Как се гради устойчив бранд: Историята на Мартин Синджирлиев и „Манджа Станция“

Мартин Синджирлиев развива бранда „Манджа“, убеден, че качествената храна може да бъде доставена до всяко кътче на България

Второкласен планински път край Гоце Делчев ни отвежда до винените масиви и производствения цех на винарна „Орбелус“. В това откъснато от цивилизацията място, от което в далечината са открояват възрожденските сгради на Мелник, кипи оживление. Група от около 30 души се готвят да обядват. Никой не очаква, че точно тук, сред съдове за вино и бутилки, може да изпита удоволствие от изисканото тристепенно меню.

Оказва се, че може. Мартин Синджирлиев е станал рано сутринта, пропътувал над 200 км от София до Гоце Делчев, за да приготви храната във ван тук, сред природата. Облечен в стилна куртка, с престилка и бели ръкавици, той получава възторжените оценки на гостите.

„Манджа Ван“ е едно от направленията, в които Мартин Синджирлиев развива бранда си „Манджа“. Другото е „Манджа Станция“, в което обединява две заведения и кетъринг.  Във всеки един момент той и екипът му, който е по-малко от пръстите на двете ръце, могат да доставят храна за между 350 и 600 души. А бизнесът годишно носи приходи от около 1 млн. лева.

„За нас е истинско удоволствие и привилегия, че можем да доставим наслада на хората във всяка точка на България“, казва Мартин Синджирлиев седмица след изненадващия обяд край Гоце Делчев. Посреща екипа на Forbes в „Манджа Станция“ в София на бул. „Черни връх“.  Макар да готви и сервира на открито, истинското „сърце“ на „Манджа“ е тук, където е и кухнята майка.

„Тук измисляме и готвим храната за всички наши направления – от кетъринга до заведенията и доставките, които организираме“, казва 44-годишният кулинар-предприемач, докато поставя плато с различни сандвичи. Точно обединяването на кулинарните процеси на едно място е ключово за развитието на бизнеса. „Това осигурява по-голям контрол над качеството и по-лесна логистика“, казва с ентусиазъм Мартин Синджирлиев.

Точно ентусиазмът да направи качествена улична и кетъринг кухня, достъпна навсякъде, съчетан с постоянство на качеството, е горивото за успеха на бранда „Манджа“.

Срещата ни със Мартин Синджирлиев се оказва в преломен момент за бизнеса му. В началото на 2025 г. той се разделя с другия собственик – Константин Терзийски, като в момента е в процес на изкупуване на дела му. „Разминахме се във визията за бъдещето. Нямаше никакви кавги помежду ни.“

Раздялата с партньора бележи нов етап в развитието на „Манджа“. Но за Мартин Синджирлиев това не е първият кръстопът в живота му. Още преди да поеме към предприемачеството, преминава през сериозни турбуленции и преосмисляне на посоката, в която иска да се развива.

РОДЕН Е В СОФИЯ, ЗАВЪРШВА ПРАВО В НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

(мечта повече на майка му, не толкова негова – да стане адвокат). И почти успява. Почти, защото още по време на стажовете в съдилища, прокуратура, архив, дори в затвора вижда система, която не просто не харесва, а направо го отблъсква. „Много проблеми навсякъде и никъде щастливи хора.“ Разочарован от правото, започва работа в Държавен фонд „Земеделие“, сектор „Вино“.

Относително бързо, наскоро дипломиралият се юрист, става заместник главен експерт. Колкото сега да му се струва странно, по това време мечтае за сигурна работа и спокойна кариера. Докато през 2009 г. не стига до ситуация, в която трябва да вземе важна принципна позиция – да не се подкрепят съмнителни проекти, които кандидатстват за европейско финансиране. Чии са тези проекти? Кой стои зад тях?

Честността му е наказана жестоко, уволнен е дисциплинарно, мотивът – „нарушение на работната дисциплина“. Поуката е важна – да вървиш срещу вятъра и да защитаваш обществения интерес, понякога струва твърде скъпо. Да, вярно е, че по-късно успява да осъди Държавния фонд „Земеделие“, но само той си знае какво му коства всичко това.

В това време на тревоги и с идеята да се зареди с нова енергия отива на курс по гладолечение при доктор Емилова. След него се връща с нови сили и първи фокус върху значението на добрата храна в живота на човека. „Хлябът, доматът, сиренето бяха различни, сякаш за първи път усещах истинските им вкусове.“ Започва все повече да се интересува от готвене, дори с приятели организират кулинарни вечери, на които експериментират с различни ястия. „Не всичко беше вкусно, но никога не оставахме гладни.“

Постепенно храната се превръща от хоби, в професионален интерес. Но пътят към собствена кухня минава през още години и още важни уроци.

След Държавния фонд „Земеделие“  Мартин Синджирлиев приема оферта да работи във винарска изба, която днес не съществува. „Това беше мястото, на което се научих как всичко не трябва да се прави. Много ценен урок. Проектът бе сбъркан, управлението – хаотично, а стратегиите – обърнати с главата надолу.  Именно тук разбира колко е важно подредената структура и спазването на стандарти. Принципи, които по-късно ще му помогнат, когато гради собствен бизнес. Цяла година се опитва да промени нещата, но разбира, че те не зависят от него и няма да може да им повлияе. И напуска.

Може да е късмет, а може да е съдба, но точно тогава старите му приятели Стоян Стоянов, Владимир Грънчаров и Георги Христов го канят в тяхната фирма за визуални ефекти Elektrick.me. През 2013 г. Синджирлиев става CEO на компанията. „Като хора на творчеството, им трябваше човек, който да поеме оперативното управление. Започнах с голям хъс. Бяха прекрасни години. Динамика, много и различни събития, прекрасни хора.“

Присъединяването към екипа на Elektrick.me се оказва не просто ново професионално начало, а и следващият ценен житейски и управленски урок. „Фирмата започна много добре да се развива. Собствениците в един момент обаче решиха да се разделят. Станах пряк свидетел как се случва това. Видях, че когато хората са положителни, интелигентни, има начини нещата да минат гладко и всички интереси да бъдат защитени.“

Потопен в динамиката на Elektrick.me, взимайки най-важните изпити по управление и партньорство в бизнеса, една случайна среща на улицата променя живота му.  В късната есен на 2015 г. неочаквано вижда приятеля си от детството Константин Терзийски. Двамата имат много какво да си разказват и сядат в попътно кафене. Тогава от минали и настоящи истории разбират, че имат еднакво увлечение по храната. „Косьо ми разказа, че мечтае да има ван, в който да предлага улична храна. Страшно се запалих.“ Предчувстват колко важна е свободата да правиш това, което искаш, навсякъде, където искаш. Двамата започват да мислят за съвместен бизнес.

ПРЕЗ ЗИМАТА НА 2016 Г. ПРАВЯТ ПЪРВА КРАЧКА

купуват със спестяванията си ван втора ръка. „Не беше в най-доброто състояние, но си беше наш.“ Отнема им месеци, докато намерят подходящо оборудване, изкарат разрешителни и измислят какво да започнат да готвят. „Първите ни участия бяха на различни фестивали и бяха тотален провал. Без опит, без план, непрекъснато учат и експериментират на живо. Пробив правят на „Капана Фест“ в Пловдив, където са поканени да паркират вана и да се опитат да изненадат гостите.

Там, върху тесните павирани улички, вкусват успеха. Мартин е на касата и приема поръчки, Косьо върти сандвичите. За три дни изкарват над 4000 лв. оборот. Непознати им казват, че храната им е вкусна и това, което правят, е яко. „Усетихме, че сме хванали някаква посока.“

След първия слънчев лъч в бизнеса започват да променят концепцията за храната и за вана. Участват на все повече фестивали. През 2017 г. откарват своя ресторант на колела на морето – в  къмпинг „Градина“. „Беше ни трудно. Двамата имахме други постоянни работи, семейства, приятели… Отидохме за три месеца с идеята да правим сандвичи, но нещата не бяха такива, каквито си ги представяхме предварително.“ Налага се да поддържат целодневно меню със закуска, обяд и вечеря. За да се справят, наемат четирима души персонал. Работата е много, но това се оказва първото успешно лято за „Манджа Ван“.

Прибират се в София поуморени, но с много впечатления и идеи. Две години участват само в дребни събития, опитват се да поставят буса в София Тех Парк, но не успяват.

Около 2019 г. двамата приятели-партньори започват да осъзнават, че ходенето по събития е трудно, изморително и не особено доходоносно. Трябва им постоянно място. Така в градинката пред ресторант „Кристал“ в столицата се появява причудливо улично заведение, което Мартин Синджирлиев и Константин Терзийски  кръщават „Манджа Станция“. Мястото е ръчно изрисувано от Точка Илиева и с оборудвано с атрактивни светлини. Двамата напускат работа и стават предприемачи на пълен работен ден. Предлагат мексиканска кухня с авторски привкус – тако и кесадии, гарнирани с домашно приготвена чимичури и бавно печено свинско.

През 2020 г. COVID-19 налага драматични промени в ресторантьорския бранш, но за „Манджа“ това време е златно време. „Концепцията ни беше идеална за локдауна. Хората идваха, взимаха храна на крак. Станаха популярни доставките вкъщи, с две думи бизнесът избухна.“ Оборотите скачат от няколко хиляди лева до стотици хиляди. Заведението пред „Кристал“ печели приза Sofia’s Best Street Food Restaurant на GoGuide.

Окрилени, двамата партньори започват да мислят за разрастване. Но както често се случва, точно в този момент крилата им са орязани. Голяма верига ресторанти им взема мястото. „Огледаха се в мястото ни и решиха, че може да не сме там и че с много пари ще може да продължи да е толкова магнетично. Не им се получи, но ние вече не сме там. Не може да разбираш от всичко на този свят, дори и да имаш много възможности. Особено тогава.“

Преместват се на бул. „Черни връх“ в „Кръстова вада“. Наемат сравнително голямо помещение в тепърва разрастващия се квартал, идеята е да го направят горещо място. „Не се получи точно така.“ Много по-добре се развива другото им заведение, което е срещу Първа градска болница, където потокът от хора е голям. С два ресторанта и с вана бизнесът става сравнително устойчив, но няма особено развитие. „Правехме едно и също, дори не разнообразявахме менюто.“

Така стигаме до началото на 2025 г., когато двамата партньори се разделят. Останал сам, Мартин Синджирлиев развива нови идеи. Разширява кетъринга, в което му помага Далия. Тя работи за „Манджа“ от 5 години и вече отговаря за приготвянето на храната. Освен мексиканско разработват и други менюта. „Доста силно започнахме да развиваме кетъринга – доставка на храна в офиси, закуски, обяди, бюфетно хранене.“

Една от новите идеи е въвеждането на самообслужващи се киоски за поръчка. Мартин Синджирлиев разказва, че хилядите часове на каса са го убедили, че: „това е просто повторяем процес, който може да се автоматизира“. Заедно с ИТ партньор разработват хардуерно-софтуерна система, при която клиентът избира меню, сам прави поръчката и плаща с карта или телефон. Такива киоски вече има в ресторант Lazy Park в Борисовата градина, а скоро ще бъдат инсталирани и в обектите на Skapto.

По-напред във времето Мартин Синджирлиев планира миниресторантчета, които са с един служител. Идеята е приготвянето на храната и напитките да са максимално автоматизирани, което ще позволи малко хора да обслужват много клиенти. Ще има кафеавтомат, автоматична пещ и други роботизирани устройства. Това ще позволи на „Манджа“ да държи разходите ниски, да предлага богато меню и бързо да стартира нови локации. „Всичко това е възможно, ако развия кухнята майка и намеря инвеститор.“

Мартин Синджирлиев знае, че храната не е само бизнес, тя е морал и ценности. „Ние сме хора, които гледаме спокойно клиентите в очите“, отговаря на въпрос за качеството на продуктите. „Избираме ги много внимателно от доказани производители.“

Обяснява, че в неговата кухня няма строга йерархия – „най-добрата идея трябва да печели, независимо дали идва от шефа, или от помощник-готвача“. И прави нещо много повече – доверява се на хората и им разкрива вътрешни тайни от бизнеса – от себестойността на рецептите до финансовата структура. Така според него служителите стават по-ангажирани, могат да управляват част от процесите самостоятелно.

„Научих се, че в този бранш нищо не е лесно. Но когато има страст и ясни ценности, може да създадеш устойчив бизнес. Мисията ми е да доставям наслада на хората във всяка точка на България.“