Световната банка премахва забраната си от 1959 г. за финансиране на ядрена енергия
Световната банка премахва дългогодишната си забрана за финансиране на ядрена енергия. Това е стратегическа промяна, насочена към ускоряване на развитието на технологии с ниски въглеродни емисии в отговор на растящото търсене на електроенергия в развиващите се страни, съобщи Файненшъл таймс.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В имейл до служителите в сряда президентът на Световната банка Аджай Банга съобщава, че институцията ще „започне да се завръща в ядрения енергиен сектор“ в партньорство с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) – агенцията на ООН, отговаряща за предотвратяване разпространението на ядрени оръжия.
- „Ще подкрепим усилията за удължаване на живота на съществуващите реактори в страни, които вече разполагат с тях, както и модернизацията на енергийните мрежи и свързаната инфраструктура“, се казва в съобщението.
- Промяната следва натиск от страна на проядрената администрация на Тръмп, както и смяна на правителството в Германия, която досега беше против финансирането на ядрени проекти поради вътрешнополитическа съпротива срещу технологията.
- Това е част от по-широка стратегия за справяне с очакваното удвояване на електропотреблението в развиващите се страни до 2035 г. Банга отбелязва, че за да се посрещне това търсене, годишните инвестиции в енергийно производство, мрежи и съхранение трябва да нараснат от 280 млрд. долара днес до 630 млрд. долара.
- Той подчертава, че инвестициите от частния сектор са от ключово значение, но бизнесът ще има нужда от подкрепа от страна на банката – чрез инструменти като гаранции и капиталови вложения. Банката ще продължи да финансира широк спектър от енергийни проекти, включително соларни, вятърни, геотермални, водноелектрически и газови централи, при условие че това не ограничава развитието на възобновяемите източници.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Ще работим и за ускоряване на потенциала на малките модулни реактори, така че те да се превърнат в жизнеспособна опция за повече държави с времето“, се казва в съобщението.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Банга посочва, че бордът на банката все още не е постигнал съгласие по въпроса дали трябва да се подкрепят и проекти за добив на природен газ. Това ще подлежи на допълнително обсъждане.
Решението на многостранната институция да обмисли финансиране на ядрени проекти е значителен тласък за индустрията, която претърпя сериозен удар след ядрената авария във Фукушима през 2011 г.
Климатичната криза и нарастващото търсене на електричество – особено заради енергоемките технологии с изкуствен интелект – вече подтикнаха много правителства да преосмислят отношението си към ядрената енергия.
Атомните електроцентрали могат да осигурят стабилен базов капацитет от електричество без емисии, който да бъде допълван с променливи източници като слънце и вятър в периоди на по-високо търсене. Но подобни проекти често срещат съпротива заради опасения от инциденти – като тези във Фукушима (2011), Чернобил (1986) и Три Майл Айлънд (1979) в САЩ.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Над 30 държави подписаха ангажимент по време на климатичната среща COP28 в Дубай през 2023 г. за утрояване на световния ядрен капацитет до 2050 г. с цел постигане на климатичните цели от Парижкото споразумение.
Световната банка не е подкрепяла ядрен проект от 1959 г. насам – поради противопоставяне от страна на Германия и опасения относно разпространението на ядрени технологии в определени държави.
Но новото германско правителство, водено от канцлера Фридрих Мерц, вече е изоставило позицията срещу ядрената енергия. През май Берлин сигнализира на Париж, че няма да блокира френските усилия ядрената енергия да бъде третирана наравно с възобновяемите източници в европейското законодателство.
Ядрената индустрия се надява и други многостранни институции, като Азиатската банка за развитие, да последват примера на Световната банка. По-евтиното финансиране с държавна подкрепа се счита за ключово за изграждането на големи атомни електроцентрали, които често се сблъскват със забавяния и превишения на бюджета.
САЩ – като най-голям акционер в Световната банка – заедно с други западни държави, подкрепящи ядрената енергетика, отдавна настояват банката да преосмисли забраната за подкрепа на ядрени проекти.
Според тях промяната ще помогне на западните компании да се конкурират с държавните ядрени гиганти на Русия и Китай, които вече изграждат централи в развиващите се страни. Руската „Росатом“ строи ядрени мощности в Турция, Бангладеш, Китай, Индия и Иран.
Миналата година Европейската инвестиционна банка също отвори възможност за финансиране на ядрени проекти след успешна кампания на големите играчи в сектора, включително Франция.
