Пазарът на недвижими имоти на прага на еврото: пик в цените, натиск за регулации
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Преди присъединяването на България към еврозоната, пазарът на недвижими имоти отбелязва рекорден ръст – движен от нарастващо търсене, повишени доходи и очаквания за финансова стабилност. Експертите са категорични, че 2025 г. ще е пиковата година за имотния пазар, след която идва охлаждане.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- 2025 г. се очертава като повратна за българския жилищен пазар. По данни на ЕРА Недвижими имоти, това ще бъде „пикова година“ както по отношение на цените, така и на броя сделки. Антон Андонов, изпълнителен директор на компанията, прогнозира забавяне след този период, но подчертава, че няма индикации за рязък спад или срив.
- „Цените на имотите растат устойчиво, без признаци за балон“, потвърждава и Александър Бочев, председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ).
- Според него ръстовете в големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас – вече достигат 9–15%, а за цялата 2025 г. се очаква покачване до 18%.
- След влизането в еврозоната през 2026 г., темпът на поскъпване вероятно ще се нормализира в диапазона 9–12% годишно.
ЕВРОЗОНАТА КАТО КАТАЛИЗАТОР ЗА ТЪРСЕНЕТО
Както показва и хърватският пример – с ръст от 17% в годината преди еврото и стабилизиране между 6 и 10% след това – преходът към общата валута стимулира инвестициите. Причините са предвидими: валутна сигурност, очаквания за икономическа стабилност и опростено финансиране. В България допълнителен тласък дават и ниските лихви, нарасналите доходи на домакинствата и ограниченото предлагане на нови терени.
„Имотите продължават да бъдат възприемани като сигурен актив – особено в периоди на геополитическа несигурност“, коментира Христо Ангелков, управляващ партньор на Bulgaria Sotheby’s International Realty. „Това създава естествена защита от сривове, но не и от рискове при прегряване.“
ИМА ЛИ РИСК ОТ БАЛОН?
Макар експертите да отричат наличието на класически имотен балон, някои предупреждават, че комбинацията от спекулативно търсене, покачване на цените преди еврото и слаб контрол на брокерската дейност създават предпоставки за изкуствено надценяване на активите.
„Най-големият риск не е в цената на имота, а в липсата на защита за потребителите“, подчерта Александър Бочев. Според него липсата на професионални стандарти и достъпът до пазара на случайни „брокери по принуда“ ерозира доверието и създава риск за качеството на сделките.
НАТИСК ЗА РЕГУЛАЦИЯ НА СЕКТОРА
На този фон, НСНИ настоява за приемането на дългоочаквания закон за регулация на брокерската дейност. Законопроектът, внесен в парламента с подкрепата на депутата Александър Рашев от „Има такъв народ“, предвижда задължително професионално обучение и сертифициране, етични стандарти и ясни правила за работа на агенциите.
„Трябва да гарантираме, че пазарът ще влезе в еврозоната не само с високи цени, но и с високи стандарти“, допълва Светлана Георгиева, зам.-председател на НСНИ.
КАКВО СЛЕДВА?
Макроикономическият фон остава благоприятен, но след 2025 г. се очаква „охлаждане“ на пазарната динамика – с по-бавен ръст на цените и селективен интерес от страна на купувачите. Устойчивият растеж на имотния пазар зависи не само от икономическите фактори, но и от институционалната рамка. Комбинацията от европейска интеграция и регулация на сектора може да гарантира предвидимост и дългосрочна стабилност в следващите години, категорични са експертите.
