Разходите за труд у нас растат значително спрямо средното за ЕС
България е сред държавите в Европейския съюз, които регистрират най-сериозен ръст на разходите за труд, показват данни на Евростат.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- 13% годишен ръст на разходите за труд в България през първото тримесечие на 2025 г. показват данни на Евростат.
- Страната ни е с едно от най-големите увеличения сред държавите-членки. Най-високият ръст на разходите за труд е отчетен в Румъния (16.1%) и Хърватия (13.5%).
- Най-ниските увеличения се наблюдават в Малта (1.6%) и Франция (1.9%).
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Разходите за труд са се увеличили с 3.4% в еврозоната. Това включва както заплати, така и допълнителни трудови разходи като бонуси и осигуровки. В Европейския съюз ръстът на трудовите разходи през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същия период през 2024 г. е 4.1%, като разходите за почасови заплати и възнаграждения са се увеличили с 4.2 , докато допълнителните разходи бележат ръст от 3.8 %.
Най-голям е ръстът на заплатите и останалите разходи за труд в сектора на професионалните, научните и техническите дейности (7.4% ръст на заплатите и увеличение с 6.2 на сто на останалите разходи), следван от сектора на недвижимите имоти съответно със 6.1% и 6 на сто. Най-малко е увеличението на трудовите възнаграждения в държавната администрация (2.5%).
Строителният сектор е най-сериозно засегнат с ръст на разходите от 4.7 на сто в еврозоната и 5.2% в ЕС. Сектора на услугите също отчита ръст на разходите за труд от 4.3% в еврозоната и 4.7 на сто в ЕС. Най-малък е ръстът в производствения сектор – 2.5% за еврозоната и 3.3% за ЕС.
АКЦЕНТ
Заплатите в ЕС и еврозоната растат, което е добър сигнал за работниците. Това обаче може да доведе до ръст на инфлацията, като изложени на най-сериозен риск са сектора на строителството и услугите, ако компаниите прехвърлят увеличените разходи върху цените на продуктите и услугите си.
ТРУДОВИЯТ ПАЗАР
Моментна снимка на трудовия пазар на стария континент за периода януари-март 2025 г. показва, че делът на свободните работни места в еврозоната е 2.4 на сто, което представлява спад от 0.1% спрямо края на 2024 г. На годишна база също е налице спад – за периода януари-март 2024 г. делът на свободните работни места в еврозоната е 2.9%.
В Европейския съюз числата сочат дял на свободните работни места от 2.2% през 2025 г., което е спад спрямо регистрираните 2.3% в края на миналата година и отчетените 2.6 на сто спрямо първото тримесечие на 2024 г.
Свободните работни места са се увеличили на годишна база в 5 страни, включително Литва (+0.2 процентни пункта), както и България, Дания, Ирландия и Португалия (+0.1 процентни пункта). Най-голям спад има в 20 държави, като най-рязко е намалението в Гърция и Австрия (-0.9 пункта), Германия и Швеция (-0.8 пункта).