Инфлация срещу повишение на цени
Едно от най-агресивно разпространяваните твърдения по повод конвергентния доклад за България е, че той сам по себе си ще причини по-висока инфлация. В най-силния си вид то взема формата на безусловен закон: „инфлацията рязко скача“, щом дадена страна получи положителен отговор. Безусловността на убеждението се подкрепя от едно-единствено емпирично наблюдение – Хърватия през 2022–2023. Случилото се в други 19 страни, получавали някога положителен отговор, очевидно няма значение за вселенската валидност на закона.
Твърдението, че има икономически закон, според който при положителен конвергентен доклад инфлацията (не друго, а именно инфлацията) рязко скача, обаче среща един много сериозен проблем в икономическата теория, независимо дали теорията е тази на кейнсианците, на монетаристите или на Австрийската икономическа школа. Проблемът е, че дори изобщо да има някакъв макроикономически ефект от съобщение в доклад, той не може да бъде инфлационен. Единственото, което на теория изобщо е възможно, е да е еднократен ефект на повишение на ценовото равнище. Двете са много различни неща.
От една страна, повишение на общото ценово равнище е възможно да се случи по много причини. Една подобна е събитие с отрицателно въздействие върху съвкупното предлагане (внезапно за всяко едно ценово равнище се предлагат по-малко отпреди количества блага). Ярък пример за това бяха ковид поразиите като затваряния на производства и нарушаване на вериги на доставки.
Друга възможна причина е неочаквано или сравнително бързо увеличение на съвкупното търсене. Именно тук един положителен конвергентен доклад може, на теория, да изиграе някаква роля – хората го четат, решават, че сега е моментът за харчене, вдигат търсенето на всичко и това води до поскъпване.
От другата страна на еднократното повишение на цените е концепцията за инфлация. Инфлацията не е просто повишение на общото ценово равнище. Тя е дългосрочен процес на непрекъснато, постъпателно и последователно нарастване на това равнище. Повишението на цените е еднократно събитие. Инфлацията е траещ дълго във времето процес. За разлика от еднократно повишение на цените, инфлацията не може да бъде обяснена нито с еднократни фактори, влияещи на съвкупното предлагане, нито с еднократни фактори, например доклад, влияещи на съвкупното търсене. Еднократните местения на общото ценово равнище нагоре или надолу могат да имат най-различни конкретни обяснения. Инфлацията има едно-единствено: непрекъснато, постъпателно и последователно нарастване на паричната маса, което при това е изпреварващо спрямо производството на реални блага. Друго възможно обяснение за инфлацията не е възможно и не съществува.
Проблемът на твърдящите, че има пряка причинна връзка между конвергентен доклад и инфлация, страда от неизлечимия порок, че връзка между доклад и дългосрочен и изпреварващ темп на нарастване на паричната маса не съществува. На теория подобна причинна връзка е допустима единствено между самото членство в еврозоната и паричната маса, ако и доколкото подобно членство при определени обстоятелства би могло да се отрази на темповете на паричната маса в дадена страна. Но тя е недопустима в случая на просто един доклад – той може да причини единствено еднократни ефекти ако и доколкото въздейства на очаквания и действия на продавачи и купувачи.
Така че, не, конвергентен доклад инфлация не е способен да причини. А дали членство в еврозоната би имало инфлационен ефект в случай като България е изключително интригуващ разговор, но той няма каквото и да било общо с конвергентни доклади.
