Кои сектори ще спечелят най-много от членството ни в еврозоната?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Банково дело, туризъм, промишленост, енергетика, информационни технологии, здравеопазване, образование и социални услуги. Това са част от секторите, които ще спечелят най-много от членството на страната ни в еврозоната, категорични са от Фискалния съвет. Ползите от приемането на единната валута са най-вече по-лесно привличане на инвестиции, по-ниски разходи по заеми и по-голям обем на търговията с държавите в еврозоната.
Влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. почти е факт, след като миналата седмица ЕКОФИН и Еврогрупата се съгласиха констатациите в двата конвергентни доклада – на ЕК и ЕЦБ, за готовността на страната ни да приеме еврото. Днес Европейската комисия по икономически и валутни въпроси гласува в доклада за готовността на страната ни да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Това е поредна стъпка преди окончателното решение на 8 юли.
Финансовият сектор и банковото дело ще спечелят най-сериозно от членството на България в еврозоната. Според Фискалния съвет това означава по-ниски разходи по заемите, близки до нивата на лихвени проценти на ЕЦБ и по-бърз растеж на кредитирането (особено за малкия бизнес). Освен това отказът от фиксиран курс на лева в полза на еврото премахва валутния риск лев-евро.
Полза ще има и за промишления сектор, който представлява 21.4% от икономиката на страната. В промишлеността са заети близо 478 хил. души, а членството в еврозоната ще премахне разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната. Сектори като минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машини и енергетика ще започнат да привличат по-лесно капиталови инвестиции. Числата сочат, че след членството на Хърватия в еврозоната страната отчита 30% ръст на чуждестранните инвестиции през 2023 г.
Членството на България в еврозоната ще направи страната ни и по-привлекателна за туристи, смятат от Фискалния съвет, като това позволява по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България. Освен това се създават условия за по-висока заетост и ръст на капиталовите разходи в новите курорти.
В сектора на информационните технологии и далекосъобщенията, който представлява 8.2% от икономиката на страната, промените са свързани най-вече с по-лесно осъществяване на плащания за различни клиенти в еврозоната, както и по-предвидими разходи за заплати.
Що се отнася до енергетиката, според Фискалния съвет това ще даде възможност за по-лесно финансиране за изграждането на блок 7 и 8 на АЕЦ “Козлодуй”, както и на ПАВЕЦ.
| Ранг | Сектор | Защо печели | Ранни ефекти |
|---|---|---|---|
| 1 | Банково дело и финанси (търговски банки, лизинг, застраховане) | По-ниски рискови премии, активи/пасиви в една и съща валута, по-лесно финансиране на едро | По-ниски лихви по отпускани кредити: По-бърз растеж на кредитирането (особено кредитите за малкия бизнес). |
| 2 | Промишленост (автомобилни компоненти, машини, химикали, метали, електроника) | Няма разходи за конвертиране на валута за клиенти от еврозоната (≈1-2% от стойността на фактурата); сигнализира за макроикономическа стабилност → привлича инвеститори и доставчици | По-голям приток на преки чуждестранни инвестиции (Хърватия +30% на годишна база през 2023 г.) По-добри условия за заеми за оборотен капитал |
| 3 | Туризъм (хотели, ресторанти, туристически услуги) | Същата валута като 75% от посетителите; прозрачност на цените; спестявания от такси за карта | По-висока заетост през 1-2 година (Хърватия +6% посетители 2023 г.) Капиталовите разходи в новите курорти се увеличават |
| 4 | Енергетика и голяма инфраструктура (енергийни компании, възобновяеми енергийни източници, газови и ядрени проекти) | Структурирането на проектно финансиране, деноминирано в евро, става по-евтино; разходите за държавни гаранции намаляват | По-лесно финансиране за блокове 7-8 на АЕЦ “Козлодуй” и помпено-акумулиращите централи. По-ниски разходи за хеджиране при трансгранична търговия с електроенергия. |
| 5 | Информационни технологии и далекосъобщения (вкл. центрове за споделени услуги) | Фактурирането в евро съответства на фактурирането на клиентите; по-малко ангажиран валутен буферен капитал; повишава конкурентоспособността на България по отношение на заплатите и цените | Разходите за заплати са по-предвидими |
| 6 | Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги | По-евтини държавни спредове; достъп до предпазни механизми на ЕМС/ЕЦБ; разходите за хеджиране изчезват | Лихвените спестявания освобождават 0,3-0,4% от БВП годишно |
