Развод с долара? Преходът на Азия към алтернативни валути набира скорост
Азия постепенно се отдалечава от щатския долар, подтиквана от съчетание на геополитическа несигурност, парични промени и валутни хеджиращи стратегии, което води до процес на дедоларизация в целия регион.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Наскоро Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) се ангажира да насърчава използването на местни валути в търговията и инвестициите като част от новоприетия си Стратегически план за Икономическата общност за периода 2026–2030 г.
- Планът предвижда усилия за ограничаване на шоковете, свързани с валутните колебания, чрез насърчаване на разплащания в местни валути и засилване на регионалната платежна свързаност.
- „Непредвидимите търговски политики на Тръмп и рязката обезценка на долара вероятно ускоряват преминаването към други валути“, казва Франческо Пезоле, валутен стратег в ING.
- Макар промяната да е най-осезаема в Азия, светът като цяло също намалява зависимостта си от долара – делът на щатската валута в световните валутни резерви е спаднал от над 70% през 2000 г. до 57.8% през 2024 г. Наскоро доларът претърпя и сериозни разпродажби, особено през април, на фона на несигурност около политиките в САЩ. От началото на годината доларовият индекс е отслабнал с над 8%.
- Макар дедоларизацията да не е нов процес, разказът около нея се е променил. Инвеститори и официални лица започват да осъзнават, че доларът може – и вече е бил – използван като инструмент за натиск, ако не и открито „оръжие“ в търговски преговори. Това води до преоценка на прекомерно ориентираните към щатската валута инвестиционни портфейли, казва Митул Котеча, ръководител на стратегията за валутни пазари и развиващи се икономики в Азия в Barclays.
- „Държавите започват да отчитат факта, че доларът е бил и може да бъде използван като оръжие в търговията, за преки санкции и т.н. Това според мен е съществената промяна през последните месеци“, споделя той пред CNBC.
- Дедоларизацията се засилва, тъй като азиатските икономики все по-целенасочено се стремят да намалят зависимостта си от долара, с надеждата да използват собствените си валути като средство за разплащане и така да ограничат валутните рискове, обяснява Лин Ли, ръководител на изследванията на глобалните пазари за Азия в MUFG.
НАБИРАНЕ НА СКОРОСТ
Преминаването от долара набира инерция в ASEAN, основно водено от два процеса: постепенно конвертиране на спестявания в щатски долари обратно в местни валути от граждани и компании, както и по-активно хеджиране на чуждестранни инвестиции от страна на големи инвеститори, според скорошен анализ на Bank of America.
„Дедоларизацията в ASEAN вероятно ще се ускори основно чрез конвертиране на валутни депозити, натрупани след 2022 г.“, казва Абхай Гупта, стратег по дългови и валутни пазари в Азия към Bank of America.
Извън ASEAN, страните от BRICS – включително Индия и Китай – също активно развиват и налагат собствени платежни системи, за да заобиколят традиционни канали като SWIFT и да намалят зависимостта си от долара. Китай също така насърчава двустранните търговски разплащания в юани.
„Дедоларизацията е „продължителен, бавен процес“, казва Митул Котеча от Barclays. „[Но] това ясно личи от валутните резерви на централните банки, които постепенно намаляват дела на долара. Вижда се и от спада на щатския дял в международните търговски трансакции“, коментира той пред CNBC. Той добавя, че икономики като Сингапур, Южна Корея, Тайван, Хонконг и Китай притежават значителен дял от чуждестранни активи, което им дава най-голям потенциал да репатрират своите приходи или активи в местни валути.
Сходна позиция изразява и Анди Джи, анализатор по валутни и лихвени пазари за Азия в ITC Markets. Той отбелязва, че икономиките, които разчитат най-много на външната търговия, ще изпитат и най-значителен спад в търсенето на щатски долари. Джи посочва страните от групата ASEAN+3, която включва Китай, Япония, Южна Корея и 10-те държави членки на ASEAN. Към ноември миналата година над 80% от търговските фактури в този регион са били деноминирани в долари.
Според анализ на Nomura, дедоларизацията се засилва и поради това, че азиатските инвеститори все по-често хеджират своите експозиции в щатски долари. Хеджирането на валутен риск означава, че инвеститорите се защитават от големи колебания в обменния курс, като предварително „заключват“ курсовете, за да избегнат загуби при рязко поскъпване или обезценка на долара.
Когато инвеститорите хеджират доларовата си експозиция, те продават долари и купуват местни или алтернативни валути, което увеличава търсенето и стойността на последните спрямо долара.
„Някои от валутите, които се представят силно, са японската йена, южнокорейският вон и тайванският долар“, казва Крейг Чан, глобален ръководител на валутната стратегия в Nomura Securities. Той отбелязва, че голяма част от хеджирането идва от институционални инвеститори като застрахователни компании, пенсионни фондове и хедж фондове.
Според Nomura коефициентът на хеджиране при японските животозастрахователи е около 44%. По изчисления на компанията, този дял се е увеличил до около 48% през април и май. За Тайван Nomura оценява степента на хеджиране на около 70%.