Героите от занаятчийския базар на Галя Щърбева и „Да хванеш гората“

Галя Щърбева, автор, водещ и продуцент на едноименното предаване по Нова ТВ „Да хванеш гората“, разказва за занятчийския базар, който съвсем естествено започва да се провежда последния уикенд на всеки месец в градината на хотел „Хилтън София“

Галя, какво Ви вдъхнови да превърнете рубриката „Да хванеш гората“ в самостоятелно предаване и какво се стремите да покажете чрез него?

Вдъхнови ме реакцията на зрителите, обратната връзка, която започнах да получавам от тях. Много фенове на „Да хванеш гората“ започнаха да ми пишат как историите, които показваме, са повлияли на решенията, които са взели в собствения си живот. Понякога трябва много малко, за да направиш този голям скок от чужбина или големия град към селото, от сигурната заплата към новото начало. Осъзнах, че предаването е катализатор на много красиви и смислени процеси, и така дойде естествено следващата стъпка – рубриката да се превърне в самостоятелно предаване.

Можете ли да разкажете за някои от най-запомнящите се моменти, които сте заснели за предаването и описали в книгата си „Да хванеш гората“? Как тези избрани истории за български ферми, натурални продукти и екостроителство влияят на народния дух според вас?

Толкова много истории сме показали и всяка една от тях е уникална посвоему. Всеки човек, който сме снимали, е оказал влияние дори върху мен самата. За мен това предаване отдавна не е просто работа, а начин на живот. Много от героите на „Да хванеш гората“ са вече и наши приятели. Аз също се промених покрай тях и пренаредих приоритетите си в живота. В един момент човек стига до точката, в която започва да си задава въпросите – къде се намирам, чувствам ли се щастлив, свободен ли съм… И ако в този момент си искрен със себе си, тогава настъпва промяната и истинската крачка по пътя към „гората“, който води всъщност към теб самия.

Занаятчийският базар „Да хванеш гората“ се оказва страхотна идея, на която можем да се насладим всеки последен уикенд на месеца. Как се роди този проект и каква е основната му мисия?

Всичките форми, в които започна да прелива концепцията на „Да хванеш гората“, винаги са се случвали много естествено, без напън и амбиция. Базарът се появи като идея след представянето на втората ни книга „Да хванеш гората“ – избрани истории за български ферми, натурални продукти и екостроителство. Когато събрахме всички участници и гости, си дадохме сметка, че не е нужно да поръчваме специален кетъринг, а да представим продуктите на производителите, които са част от книгата. След това осъзнахме, че тези продукти заслужават да бъдат представени пред още по-широка публика, а не само пред отбрани гости, и така се роди идеята да направим занаятчийски базар. Щастлива съм, че от хотел „Хилтън“ прегърнаха веднага идеята и предоставиха за целта прекрасното пространство на градината, която е отворена към парка. И базарът вече се превърна в регулярно събитие – последния уикенд на всеки месец.

Какво е значението за вас и за занаятчиите базарът да се провежда в сърцето на столицата, а именно градината на хотел „Хилтън“?

Локацията на подобни събития е изключително важна. В градината на „Хилтън“ имаме всички предпоставки да превърнем това събитие в много приятно изживяване. Посетителите идват с деца, с кучета, с колела и тротинетки. Радвам се, че базарът се превърна в място не просто за търговия, а събирателна точка на хора с подобна енергия. Публиката и клиентите, които идват, са възпитани и образовани хора, за които е важно не само да си купят качествени продукти, но и да подкрепят българските производители.

Как избирате главните си герои във всяка уникална история, която поднасяте, и каква сходна енергия и начин на мислене ги отличава?

Много често хората, които снимаме, ми дават идеи за подобни на техните истории. Но съм много щастлива, че в последно време самите зрители ми пишат във Фейсбук страницата на предаването за подходящи герои. Връзката ни вече стана двупосочна. Общото между всички тях може да се опише с две думи – смелост и свобода. Това са хора, които не се страхуват да излязат извън масовия поток и общото разбиране за щастие и успех, които не искат да бъдат просто функция на нечии чужди мечти и цели, а следват пътя на сърцето, който ги води на неподозирани места.

Как предаването и съпътстващите инициативи като занаятчийския базар допринасят за подкрепата и развитието на местните общности в България?

Много се радвам, че след предаването и двете книги успяхме да създадем още един проект, чрез който тези хора да достигнат до по-широка публика. Те наистина го заслужават. Много малко са тези, които създават в наши дни, и то качествени продукти в малки населени места. Те имат много проблеми, със сигурност много пъти са си задавали въпроса дали си заслужава. Това са хората, които създават истинската добавена стойност на икономиката ни. Вярвам, че именно тях трябва да показваме като пример в нашето съвремие. Хубавото на тези базари е, че освен с публиката, производителите комуникират и помежду си и така създават своя общност. А това им дава увереност и сила, че не са сами в трудностите.

През годините на предаването виждате ли промяна в отношението на хората към миграция извън големия град и обръщане към природосъобразен начин на живот?

Виждам съществена промяна. Първата вълна беше по време на ковид. Тогава много хора пренаредиха списъка с приоритетите и неща, които са били на последните места в него, рязко се качиха нагоре. Хората осъзнаха колко важно е да имаш парче земя, да имаш свободата да произвеждаш сам храната си, а не да си зависим от една система. Много семейства с деца преоткриха селото и къщата на дядо и я превърнаха в свой дом. А напоследък няма да е пресилено, ако кажа, че дори е модерно.

Какви са предизвикателствата при организацията на занаятчийския базар и какви креативни решения намирате, за да се справяте с тях?

Организацията на базара е нещо ново за мен. Никога не съм се занимавала с подобни събития и това е голямо предизвикателство. Радвам се, че този проект ми даде нови възможности за изява и е стъпка встрани от журналистиката.  Мога да кажа, че това предаване, заедно с книгите и базара, са моето „хващане на гората“, което ми откри напълно нови хоризонти.

Каква е реакцията на зрителите на предаването и обратната връзка от посетителите на базара при прекия им контакт със създателите на истински натурални продукти?

Реакцията е страхотна! Хората, които идват, са толкова усмихнати и позитивни, уважават труда на производителите и пазаруват с отношение. Най-хубавото е, че всички продукти свършват, някои дори на първия ден, което е знак за успеха на това събитие.

Какви са бъдещите ви творчески планове за развитие на „Да хванеш гората“ и свързаните с него инициативи занапред?

Както казах, всичко, в което прелива тази концепция, се случва много спокойно и естествено. Вярвам, че следващата инициатива или проект ще се появи сама на пътя, в най-подходящия момент и в най-смислената форма.