Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
В продължение на седмици пазарните слухове не спираха да разказват за възможно сливане между британските енергийни гиганти BP и Shell, докато в четвъртък Shell, с което сложи край на спекулациите, отрече да води преговори за придобиване на BP.
Как се стигна до момента, в който BP – британска петролна компания, основана през 1909 г. като Anglo-Persian Oil Company – вече се смята за потенциална цел за придобиване от дългогодишния ѝ конкурент?
ПРЕЗАРЕЖДАНЕТО
През 2020 г., под ръководството на новоназначения тогава главен изпълнителен директор Бърнард Луни, BP обяви, че ще предприеме стратегия да се превърне в „компания с нулеви нетни емисии до 2050 г. или по-рано“, като увеличи инвестициите си в проекти за възобновяема енергия. Енергийният гигант пое ангажимент „да постига резултати, докато се трансформира“ с тази нова визия.
Тогава Луни призна, че промяната ще бъде предизвикателство, но я определи и като „огромна възможност“.
ПЪРВИ УСПЕХИ
Луни стартира стратегията точно когато пандемията от Covid-19 обхвана света, предизвиквайки шок в търсенето и срив в цените на петрола. Компанията отчете първа загуба за цяла година от десетилетие, но продължи с промените, като през 2021 г. постигна печалба от 7.6 милиарда долара, преди тя да се утрои до 27.65 милиарда през 2022 г., когато руското нахлуване в Украйна предизвика рязък скок в цените на петрола.
Луни похвали резултатите, казвайки пред CNBC, че компанията сега активно следва своята стратегия.
„Обявяваме до 8 милиарда долара допълнителни инвестиции в енергийната трансформация през това десетилетие и до 8 милиарда повече в нефт и газ в подкрепа на енергийната сигурност и достъпността на енергията през това десетилетие,“ заяви той.
Тези увеличени инвестиции в енергийната трансформация бяха подкрепени от прогнози, публикувани в изданието на BP Energy Outlook за 2023 г., според които делът на изкопаемите горива в първичната енергия ще падне от около 80% през 2019 г. до едва 20% през 2050 г.
ЛУНИ НАПУСКА
BP беше разтърсена, когато Бърнард Луни неочаквано обяви оставката си през септември 2023 г., по-малко от четири години след назначаването си. Компанията разкри, че той не е бил „напълно прозрачен в предишните си разкрития“ за взаимоотношения на работното място преди да стане главен изпълнителен директор.
Тогава главният финансов директор Мъри Оуклинкрос пое временно поста изпълнителен директор, а през януари 2024 г. беше назначен за постоянно.
Но човекът, който движеше визията за BP като гигант в областта на възобновяемата енергия, вече не беше част от компанията.
СПЕКУЛАЦИИТЕ РАСТАТ
Намаляващите годишни печалби през 2023 и 2024 г., заедно с напускането на Луни и продължаващото слабо представяне на акциите на BP спрямо конкуренти, породиха нови въпроси за стратегията на компанията и бъдещето ѝ като самостоятелна фирма. Освен Shell, Chevron и ExxonMobil също бяха спрягани като потенциални кандидати за придобиване на BP, а националната нефтена компания на Абу Даби – Adnoc, според съобщения, е проявил интерес към някои от газовите ѝ активи.
Elliott reportedly придоби дял в компанията през февруари, непосредствено преди Оуклинкрос да обяви стратегическия рестарт на BP, който включва увеличение на инвестициите в нефт и газ и намаляване на фокуса върху възобновяемата енергия. Инвеститорите обаче все още не са впечатлени – акциите са спаднали с 15% оттогава.
В интервю за CNBC през април Оуклинкрос отхвърли опасенията, че компанията става цел на поглъщане, заявявайки: „Ние сме силна, независима компания.“ Междувременно главният изпълнителен директор на Shell, Уаел Сауан, каза пред CNBC през юни, че „имаме много високи изисквания“ за сделки по сливания и придобивания, но посочи, че компанията продължава да предпочита обратно изкупуване на свои акции.
КАКВО СЛЕДВА
Категоричното отхвърляне от Shell на тези слухове засега изглежда охлажда потенциалната оферта за придобиване на BP. Старшият анализатор на Morningstar за акции Алън Гуд изрази съмнения относно смисъла от сделка между Shell и BP в този момент, като каза пред CNBC, че „освен ако оценката не е изключително атрактивна, вероятно не си струва главоболието за ръководството.“
