Ивет Лалова: Животът след спорта

Ивет Лалова знае как да побеждава. Знае и как да възкръсва триумфално след тежките контузии. Най-голямото ѝ възкръсване обаче е след края на спортната ѝ кариера, помагайки на другите да побеждават

Атина. Лятото на 2004 г. Олимпийските игри се завръщат в родината си за първи път след повече от век олимпийска история. Стадионът се тресе от аплодисменти, викове и вълнение. Ивет Лалова е на стартовата линия, едва 20-годишна и на първата Олимпиада в живота си.

„Чувствах се като във филма „Гладиатор“ – казва тя. – Всички участнички ни водеха през едни безкрайно дълги коридори. А на теб ти е свито гърлото, сърцето, стомахът… В този момент отгоре представяха 200 метра мъже. И домакините, с техния олимпийски шампион на 200 метра, започнаха толкова да викат и да тропат, че всичко около мен се тресеше. Излизайки от тези тъмни коридори, на светлината, на този стадион, с тези хора и с тази вибрация, си точно като в „Гладиатор“. И когато оцелееш, когато минеш през това нещо и стигнеш до финала, когато знаеш, че си дал най-доброто от себе си, тогава се чувстваш като божество. Като гръцко божество.“

ИМЕННО НА ТОЗИ ЕМБЛЕМАТИЧЕН СТАДИОН

Ивет Лалова започва изкачването на своя Олимп. С над 25 години спортна кариера, участие в пет олимпиади, европейска шампионка на 100 и на 200 метра и една от най-бързите жени в света, тя доказва, че безупречната подготовка и желанието за успех преодоляват всяко предизвикателство. И макар спортната ѝ дисциплина да е гладко бягане, тя се учи да се справя с много препятствия по пътя си. Знае как да оцелява и как да възкръсва – отново и отново.

В Атина Ивет Лалова завършва четвърта, а няколко месеца по-късно – през зимата на 2005 г. става европейска шампионка на 200 метра. С това влиза в световния спортен елит и всички погледи са насочени към нея като фаворитка за предстоящите стартове. Но съдбата има други планове.

По време на загрявка за старт от веригата „Супер гран при“ в Атина се сблъсква с друг състезател и чупи бедрена кост. Лекарите, които я оперират в Гърция, казват, че „може и да проходи“, но няма никакви шансове отново да тича.

„В този конкретен момент аз не вярвах, че това е краят. Бях толкова гладна за успехи, толкова гладна да се докажа. Аз мечтаех за европейски рекорд, за световен рекорд“, казва състезателката и добавя, че е благодарна, че това ѝ се е случило едва на 21 г. „Тази младост, тази жажда за още много победи, за още много пъти да доказвам себе си ми помогна да преодолея нещо толкова тежко. Това да докажа, че ще се върна, беше моята пътеводна светлина.“

Две години са ѝ необходими, за да се завърне. Но тя го прави като истинско божество – по-добра от всякога. Още с първото си състезание през 2007 г. печели спринта на 100 метра и квота за участие на Световното първенство и на Олимпийските игри в Пекин. Следващите години бележат рекорди, медали и усилена работа.

„Това, което ти помага, е да имаш план, визия и крайна цел“, казва тя и споделя, че в спорта всичко се планира до ден, до час, до тренировка, до брой подскоци и повторения, защото колкото по-добре е планирано, толкова по-лесно се преминава през трудните моменти.

Но физическата подготовка е само част от формулата на успеха. Защото много по-често не тялото, а психиката предава състезателите на стартовата линия. „Ние сме най-голямото си препятствие по пътя към успеха. Готвиш се години наред, блъскаш, потиш се, лишения, контузии, готов си, отиваш, заставаш на старта и през главата ти минава една мисъл: „Не си достатъчно добър“. И всичко приключва там. Ти заставаш на една линия със седем звяра, защото това са най-бързи жени в света. Ти заставаш до най-добрите и няма място за капка съмнение. Имаш 11 секунди шанс на всеки няколко години да се докажеш. Затова, когато стигнеш до този момент, ти трябва да си не само подготвен физически, ти трябва да си още по-добре подготвен психически“, казва Ивет Лалова.

През годините тя тренира и чрез визуализации как печели, създавайки емоцията на победата. Представя си се до най-малкия детайл – от маратонките и екипа, до опашката на косата, слънцето и вятъра, публиката и стадиона, за да изживява всеки ден отново и отново своите победни спринтове.

В ПИКА НА СВОЯТА СПОРТНА КАРИЕРА

Ивет Лалова решава да инвестира в школа за млади спортни таланти. През 2012 г. основава Ivet Lalova Sprint Academy, а мотивацията идва от нейните детски спомени.

Израснала в семейство на професионални спортисти (баща ѝ е спринтьор, а майка ѝ – състезател по многобой), спортният път за Лалова изглежда предначертан. Открива в гардероба анцуг на баща си с надпис „България“. Толкова е впечатлена, че веднага моли да ѝ купят и на нея такъв. „Тогава баща ми каза: Това не може да се купи, това се заслужава“, спомня си Ивет историята, която тогава баща ѝ ѝ разказва за състезателите в националния отбор, които представят България. В този момент тя вече знае, че един ден ще бъде състезател и ще представя България.

В онзи момент обаче се оказва много трудно да намерят къде въобще едно дете може да тренира лека атлетика. „Аз съм дете на 12 години, отиваме на стадион „Раковски“ и аз виждам лицето на баща ми, което посърва, защото там няма нищо. Има една разруха, няма изобщо никакви треньори, никакви деца, още повече – никакви състезатели. Когато години по-късно аз станах вече един малко по-осъзнат спортист, исках всяко дете в България, и по-конкретно в София, да има възможност да тренира.“ В академията тя не тренира лично децата, но е техен ментор и подкрепа в пътя им към големите състезания.

Така се опитва да създава нови възможности за бъдещото поколение. А това е идеята ѝ за нейното наследство – да развива спринта в България. „Трябва да има повече предприемачи в спорта, трябва да се гледа напред. Спортът трябва да се модернизира с по-големи темпове“, казва тя.

Макар да не се възприема като предприемач, Ивет Лалова има редица проекти, по които работи. Освен спринт академията, има съвместен бизнес със съпруга си Симоне Колио, който след края на своята спортна кариера продължава да работи със спортисти на световно ниво чрез фирма за физиотерапевтични услуги. „През всичките години ние сме се бутали един друг, мотивирали сме се, помагали сме си да растем. Беше много важно това да продължи и отвъд спорта. И сега не работим в една и съща сфера, имаме две различни професии, движим се обаче по два паралелни пътя и се опитваме да се засичаме и да сме заедно, колкото се може повече.“

През последните години Лалова работи като коуч с олимпийски и световни шампиони, които подкрепя в изграждането на съзнание, дух и нагласа на шампион. Предава тези уроци и на хора извън спорта – при организирането на майсторски класове, мотивационни лекции или при работата с представители на бизнеса.

ТАЗИ СТЪПКА Е ЧАСТ ОТ ТЪРСЕНЕТО НА НОВАТА ИВЕТ

след края на състезателната ѝ кариера. „Най-трудният момент беше краят на спортната кариера. Защото дори краят при един успешен спортист води със себе си прекалено много очаквания“, казва Лалова, която дълго време се е страхувала от този момент. „Защото знаех колко много очаквания има, насочени към мен. А сега какво? Сега в какво ще бъдеш толкова успешна отново, колкото беше в спорта? Трудно е да градиш една кариера в продължение на над 20 години и в един момент някой да ти каже: Не можеш повече, започни да се занимаваш с нещо друго. Ама как? Аз съм това. Кой съм отвъд спорта?“

Успява да се намери благодарение на коучинга, който изучава. Първо става коуч на себе си, за да разбере къде се намира, накъде иска да върви и с кого. А научените уроци от спорта – на отдаденост, дисциплина, ментална подготовка и уважение към труда на другите, взима със себе си, за да ги прилага в нов контекст.

Преди две години прави първия си майсторски клас пред българска публика – „Всички възможни победи“, за да покаже, че победата в спорта, живота и в бизнеса се постига по един и същи начин – с подготовка, преодоляване на предизвикателствата и стремеж всеки път да бъдеш най-добрата версия на себе си. А гласовете в главата ти, които искат да те саботират на стартовата права, могат да се появят преди важна презентация, ключова сделка или личен момент. Като сертифициран НЛП ментор Ивет Лалова учи клиентите си как да ги преодоляват и да продължават напред към целите си, с което открива своята нова кариерна писта – след финалната права да помага на другите да побеждават.

От пролетта на 2025 г. спринтьорката влиза и в нова роля – изпълнителен директор „Сън“ в компанията isleep. Отвън рекламните функции на тази позиция, Лалова участва активно и в разработването на новите продуктови линии и иновативни решения за сън на компанията.

Макар днес да е извън пистата, Ивет Лалова завинаги остава спортист. Тя е член на спортни комисии, световни и европейски асоциации и подкрепя шампиони чрез спортен коучинг. Но е категорична, че вече е много повече от Ивет спортиста. В арсенала си има цял куп инструменти за личностно и професионално развитие, но най-голямата промяна в живота ѝ се появява през пролетта на 2024 г. с раждането на сина ѝ Тиаго. „Колкото и да казвам, че след спорта съм търсила новата Ивет и съм работила над нейната нова версия – с коучинга и мотивационното говорителство, последната и най-нова версия на Ивет дойде определено с бебока. Това беше най-голямото предизвикателство за мен и най-голямата промяна, но ме обогати най-много. Това да бъда майка.“