Ами ако трафикът през Ормузкия проток наистина спре?
Пиша този текст в ранната сутрин на 23 юни, ден след като САЩ бомбардираха ядрените обекти на Иран. В отговор засегнатата страна изстреля поредния относително безвреден залп ракети срещу Израел, а Парламентът й незабавно взе решение да задейства най-силния си коз – затваряне на Ормузкия проток.
Ормузкият проток е широк само 55 км и свързва Персийския залив с Арабско море и съответно с Индийския океан. Оттам ежедневно към света излизат около 20% от добива на нефт и около 30% от втечнения газ. От двете му страни са Иран и Оман, като танкерите всъщност минават през омански води. Значението на протока няма как да бъде подценявано – спирането на трафика за повече от седмица има потенциала да вкара целия свят в рецесия, а за отделни страни може да бъде катастрофално.
Иран отлично знае това и затова многократно в историята заплашва със затваряне на протока, тъй като във войната на ракети и самолети няма силни аргументи. Теоретично звучи като силен ход, макар че съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда. За сценария приемаме, че наистина се случва и корабоплаването е преустановено за повече от седмица.
Първо, Иран ще загуби много, защото собственият им износ на нефт, газ и торове ще бъде невъзможен. А те от това живеят. Всичките им съседи също ще загубят много – Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн, Катар, Ирак. А това няма да ги направи по-големи приятели на Иран.
Китай, Индия, цяла Югоизточна Азия и Европа ще бъдат най-силно ударени, защото няма как да заменят тези количества лесно от други източници. Китай са относително подготвени – рафинериите им имат запаси от 1.18 милиарда барела нефт, въглищните им мини и ТЕЦ бълват огромни количества, а зависимостта им от газ е ограничена – но останалите ще страда(ме) много. В Европа пак ще се чудим как да запълваме хранилищата при изключително затегнат пазар на втечнен газ – неслучайно цената му вече надхвърля 40 евро/MWh. Русия, разбира се, ще спечели най-много, а в Европа отново ще започнат дискусии за внос оттам.
Реакцията на глобалните финансови пазари отразява най-точно потенциалното въздействие върху Америка. Изправени пред перспективата за затваряне на най-важния енергиен морски път, цените на нефта тази сутрин почти не мръднаха. На САЩ не им дреме чак толкова, защото вече са голям нетен износител на енергия, вкл. на петролни продукти, суров нефт и природен газ. Ако цялата работа се беше случила само преди 10 години, цените на нефта щяха вече да са някъде около $120-150 на барел и болката щеше да е голяма. Шистовата революция обаче промени играта из основи – Америка доби енергийна мощ, каквато не е имала никога след Втората световна война. Освен това Канада е налична – почти всичкият внос на нефт за САЩ днес идва оттам.
В резюме, всички износители извън Близкия изток ще печелят, а всички вносители на нефт и газ ще бъдат изправени пред поредния шок. В България ще усетим удара основно през цените на бензиностанциите. Токът също ще поскъпне, но не защото имаме много газови централи, а защото сме част от обединения европейски пазар, където те играят основна роля. Въглищните ТЕЦ отново ще ни спасяват, а износът ни ще осигурява тока на цяла Югоизточна Европа. С две думи, въпреки всички приказки, обещания и инвестиции, Европа отново ще изпадне в ситуацията от 2022 г. Разликата е, че индустрията и държавните бюджети след ковид и текущата война в Украйна са много отслабени и последствията ще бъдат усетени далеч по-силно.
Добрата новина е, че засега всичко е само сценарий и нищо реално не се е случило. Лошата е, че каквото и да се случи, явно не си вземаме поука.
