Хипотетично за Тръмп
Откакто в началото на април 2025 г. второто президентство на Тръмп започна сериозно да изпълнява неговите предизборни закани за рязко увеличение на митата за внос в САЩ, всички заинтересовани или просто заинтригувани от случващото се опитват да формулират някакво обяснение, някаква логика, която поне донякъде да го обясни. В това отношение разказите се разположиха в широко пространство между две много раздалечени крайности и всеки разказ се опитва да се самоутвърди чрез позоваване на определени факти, които сякаш подкрепят неговата обяснителна рамка. Двете крайности са взаимно изключващи се и не е зле да бъдат разгледани.
От едната страна на диапазона от разкази е хипотезата, че всичко, вършено от Тръмп, е част от изключително внимателно и детайлно предварително обмислен и разписан едва ли не по минути план. В най-чистия вид на този разказ планът се свежда до реиндустриализация на САЩ като архиприоритет, в името на който измежду други неща се налага САЩ да изоставят позицията си на издател на световните пари и на световен финансов лидер, център и убежище. Митата са една от тоягите – за моркови в този разказ май няма място – за постигане на целта. Вкратце, целта на митата е да заведе текущата сметка на САЩ към баланс, което да лиши останалия свят от възможност да спестява в долари и активи на САЩ и да го принуди да търси да спестява другаде. Това ще премахне премията върху обменния курс на долара, дължаща се на ролята му на световни пари и убежище, той ще поевтинее и ще направи индустрията на САЩ конкурентоспособна на международните пазари, което ще доведе до реиндустриализация на САЩ. Разбира се, много детайли са пропуснати в това сбито представяне, но това е сърцевината.
Този разказ не е зле направен в смисъл, че поне до момента успява да инкорпорира по сравнително непротиворечив начин в себе си досега възникващите след неговата поява нови факти. Почти всичко, което на незадълбоченото око може да изглежда като напълно непредвидими лупинги, пируети, подскоци нагоре и надолу от страна на администрацията на Тръмп през последния месец, засега успява да бъде преразказано като всъщност съвместимо с дълбокия план, ако се включат досега пропускани нюанси от него.
От другата страна на диапазона разкази е диаметрално противоположната хипотеза, а именно, че Тръмп е неподготвен, неквалифициран, необуздан и със сигурност нарцистичен невежа-мегаломан, който по някакви причини е решил този път (за разлика от първото си президентство) да доведе напълно несъстоятелните си тези за могъщата отново Америка и за защита на несправедливо ограбените от нея работни места този път докрай, пък да става каквото ще. И когато започнаха да стават крайно неприятни за икономиката и политиката неща за самите САЩ, започна да се мята в пълно объркване наляво-надясно, нагоре-надолу като риба на сухо в отчаяни и все повече приличащи на деменция опити да потуши стореното.
За момента изглежда, че нито един от случващите се факти не може да послужи за опровергаване и на тази хипотеза. Всяко решение, съобщение, изказване, постване в социални мрежи от страна на Тръмп спокойно се вписва в нея и по никакъв начин не й противоречи.
И така, към момента фактите не опровергават нито една от двете крайни хипотези. Всеки, който се опитва да мисли за случващото се, отхвърляйки която и да било от тях поради някакви лични или идеологически пристрастия, ще направи грешка. Внимателните анализатори го разбират и правят извода, че всъщност сигурното ни знание за дълбинната структура на случващото се е близо нула. Такъв е животът в момента. Затова и глобалната несигурност е на толкова високи нива.
