Трезво за еврото
Цените ще са лепкави. Това е основното и най-трезво нещо, което може да се каже за очакванията към тях след приемането на еврото. Защото – каквото означава тук думата „лепкави“ – те не се адаптират свръх бързо към изискванията на макро средата, или поне не толкова бързо и сигурно, както би се искало на потребителите и на бизнеса. А цените са една от основните теми на разговор по линия на влизането на България в еврозоната, извън напълно емоционалните виждания за и против.
Да, еврото е нещо прекрасно, което ще се случи на българската икономика и по отношение на благосъстоянието на хората. Но след опиянението, че сме на крачки от приемането му, е време и за няколко трезви мисли.
Две противоположни трезви мисли
От една страна, опасенията, че приемането на тази валута повишава общото ниво на цените в страна, не са особено верни. Ако разгледаме миналите инфлационни процеси сред по-скорошната вълна от държави, приели еврото, трудно можем да заключим, че след приемането му е настъпила някаква значителна промяна. В съответните страни динамиката на инфлацията е смесена и е толкова стабилна или нестабилна, колкото и преди приемането на валутата.
От друга страна – ще се повиши ли възприеманата инфлация, иначе казано, мнението на българите, че цените са се повишили след приемането на закона? Има вероятност да е така. В многото случаи на приемане на валутата местните потребители наистина смятаха, че цените са се повишили – например в Германия, където явлението беше наречено „тевро“ (от teuer, което на немски означава „скъп“), или в Хърватия. Тази дихотомия между действителните и възприетите промени най-вероятно се дължи на поведенчески нагласи или, просто казано, погрешни изчисления в ума. Освен това е възможно да има и някакви по-специфични ситуации в хотелиерството и ресторантьорството и като цяло в сектора на услугите. В търговията е лесно – там цените са до стотинка или до евро цент, съответно превръщането им е безпроблемно. Но например ако един фризьор взима 30 лв. за услугата си, дали ще започне да иска 15,33 евро? И ако не – накъде ще закръгли?
Разбира се, всичко това е с незначителен ефект. Но говорейки за приемането и за управлението на промяната, трябва да го сложим на масата.
Международна търговия и инвестиции
Разбира се, трябва да погледнем и макро рамката – как еврото ще се отрази върху международната търговия и инвестициите. И тук ситуацията е доста по-еднозначна и то в позитивен план. Износителите и вносителите няма да са изложени на валутен риск, нито пък им се налага да хеджират валутните си експозиции, което предизвиква трансакционни разходи. Изследвания на Европейската централна банка показват, че приемането на еврото може да увеличи външната търговия с други членове на еврозоната с около 5%. Друг положителен ефект идва от подобреното възприемане от страна на чуждестранните инвеститори. Приемането на еврото елиминира валутния риск, увеличава достъпа до кредити от последна инстанция, открива глобална резервна валута и като цяло повишава доверието в монетарния инструмент. По-доброто възприемане на държавата от страна на инвеститорите пък води до: по-голям приток на чуждестранни средства и по-добър достъп до финансиране за корпоративния сектор. Между другото, приемането на еврото е един от факторите, които се вземат предвид при изготвянето на рисковите анализи на Кофас. От американската кредитна агенция Fitch също заявяват, че „считат приемането на еврото за фактор, подкрепящ рейтинга“.
Хоризонтът
Накрая трябва да кажем ясно, че грапавини при приемането на валутата ще има. Те обаче първо не са големи и второ, те са грапавини по пътя нагоре – в дългосрочен план силата на ползите ще заличи моментните несигурности.
