В очакване на конвергентния доклад: България е на крачка от еврозоната

Сряда. Това е денят, в който България трябва да получи своята присъда за членството в еврозоната. Конвергентният доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка трябва да оцени готова ли е страната ни да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Ако той се окаже положителен, това ще е най-голямата парична промяна от десетилетия. 

“По-скоро ще имаме добра новина. Със сигурност част от служителите на БНБ, Министерството на финансите – всички, които имат функционална роля, са виждали крайната чернова на този доклад и най-вероятно той е позитивен”, заяви за Forbes България финансистът Левон Хампарцумян. 

КЛЮЧОВ КОНТЕКСТ

В края на февруари Министерството на финансите изпрати писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и гуверньора на Европейската централна банка Кристин Лагард с искане за извънредни конвергентни доклади за готовността на страната ни да се присъедини към еврозоната. Критериите са ценова стабилност, здрави публични финанси, стабилен валутен курс и дългосрочни лихвени проценти. След публикуване на доклада, през юли ще стане напълно ясно дали България ще се присъедини към еврозоната.

Редица институции вече увериха, че страната ни е напълно готова за това – гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев заяви, че сме изпълнили всички необходими условия, от Асоциацията на банките в България категорично заявиха, че преминаването от лев към евро ще стане без разходи за клиентите, а от българската система за управление на бизнеса ERP.net също увериха, че компанията е напълно подготвена.

Въпреки това обаче у нас назрява дебат за приемането на еврото, а държавният глава Румен Радев иска провеждането на референдум по въпроса. Противниците на единната европейска валута се опасяват, че присъединяването на България към еврозоната ще предизвика инфлация и ценови шок. 

“Инфлацията и повишаването на цените се случват поради други фактори, а спекула има във всеки един момент – това е стремежът на търговците да максимизират печалбата си. Има два фактора, които държат цените в някаква разумна граница – конкуренцията и контрола. И в момента в БНБ има едно гише, на което левове се обменят в евро без такси и комисионни. Там никога не е имало опашки, но това държи всички банки и бюра за обмен на валути в определена рамка. Контролът е индиректен. Когато се намали потенциалът за спекулации, тогава можем да бъдем спокойни”, коментира Хампарцумян.

Според икономистът Георги Стоев обаче не трябва да се залагат надежди на прекомерен контрол, тъй като това отваря вратите за административен произвол и тормоз срещу лоялния бизнес у нас. 

“Това е голям риск, който подценяваме и може да създаде проблеми за икономиката и имиджа на самата евроизация. Хората трябва да са внимателни в първия месец, особено когато циркулират и двете валути. Не трябва да възлагаме твърде много надежди на някакви органи, които все пак са ограничени. Трябва да разчитаме повече на това, че когато един търговец се опита да вдигне цените, друг ще получи неговите клиенти. Конкуренцията винаги е работила”, категоричен е Георги Стоев.

Затова и икономистът призовава държавата да открие гореща линия за административен произвол срещу практики на органи като КЗП и КЗК, които аргументират контролните си действия с евроизацията. 

“Иска ми се тя да бъде обявена час по-скоро, а не да се чака да се появят проблеми”, призовава Георги Стоев.

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ

След окончателното гласуване през юли, автоматично през януари в сила ще влезе Законът за въвеждане на еврото в България. Има обаче разпоредби, които започват да действат по-рано – например двойното обозначаване на цените в лева и евро, което става задължение за търговските обекти месец след официалното присъединяване на България към еврозоната и може да остане в сила до 12 месеца след датата на въвеждане на еврото. Някои търговски обекти вече започнаха сами да показват цените на продуктите и услугите си и в двете валути – сигнал за ангажиментът на частния сектор да направи прехода за гражданите по-плавен. 

“Това е доброволен акт от страна на компаниите, които смятат, че по този начин ще успокоят страховете на хората от ценови шокове или инфлация – ще разберат, че в момента, в който се махне едната валута, другата просто ще остане и няма да има промяна”, категоричен е икономистът Георги Стоев. 

Бизнесът неколкократно изрази категоричната си подкрепа спрямо еврото – от КНСБ са категорични, че процесът по присъединяването на България към еврозоната няма алтернатива за развитието на страната ни като демократична европейска държава и призовават за въвеждането на еврото възможно най-бързо. В писмо до държавния глава от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) също изразиха категорична подкрепа за присъединяването ни към еврозоната. Предприемаческата общност у нас също изрази подкрепа за въвеждането на еврото.

“Информационната кампания за еврото не върви, защото всички се оправдават, че първо трябва да излезе решението за членството ни в еврозоната. Чувам това навсякъде, а хората са притеснени и страховете се използват политически по начин, по който може изобщо да не се стигне до решение. Това е грешка. Всички трябва да сме активни – и държавата, и частният сектор”, категоричен е Георги Стоев.