Окончателно: България има закон за търговията с криптоактиви

Окончателно на второ четене депутатите в Народното събрание приеха Закон за пазарите на криптоактиви.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• С приетите промени се въвеждат мерки в националното законодателство за осигуряване на необходимите условия за прилагане на изискванията на регламенти на Европейския съюз.
• Основната цел е да се създаде хармонизирана регулаторна рамка за целия европейски пазар.
• Законът определя компетентните органи, които да контролират изпълнението на разпоредбите – Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. БНБ ще отговаря за токените за електронни пари, а КФН – за токените, обезпечени с активи.
• Между първо и второ четене са нанесени някои промени в закона, които да решат проблема с процедурата по издаване на лиценз на компаниите, които предлагат криптовактиви у нас, и сроковете, които ще бъдат прилагани спрямо фирмите за въвеждането на дейността им в съответствие с новото законодателство.
• Премахват се проблемните текстове с т.нар. “мълчалив отказ”, при който се предвиждаше липсата на становище от страна на КФН да се тълкува като отрицателно решение.
• За нарушения се предвижда санкция в размер на до 6.25% от годишния оборот, а при повторно нарушение – до 12.5 на сто от годишния оборот на компанията.
• Комисията за финансов надзор има право да налага временни или постоянни забрани за извършване на дейност при констатирани нарушения.

АКЦЕНТ

Законопроектът създава регулаторна рамка за пазара на криптоактиви в България, като самата индустрия очакваше тези промени отдавна. Това е първият по рода си акт, който цели да регулира индустрията в България и текстовете ще подпомогнат насърчаването на иновации в сектора.

ВАЖЕН ЦИТАТ

“Промените между първо и второ четене на закона премахват правната несигурност и най-после дават на бизнеса предвидимост. Една от най-важните промени е отпадането на досегашния режим на мълчалив отказ. Този подход беше не само неефективен и в противоречие с MiCA, но и създаваше сериозна бариера пред растежа и инвестициите”, каза за Forbes България Вяра Савова, старши експерт по политики в Европейската криптоинициатива (EUCI).

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАКОНЪТ

Законът за пазарите на криптоактиви у нас предвижда прилагането на няколко ключови за индустрията европейски акта – Markets in Crypto Assets Regulation (MiCA), Transfer of Funds Regulation (TFR) и Digital Operational Resilience Act (DORA). 

Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA) е рамката на Европейския съюз, която определя какво представляват криптоактивите, видовете криптоактиви, както и как се регулират, кои са компетентните органи и изискванията за доставчиците на такива продукти или услуги. 

TRF e част от пакета с мерки срещу изпирането на пари, предложен от Европейската комисия през 2020 г.

Законът за цифровата оперативна устойчивост (DORA) е регламентът на ЕС, с който се създава задължителна, всеобхватна рамка за управление на риска в областта на информационните и комуникационните технологии за финансовия сектор на ЕС.

ДОПИРАТЕЛН

До 30 декември 2024 г., всички криптокомпании, които искат да се възползват от т.нар. преходен режим, трябваше вече да фигурират в регистъра на НАП като доставчици на услуги с виртуални валути съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари. Ако са вписани навреме, тези компании ще могат да продължат дейността си до 1 юли 2026 г., без да разполагат с пълен MiCA лиценз – това е максималният преходен срок, разрешен от регламента.

Този режим обаче е приложим само в рамките на България. След тази дата (1 юли 2026 г.), всички компании, независимо от статуса им и приложимия преходен режим, ще трябва да имат валиден MiCA лиценз от КФН, за да продължат да оперират легално в рамките на страната. Същевременно, ако този лиценз бъде паспортизиран, то това ще им позволи да предоставят услуги в целия ЕС.

“Решението за прилагане на максималния срок за преходния период е балансирано и навременно, особено предвид забавянето при приемането на българския закон за пазарите на криптоактиви. То дава възможност на компаниите да не спират дейност, докато се подготвят за лицензирането, включително разписвайки необходимите политики, капиталови изисквания и процедури, които MiCA предвижда”, коментира още Вяра Савова.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

Законопроектът бе приет на първо четене със 133 гласа “за” в средата на месец май. За пръв път рамката бе публикувана за обществено обсъждане още през лятото на миналата година. С помощта на този закон на практика правната рамка, приета на ниво ЕС, става приложима и у нас.

С него в българското законодателство се въвеждат термините “криптоактив” и “токен”. 

Още тогава обаче експерти алармираха, че има пропуски, които могат да доведат до сериозни проблеми.