Запознайте се с най-старото дърво в света – свидетел на зората на човешката цивилизация
Old Tjikko е 9567-годишно дърво от вида норвежка ела, разположено в националния парк Фулуфйелет в Швеция. То е най-старото известно живо дърво в света и се е превърнало в символ на издръжливост, устойчивост и обновление. Предполага се, че първото поникване на семето е около 7550 г. пр.н.е. За сравнение, писмеността се появява около 4000 г. пр.н.е.

Изумителната издръжливост на Old Tjikko е едно от най-забележителните му качества. Дървото е оцеляло при екстремни климатични условия и има способността да се възстановява от корените си. Това се дължи на неговата клонирана природа – всичките 67 ствола, които го съставят, са генетично идентични и споделят един и същ ДНК код. Именно тази генетична еднородност го прави по-устойчиво на промените в околната среда.
Old Tjikko е преживяло и множество природни бедствия, включително горски пожари. Дори при почти пълно разрушение отделните стволове могат да се възстановят от кореновата система, осигурявайки живот на дървото в продължение на хилядолетия.
Как е определена възрастта на дървото?
Възрастта е определена чрез радиовъглеродно датиране (Carbon-14) на генетично идентичен растителен материал, извлечен от почвата под дървото, тъй като методът на дендрохронологията (броене на годишни пръстени) не е приложим при клонирани дървета. Видимият ствол е на няколкостотин години, но растението оцелява много по-дълго благодарение на процеси като:
-
вегетативно клониране – при умиране на ствола кореновата система оцелява и създава нов ствол;
-
„наслояване“ (layering) – когато клон докосне земята, той пуска корени и ражда ново израстване.
Откриване и особености
Кореновата система на Old Tjikko е на около 9567 години, което го прави най-старото известно дърво от вида норвежка ела. Дървото е високо около 5 метра и се намира на планината Фулуфйелет в провинция Даларна. През по-голямата част от съществуването си то е изглеждало като нисък, изкривен храст – форма, позната като krummholz – заради суровите климатични условия. Едва през 20-и век, с глобалното затопляне, започва да расте във вид на „нормално“ дърво.
Открито е от професор Лейф Кулман и Лиса Йоберг, които го наричат „Old Tjikko“ на името на своето починало куче.
Как оцелява?
Old Tjikko оцелява хилядолетия благодарение на:
-
вегетативното клониране, което позволява на корените да „възкресяват“ дървото при всяко умиране на ствола;
-
снежното натоварване през зимата, което притиска клоните към земята и провокира „наслояване“ – образуване на нови корени от докосващи се до земята клони;
-
способността да регенерира, дори след като стволовете изсъхнат или се счупят.
Културно и историческо значение
Дървото има и дълбоко културно значение. То е почитано от народа саами, който обитава региона от хиляди години. За тях Old Tjikko е символ на живота и обновлението и се смята, че са принасяли дарове на дървото в знак на уважение.
То е вдъхновило и редица творци – например поемата „Старото дърво“ от шведския поет Гунар Екельоф и картината „Old Tjikko“ на художника Густав Вигеланд.
За изследователите дървото представлява живо доказателство за издръжливостта на природата и нейната способност да се възстановява чрез собствените си ресурси.
Символ на устойчивост и обновление
Old Tjikko придобива особена значимост в съвременния свят, като вдъхновява все повече хора да се замислят за опазването на природата. То служи като напомняне за важността на устойчивите практики и вдъхновява както природозащитници, така и обикновени хора.
Днес дървото е популярна туристическа атракция, както и обект на интерес за фотографи и кинематографи, търсещи да уловят неговата неподправена красота.
Old Tjikko е вдъхновяващ пример за това как природата може да се съхрани и възстанови през хилядолетията. То е символ на устойчивост и обновление и ни подтиква да се замислим за собствената си роля в опазването на планетата. Това дърво ни напомня, че с устойчиви действия днес можем да осигурим красота и живот за поколенията утре.