Наградите от Кан: Иранският режисьор Джафар Панахи получи “Златна палма”

78-ият филмов фестивал в Кан приключи вчера с най-политическия си момент, посочва Variety: Иранският режисьор Джафар Панахи получи “Златна палма” за филма It Was Just an Accident, вдъхновен от престоя му в затвора.

След първия арест на Панахи и осъждането му за “пропаганда срещу режима” през 2010 г. режисьорът продължава да снима, дори когато това му е изрично забранено. През 2011 г. той изпраща флаш памет в Кан с филма си “Това не е филм” и остава гласовит защитник на други режисьори, чието творчество правителството се опитва да потисне. Наградата “Златна палма” е голямо възнаграждение за неговата упоритост, а присъствието му в Кан се случва за първи път след 2003 г., когато той представя Crimson Gold на фестивала.

“Мисля, че сега е моментът да попитам всички, всички иранци с мнение, различно от това на другите, в Иран и по целия свят… Бих искал да ги помоля за едно нещо: Оставете настрана всички проблеми и различия. Най-важното нещо със сигурност е нашата страна и свободата на нашата страна”, призова Панахи от сцената в Кан.

Останалата част от церемонията по връчването на наградите протече повече или по-малко по план в последния бурен ден на иначе спокойното събитие, което беше засегнато от прекъсване на електрозахранването в средата на сутринта – масивен регионален срив, който наруши прожекциите и предизвика общо объркване сред участниците. За щастие, фестивалът разполагаше с резервни генератори, които гарантираха, че шоуто ще продължи в Palais, където председателят на журито Жулиет Бинош и осем други филмови творци излязоха на сцената, за да връчат наградите си.

Година след като американски филм (“Анора”) спечели “Златната палма”, страната беше изключена от наградите – въпреки че американският разпространител Neon отново беше заложил на главната награда на вечерта. В същото време от френска страна местният продуцент и дистрибутор Mk2 взе шест награди.

Neon и Mk2 бяха копродуценти на носителя на Голямата награда  (Grand Prix), присъдена на многопластовата семейна драма Sentimental Value на норвежкия режисьор Йоахим Триер. Филмът проследява опита на труден режисьор да помири отношенията си с отчуждената си дъщеря, като я включи в най-личния си филм до момента.

Приемайки отличието, Триер благодари на Кан за това, че е създал място, “където можем да се идентифицираме един с друг в съзерцание, в съпричастност”, и добави: “Не мисля, че изкуството е нещо, което се прави само с цел или за разбиране. Ние не знаем защо го правим. То е нещо, което гледам как правят малките ми деца. Те пеят и танцуват, преди да могат да говорят. Но това е друг език, той може да бъде език на обединението”.

Новоизгряващата дошлата Надя Мелити получи наградата за най-добра актриса за филма Little Sister, в който играе трудна парижка тийнейджърка, опитваща се да се ориентира в сексуалността си в консервативна имигрантска общност.

The Secret Agent взе две награди. Вагнер Моура спечели наградата за най-добър актьор за ролята на баща, който прикрива самоличността си в опит да избегне убийство по време на военната диктатура в Бразилия, а Клебер Мендонса Фильо беше обявен за най-добър режисьор.

В града, за да подкрепи филма си “Heads or Tails?” (в който играе Бъфало Бил), Джон Си Райли изненада публиката, като изпя “La vie en rose” – с извинение, че го направи на английски. “За щастие представените филми осигуриха цялото електричество, от което се нуждаехме тази седмица”, каза Райли, връчвайки наградата за най-добър сценарий на Жан-Пиер и Люк Дарден за Young Mothers. “По някакъв начин винаги се случва нещо неочаквано, когато съм в Кан.”

Наградата на журито беше поделена между испанския режисьор Оливие Лаксе за Sirat и Sound of Falling на германския режисьор Маша Скилински – двата най-оригинални гласа в тазгодишния конкурс. Проследявайки керван от постапокалиптични рейвъри през пустините на Мароко, Sirat прилича на мрачна артхаус версия на “Лудия Макс: Пътят на яростта” с още по-шокиращи експлозии. Подобно на Sentimental Value, Sound of Falling се фокусира върху една къща, подслушвайки интимни моменти от живота на привидно несвързани обитатели.

В търсене на начин да отличи още една от най-смелите визии на състава, журито даде специална награда на китайския режисьор Би Ган. Неговият мащабен, химеричен антологичен проект Resurrection се опитва да обхване един век кино, като делирично прескача между жанрове и филмови стилове, като същевременно сваля шапка на “фантазьорите”, чиито мечти са оформили медията.

Алис Рорвахер връчи трофея “Златна камера” за първи игрален филм на режисьора на “Тортата на президента” Хасан Хади, който прие първата награда, връчвана някога на иракски филм в Кан.

Освен Жулиет Бинош в тазгодишното жури, в което преобладаваха жените, участваха италианската актриса Алба Рорвахер, индийската режисьорка Паял Кападия, френско-мароканската писателка Лейла Слимани, американските звезди Хали Бери и Джеръми Стронг, южнокорейският автор Хонг Сангсу, мексиканският режисьор Карлос Рейгадас и конгоанският режисьор Диеудо Хамади.

Пълен списък на наградите можете да намерите тук.