германците се опитват да наложат тази визия върху останалите през правилата за икономическо и фискално управление на ЕС, т.е. да ограничават дефицитите и публичните разходи при всички останали. От друга страна, спестовността означава по-малко разходи, които да финансират търсене на стоки и услуги от германските потребители, които всички останали в еврозоната произвеждат. Накратко – ние купуваме вашите автомобили и машини, но защо вие не харчите спечеленото за неща, които нашите икономики предлагат?
Всичко това ще се промени рязко и скоро, поне ако съдим по заявките на бъдещия канцлер Фридрих Мерц. Промените в конституцията ще „разхлабят“ ограниченията за нарастването на дълга, което практически означава възможност за увеличение на бюджетния дефицит, предизвикан от разходите за отбрана. Към момента намеренията са за допълнителни публични инвестиции от 500 млрд. евро за инфраструктура и разширяване на разходите за отбрана чувствително над 1% от БВП – ако приемем за ориентир комуникацията на Европейската комисия за въвеждане на национална клауза за дерогация по-рано този месец, до 1.5% от БВП над разходите за отбрана през 2021 г. няма да се отчитат в процедурата по прекомерен дефицит. За Германия това означава пространство до 65-70 млрд. евро на година.
Няма обаче оптимизъм в останалата част на ЕС. На пръв поглед би трябвало отказът от твърди бюджетни ограничения и свръхспестовност да бъде приветстван – нали досега всички твърдяха, че точно този курс създава големи дисбаланси и пречи на растежа в останалите икономики в единния пазар? Ето, Германия харчи повече, това ще означава ръст на вътрешното търсене и свързаното с това нарастване на съвкупното търсене на целия общ пазар за разнообразни стоки и услуги – значи всички печелят?
Действителността обаче е малко по-различна. На първо място, важна е структурата на разходите. Военният бюджет вероятно ще се насочи в голяма степен към немски компании, специализирани в оборудване и въоръжение, донякъде и в разширяване на армията. Инвестиционният пакет, изглежда, ще бъде фокусиран върху строителство – т.е. почти изцяло локална дейност – и инициативи, свързани с климата, което обаче, изглежда, ще става предимно през субсидии за националната индустрия. Накратко, голяма част от ресурса ще бъде вложена пряко в германския бизнес. От една страна, това е във форма на държавна помощ, която увеличава конкурентоспособността на получателите на глобалния пазар. От друга, относително малка част от финансирането ще „прелее“ в търсене на стоки и услуги в други икономики в ЕС.
А в същото време германското правителство излиза на дълговите пазари, за да обезпечи тези разходи. Това означава огромен обем нов държавен дълг, който ще трябва да бъде поет от инвеститорите. Сега картината ще е много различна – ако в период на балансиран бюджет Германия практически не издава нетно нов дълг, спестяванията може да се насочат към дълг на други държави в еврозоната. И дори рискът да е по-голям, инвеститорите нямат избор – просто няма как да увеличиш позицията си в германски облигации. Но ако Германия излезе с търсене на един трилион (например) евро в следващите години, това ще се превърне в добра алтернатива – за сметка на всички останали, и особено на държавите с високи дефицити, нисък растеж и дълг над 100% от БВП. Така за тях ще стане още по-трудно да финансират дефицитите си, а това е последната стъпка преди рязка и болезнена фискална консолидация чрез свиване на разходите. Затова няма радост и фанфари.
