AI в България: от еуфория до новата нормалност

През последните 18 месеца корпоративният свят преживя една от най-бързите трансформации в историята си, каквато не успяха да предизвикат нито пандемията, нито предходни световни икономически кризи. Тя беше провокирана от развитието на технологиите и достигането до точка, в която алгоритмите са способни да пишат текстове, да анализират данни и да взимат решения със скорост и мащаб, които допреди няколко години изглеждаха като научна фантастика.  

Изкуственият интелект, и по-конкретно генеративните езикови модели преминаха от новост към необходимост, от експеримент към инструмент, без който много специалисти вече не могат да си представят работния си ден. Тази тенденция се наблюдава глобално, като българската икономика не прави изключение. Това разкрива новият доклад на Телерик Академия – Beyond the buzz 2.0: Did AI take over the workplace, изготвен в партньорство с Forbes. Докладът изследва как AI се използва от реални професионалисти в България в началото на 2025 г. 

Ако през 2023 г., когато Телерик Академия изготвя доклад за състоянието на AI в България за първи път, темата за изкуствения интелект беше все още обвита в шум и неяснота, днес този шум вече е структуриран. Широкоспектърният потенциал на AI технологиите да променят работни процеси беше фокусиран в създаването на конкретни решения, които носят видима и измерима стойност. 

Така днес в компаниите се използват все повече AI инструменти, с помощта на които се създава съдържание, вземат се решения, обслужват се клиенти. Над 91% от анкетираните използват AI поне веднъж седмично, което показва драстично повишение в сравнение с 2023 г., когато 73% са използвали технологията ежеседмично. Днес 65% от служителите използват технологиите всеки ден, показват данните от доклада. Това означава, че технологията вече не е просто допълнение към работата – тя е в самата ѝ основа.  

Средно всеки професионалист спестява по 4.2 часа на седмица чрез употребата на AI, което се равнява на почти 30 работни дни годишно. Това не просто подобрява ефективността, а цялостно променя представата ни за продуктивност. 

Една от най-важните промени спрямо предишното проучване, проведено от Телерик Академия през 2023 г., е че AI вече не е запазена територия само за разработчици с интерес в областта. Днес 42% от участниците са от нетехнически сфери като маркетинг, човешки ресурси, бизнес анализ и управление, а само 24% са програмисти.  

Това потвърждава един ясен тренд – AI се превръща в хоризонтална компетентност, приложима във всяка роля и индустрия. Технологиите се демократизират, а потребителите стават все по-разнородни. Така усвояването на умението да работите с AI инструменти се превръща в един от най-сигурните начини да се подготвите за бъдещето на работното място. 

Тази нова реалност обаче не се гради само върху технологията, а върху човешкия капацитет да я разбира и прилага. Докладът показва рязък скок в увереността при използване на AI – от 31% през 2023 г. до 64% днес, което отразява както повишения интерес към придобиване на уменията на бъдещето, така и развитието на самите инструменти, които стават все по-опростени и интуитивни за използване. 

Но зад тази статистика стои един важен парадокс: увереността невинаги е съпътствана от желанието за придобиване на реални умения. Разработчиците са най-уверени, но често подценяват ролята на AI уменията за тяхната работа и нуждата от усвояването им. От друга страна, специалистите от бизнес и административни роли показват по-ниска увереност, но по-висока мотивация за учене. Тази асиметрия демонстрира ясно необходимостта от изготвяне на целенасочени обучения, които са адаптирани към нивото и нуждите на конкретни роли. 

Въпросът за доверието към AI съдържанието също стои в центъра на вниманието. Все повече специалисти започват да използват резултатите от езиковите модели директно, без редакции – 9% през 2025 г. спрямо 4% преди година и половина. Въпреки това огромното мнозинство – 91% – все още преглежда и адаптира съдържанието, което говори за здравословна доза скептицизъм. Най-възрастната група (46+) показва най-висока склонност да използва изхода от AI „какъвто е“, което обаче не е ясно дали произтича от пълно доверие към технологията, или като подценяване и неразбиране на рисковете. 

Разбира се, нивото на доверие зависи в голяма степен и от значимостта на задачата, с която натоварваме инструмента. Огромна част от добавената стойност на AI се реализира в т.нар. нискорискови задачи: обобщения на текстове, писане на имейли, генериране на идеи, създаване на документация, където потенциални грешки могат лесно да бъдат засечени, а тяхното допускане да не води до катастрофални последици. 

Макар и базови, тези процеси открехват вратата за навлизането на изкуствения интелект във все повече работни сфери. Истинският потенциал предстои да се отключи, когато AI започне да се използва и за по-сложни задачи като стратегическо планиране, управление на проекти и други.  

Все повече специалисти изразяват желание да делегират рутинни задачи на AI – например писане на оферти към клиенти, обобщения от срещи или изготвяне на ресурси за въвеждане на нови служители. Бариерата обаче не е техническа – тя е културна. Най-често срещаните пречки са липса на време за тестване, несигурност относно точността на резултатите и липса на вътрешни политики. Тоест – организациите още не са напълно готови, въпреки че техните служители вече са. 

На индивидуално ниво AI вече не е само ускорител на процеси – той се утвърждава като катализатор за кариерно развитие. 90% от участниците в проучването вярват, че AI ще бъде от решаващо значение за тяхното професионално бъдеще. Почти същият процент заявява, че по-добри AI умения директно ще повишат продуктивността им.  

Подобен оптимизъм се наблюдава в служители от широк набор от индустрии и позиции. Дори разработчиците, които често са скептично настроени за способността на AI да ги замени, генерирайки качествен код, признават стойността на технологията да ги отмени при задачи с висока повторяемост и ниска стойност. 

Именно разбирането, че изкуственият интелект предлага възможност за развитие, ограничава страха от загуба на работното място, който остава на умерено ниво. Само 24% от анкетираните изразяват притеснение, че AI може да застраши тяхната роля – лек ръст спрямо 19% през 2023 г.  

Нивото на притеснение пряко кореспондира със стъпалото от кариерната стълба, на която се намира съответният служител. Тревогите са най-силни сред младшите специалисти и част от техническите служители, чиито задачи могат да бъдат автоматизирани. Мениджърите и ръководните кадри не споделят тези притеснения, разчитайки на това, че стратегическото мислене, лидерството и човешката комуникация не могат лесно да бъдат заменени. 

Интересен аспект от проучването е пропастта между индивидуално и организационно ниво на използване. Макар почти всеки специалист да използва AI инструменти ежеседмично, само 42% от организациите са внедрили подобни решения в по-големи проекти, а едва 23% споделят за значителни инвестиции в AI.  

Това подчертава познат модел – служителите често изпреварват своите компании в адаптацията към новите технологии. Ръководствата на компаниите започват да превъзмогват този тренд, като 49% от анкетираните мениджъри вече се чувстват уверени да водят AI инициативи. Въпреки това реалната трансформация ще изисква не само увереност, а и инвестиции в обучение, тестване и вътрешна инфраструктура. 

Докладът показва и къде AI има най-голямо въздействие по отдели. Очаквано, разработката на софтуер продължава да бъде сферата, в която технологиите с изкуствен интелект са във вихъра си. На второ място е маркетингът, където AI инструментите носят все повече добавена стойност.  

Изненадата в тази насока е третото място, отредено на дейностите по управление на проекти. Това подсказва, че AI вече се използва ефективно не само за създаване на съдържание, но и за координация, обобщения, проследяване на задачи и планиране.  

Очевидно е, че AI все още не е универсално решение и продължава да има сфери, в които липсват специализирани инструменти. Въпреки това технологията уверено се превръща в незаменим съюзник на специалистите от все повече отдели в компаниите. 

Това прави обучението критично важно за справяне с реалностите на икономиката на изкуствения интелект. Това, изглежда, се осъзнава добре от бизнеса в България, като половината от анкетираните са преминали поне едно AI обучение – двойно повече от 2023 г., а около една четвърт от участниците активно търсят нови възможности за обучение.  

Един от възпиращите фактори в тази насока е това, че повечето организации все още не са изградили системни обучителни програми. Само 13% използват външни доставчици на знания, а PowerPoint остава основният метод за вътрешно обучение. Това е индикатор, че въпреки ентусиазма, структурираното учене все още зависи повече от личната инициатива, отколкото от организационна подкрепа. 

Въпреки липсата на структуриран подход към обучението все повече компании търсят да наемат кадри, които имат вече придобити AI умения. Близо една четвърт от компаниите вече имат такова изискване при наемането на нови служители, а още 46% очакват това да се превърне в стандарт до две години. Само 10% не вярват, че AI ще бъде основен критерий при подбор на персонал. Това категорично показва, че AI уменията не са моментен хит, а задължителен критерий за всеки, който иска да бъде подготвен за работа в съвременната икономика. 

Всички тези данни водят до заключението, че за компаниите в България AI вече не е екзотична иновация, предназначена за малка група технологични ентусиасти, а задължителен инструмент за устойчив успех. Отчетлива е промяната в нагласата към AI инструментите, които не само стават по-добри, но и се вписват в навиците, процесите и очакванията на служителите. Следващата вълна на стойност ще дойде не само от по-добри алгоритми, а от по-добри хора – такива, които са обучени, адаптивни и стратегически.