Разпознаване на дезинформацията – първи стъпки
Автор
Вече над два месеца водя лична разяснителна кампания за еврото в България. Получих голям брой въпроси и много подкрепа от колеги, приятели и медии, на които съм безкрайно благодарен!
Научих също много за това как работи дезинформацията. Без това да е било първа моя цел, защото по-скоро давам отговори на автентични опасения, почти всички от които намирам за легитимни и важни. Трябва информация, за да има по-малко страх от промените. Но има и хора, които не търсят информация, а по-скоро изява и чрез това мултиплицират дезинформацията. Те не са били мой таргет, но научих много и искам да споделя това в следващите кратки поуки как да разпознаем, че някой ни манипулира, още на първо четене.
Обещание за лесен отговор на сложен въпрос
Това са публикации в стил „Гледай това кратко видео и ще разбереш всичко за еврото!“ или „Само в три минути – цялата истина за инфлацията!“ Но ако нещо претендира, че дава пълния отговор на сложна тема в няколко минути, това почти сигурно е опростяване, което обслужва предварително избрана теза. Разбирането изисква време, усилие и съпоставка на гледни точки. Shortcut-ите обикновено водят не към знание, а към внушение.
Сензационно заглавие с апокалиптичен или еуфоричен тон
Ако нещо звучи прекалено страшно или прекалено хубаво, за да е истина, най-вероятно е така. Фрази като „Никой няма да ви каже това!“, „Ето защо всичко се разпада“ търсят емоционална реакция, която подменя рационалната преценка. Истинските новини не се нуждаят от театрални ефекти. В свят, където алгоритмите възнаграждават емоцията, а истината често е сложна и скучна, един ценен навик е не да кликваме бързо, а да мислим бавно.
Избирателно подбиране на факти
Най-опасната дезинформация не е пълната лъжа, а полуистината – реален факт, представен извън контекст. Понякога това не е целенасочено, а просто в резултат на мързел или липса на критично мислене такива новини се мултиплицират относително спонтанно. Това пък се използва за злонамерени атаки, които започват да структурират кампания върху нещо, което филтрите на хората пропускат. Пример: „Заразени има и сред ваксинираните!“ – вярно, но подвеждащо, ако не се добави, че процентът на тежки случаи е драстично по-нисък. Манипулацията често се крие в това, което не се казва.
Липса на конкретни източници или позоваване на анонимни „експерти“
Формулировки от типа „учени доказаха“, „експерти твърдят“, „бивш служител разкри“ звучат сигурно впечатляващо за някои хора, но без имена, институции и документи нямат тежест. Ако твърдението не може да се провери, няма причина да му се вярва. Доверието се гради с прозрачност, не с внушение. Когато не можете да проследите откъде идва дадено твърдение, това е червен флаг. Ако след няколко клика отново се озовавате на същия подозрителен сайт или на нечия публикация в социалните мрежи, значи сте в информационен балон, а не в истинска новина.
Разпространява се масово, но никой не поема отговорност
Дезинформацията рядко идва от името на конкретен човек или институция. Най-често е „препратено от приятел“, „видяно в група“, „някой познат го пусна“. Това я прави трудна за проследяване, но лесна за разпространение – използва доверието между хората, за да се легитимира.
Противодействието започва с едно просто решение – да спрем за малко и да се замислим: Кой казва това? Мога ли да проверя? Не звучи ли прекалено удобно за дадена теза? Има ли алтернативно мнение? Не пропускаме ли нещо важно? Не е нужно да станем експерти по медийна грамотност. Нужно е само да си дадем няколко секунди, преди да споделим.
