Топ 5 на най-добрите марки джинове, внасяни в България

Нека да не се заблуждаваме – джинът е най-противоречивата напитка и ако не беше тоникът, изобщо нямаше да се радва на такава популярност, на каквато се радва сега. Съжалявам, но това е истината. Нито Мартини, нито Негрони имат мощта на ракетата носител, наречена тоник. Което прави този материал още по-труден, защото освен и бездруго оплетената категория джин, ще трябва да поднасяме и по завоите на видовете тоник. Но каквото – такова.

И така, днес във фокус е джинът. Напитката, която е исторически свързана със Северна Европа и по-специално с Бенелюкс, естествено (както всичко на Стария континент), е изобретена от монасите като лекарство. Тогава се е казвал джинивър, който е предшественикът на джина, и досега (например в Spirits Selection by CMB, както и други сериозни конкурси) джинът винаги е в широка категория, обикновено обявена като джин и джинивър.

Най-ранното известно писмено споменаване на джинивър се появява в енциклопедичния труд от XIII век Der Naturen Bloeme в Брюж, а най-ранната отпечатана рецепта е от XVI век, намерена в Антверпен.

С джин и джинивър свързваме най-вече едно нещо. Хвойната! Като лечебно растение хвойната е била важна част от лекарските комплекти в продължение на векове; лекари пълнели с хвойна „клюновете“ на маските си, когато посещавали чумавите, за да ги предпазят от Черната смърт. В цяла Европа аптекарите раздавали тонизиращи вина с настойка от хвойна за кашлица, настинка, болки, разтягане, разкъсване и спазми. Те били разпространено лечебно средство, макар че някои смятали, че тези тонизиращи вина станали твърде популярни и се консумирали по-скоро за удоволствие, отколкото с лечебна цел.

След виното с хвойна с появата на дестилацията се появил и джинивър, а около век и половина по-късно той мигрирал на Острова, където англичаните го съкратили до простичкото GIN (джин) и това дало началото на похода му по света с това име.

И така, нека го изясним веднъж завинаги: джинът е спиртна напитка, ароматизирана предимно с хвойна, но често съдържа и други билки, подправки и кори, които влизат под общото звание ботаникал (botanicals). Комплексът от всички тях му придава ароматен, свеж и леко пикантен вкус, но – с голямо извинение към всички либерално настроени ценители – ако няма хвойна (пък макар и малко), не е джин.

В днешния прочит под джин можете да срещнете както вълнуващи напитки, създадени с вдъхновение, така и всякакви измишльотини, които производителите енигматично наричат contemporary gin (съвременен джин). И границата е много тънка. Но простичко казано – ако имате дестилат, който не отговаря във вкусово отношение на нито една известна категория в спиртните напитки, то той автоматично става съвременен джин. Ами не! Има разкошни contemporary джинове (вижте в селекцията по-надолу), но има и редица недоразумения. Тук изобщо не коментирам цвета на джина, който, разбира се, чисто и просто прави напитката (или респективно коктейла) по-привлекателна. Ако наистина обичате джин и пиете джин, вие добре знаете, че иначе прекрасните розови и сини джинове все така са си джинове. Като се има предвид, че и оригиналният джин, и тоникът са безцветни, лекото колоризиране и добавяне на нежен плодов или цветист вкус просто прави напитката атрактивна на вид. А и хората обичат шареничко.

Да се върнем към историята. Към средата на XVII век многобройни малки холандски и фламандски дестилерии популяризират повторната дестилация на малцов алкохол с хвойна, анасон, кимион, кориандър, копър и др.

Джинът става значително по-популярен като евтина алтернатива на скъпото френско бренди, когато Уилям III и Мери II стават съсуверени на Англия, Шотландия и Ирландия. Историкът Анджела Макшейн го описва като „протестантска напитка“, но истината е, че той няма чак толкова религиозен или политически оттенък, колкото икономически.

Англия го припознава като най-евтиния за производство алкохол от намиращия се в изобилие ечемик, хвойна и други билки. Напитката на бедните… Периодът от 1695 до 1755 е известен на Острова като „джиновата лудост“ (може да сте виждали една от най-въздействащите литографии на Хогарт – „Джин Лейн“, 1750 г.). Разбира се, всичко това се променя, след като се въвеждат солени такси за дестилериите и нещата що-годе влизат в някакви рамки.

Започва оформянето на стиловото разнообразие.

Най-популярният стил – сух, без добавени захари или оцветители, е London Dry Gin. И съответно лично моят фаворит.

Plymouth Gin е по-мек и малко по-сладък. Това е джин със защитено географско наименование – може да се произвежда само в Плимут, Англия.

Old Tom Gin, който като че ли започна да се завръща напоследък, е по-сладък и по-мек от London Dry, той е първият „коригиран“ джин и е бил много популярен през XVIII–XIX век.

Вече казахме, че Genever (Jenever) е предшественик на джина, който произхожда от Нидерландия и Белгия. За него е характерно, че не е така интензивно инфюзиран с хвойна и подправки и обикновено има изразен зърнен вкус, който се дължи на базовата суровина.

New Western, или Contemporary Gin, е напитка, където фокусът не е само върху хвойната. Често доминират други аромати като цитруси, лавандула, роза, бъз, индрише, ликорис, краставица и прочие.

Как се прави джин?

Много лесно. Започваме със спиртна база (обикновено неутрален алкохол от зърнени култури) и след това чрез мацерация (накисване) или с повторна дестилация вкусът се обогатява с хвойна или други желани съставки. Получената спиртна напитка се разрежда до желаната алкохолна концентрация, която е определена за категорията – обикновено между 37.5 до 47 об. %. Коригира се със захар в съответствие със стила, като ако е London Dry (вижте по-горе), това не е необходимо.

Ами тоникът?

Много е важен. Не че няма ценители на чистия продукт, но обикновено джинът влиза в коктейли, като най-обичаната напитка безспорно е G&T – джин-тоник. Въпреки че джин-тоник е едно от най-старите смесени питиета, напоследък заедно със стиловото разнообразие при джиновете се наблюдава истински бум и в тази категория безалкохолни напитки. Оформиха се обилно количество стилове и вкусово разнообразие.

Тонизиращата вода е газирана безалкохолна напитка, която съдържа хинин  – определящото горчиво съединение, първоначално използвано като противомаларийно средство. Освен това подсладители като захар или изкуствени алтернативи, цитрусови аромати, които могат да са естествени или добавени за баланс, билки и цветя – например лимонова трева, бъз, хибискус, грейпфрут, средиземноморски подправки и т.н. „Изобретен“ е в колониална Индия през XIX век от британските офицери, които пиели газирана вода с хинин срещу малария, и й добавяли захар и лимон, за да стане малко по-вкусна за преглъщане, а като капвали и малко джин, постигали разхладителен и крайно удовлетворяващ ефект. Затова класическият тоник често се нарича още Indian. Той е и най-разпространеният вид с балансирана горчивина от хинина и лека сладост.

Light/Dry/Slimline Tonic следва тенденцията за здравословен начин на живот и е с по-ниско съдържание или изобщо без захар и калории.

Flavored Tonic са популярните, ароматизирани варианти с цвят на бъз, с портокал, юзу, лайм, грейпфрут, с пъпеш, краставица, с розмарин и други билки (Mediterranean).

В България вече са налични прекрасните напитки на Fever-Tree, Harry’s Cipriani, Thomas Henry, London Essence, Three Cents, както и българският отговор – тоник и крафт-содите Savourtails.

За всеки от тях можете да изберете джин по своя вкус, но ето кои са моите Топ 5 джина, внасяни у нас:

Tanqueray London Dry

Може да е очакван избор, но за мен това е напитката, която определям като „класика в жанра“, 100% характерен джин с отличен баланс на вкусове: хвойна, кориандър, ангелика и ликорис. Четири пъти дестилиран, милиони пъти избиран от хората по целия свят!

Knut Hansen Dry Gin

Това е интересен джин с германски корени, вече със статут на легенда сред ценителите на крафт драй джиновете. Кнут Хансен е кръстен на легендарния моряк изследовател и впечатлява с това, че идва в нетрадиционна порцеланова бутилка, а във вкуса освежава с нотки на зелена ябълка, босилек и хвойна. Останалите билки и подправки също са от района на Хамбург, където е разположена дестилерията.

Monkey 47 Premium Gin

Още един изключителен премиум джин от сърцето на Шварцвалд в Германия. Числото 47 (разбира се) се отнася до грижливо пазената рецепта, която включва 47 различни ботанически съставки. Този великолепен джин предлага богат и комплексен вкусов профил, който го прави предпочитан избор сред джин ентусиастите заради ясно изразените нотки на хвойна, цитруси и деликатни флорални акценти, както и пикантни и билкови нюанси. В ботаническите съставки на Monkey 47 Premium се знае, че влизат хвойна, лимонова кора, кора от грейпфрут, лавандула, шипка, кориандър, ангелика, ликорис, черен пипер, жасмин, лайка, мащерка, червена боровинка, хибискус и борови шишарки. Произведен в малки партиди чрез бавен процес на дестилация, този джин извлича максимума от всяка съставка.

Ophir London Dry

Един по-различен London Dry според мен, с изразен подправков, даже леко сладникав нос, в който се долавят освен хвойновите нотки още и индийско орехче, кардамон и портокалов цвят. Добра интеграция на ароматните компоненти и сух, пиперен финал. Според създателите му, тайната на неговия вкус се дължи на най-добре подбраните тероарни подправки. Тоест не просто подправки, а подправки с произход: черен пипер от Индонезия, кардамон и черен пипер от Индия, кориандър от Мароко, испански портокали, турски кимион, кора от турски грейпфрути, корен от немска ангелика и италианска хвойна. Произвеждан в най-старата дестилерия за джин в Англия, джин Опир e плод на 250-годишна традиция и история.

Hendrick’s Original Gin

Продукт на една иновативна шотландска дестилерия, това е първият от наистина отлично направените contemporary gins, който не само че не обижда стила, а към елегантните нотки на хвойна, кимион и кориандър, добавя нежното и леко гъделичкащо небцето усещане за розови листенца и свежо нарязана краставица. Те действително са в рецептата на Hendrick’s Original, но след това дестилерията направи истински фурор с цяла гама от продукти, които следват оригиналната линия, но надграждат с множество екзотични подправки и корени. Ето моите любими: син лотус, синчец и пелин в Hendrick’s Orbium; цветчета от бъз, бял равнец и полски цвета в Hendrick’s Midsummer Solstice; хибискус, лавандула, нотки на малина във Hendrick’s Flora Adora и последният хит – Hendrick’s Oasium с плодово-флорален нос и цитрусов вкус.