Да изградиш бранд чрез доверие

Съоснователят на DABOV Specialty Coffee д-р Весела Дъбова е стратегът зад бизнеса на компанията, която разширява културата на спешълти кафето в България

Ако тръгнем от фразата, че кафето сближава, къде намерихте допирните точки и какви бяха различията с Вашия партньор, когато стартирахте пекарната DABOV – първата, специализирала във вноса и изпичането на спешълти кафе в България?

С моя партньор в живота и бизнеса – Йордан Дъбов – се запознахме преди 19 години в Прага, докато аз бях докторант по социолингвистика в Карловия университет, а той – F&B мениджър в международна хотелска верига. Аз нямах никаква връзка с кафето, освен че изпивах по няколко чаши дневно, докато четях или превеждах. Съдбата ни събра не само лично, но и професионално. Взехме решение да се върнем в България и да създадем компания, която да предлага всичко необходимо за една модерна кафетерия – от висококачествени топли напитки до иновативно оборудване. Представихме на българския пазар първите високотехнологични кафе машини и мелачки, както и концепцията за спешълти кафе – набираща популярност в Европа. Целта ни беше проста: да предложим „нещо по-добро“.

Стартирахме с потребителски кредит от 3000 евро в един малък апартамент до „Пирогов“, който беше наш първи офис и дом.

С времето разбрахме, че макар да имаме различен подход в много бизнес решения, имаме една основна допирна точка – да развиваме устойчиво компанията, която създадохме от нулата, и да следваме пътя на дългосрочната устойчивост – дори когато той изисква повече усилия в началото. Вярвам, че вложеният труд е най-сигурната инвестиция. Моят съвет към младите е: не пресмятайте усилията си. Работете със сърце и страст – възвръщаемостта ще дойде.

Как си разпределихте ролите и как тези роли еволюираха през годините?

Още в началото поех маркетинга и финансите – предвид магистратурата ми по маркетинг и мениджмънт от Техническия университет в София. Йордан насочи енергията си към откриването на изключителни кафета, процеса на изпичане, технологиите в производството, представянето в нашите обекти и обученията в Академията.

Въпреки че обичам доброто кафе и на бюрото ми винаги има голяма чаша с филтрация, моята роля в създаването на продукта е индиректна. Аз съм човекът зад таблиците, прогнозите, плановете и стратегиите. Йордан често се шегува, че си почивам, докато правя Excel таблици – и в това има доза истина.

Каква беше Вашата стратегия за разпространяване на културата на специалното кафе в България?

Стратегията ни е била: честност, справедливост и уважение. Според мен честността е основната стратегия, която може да доведе дългосрочно до успех. Ние имаме привилегията да работим с най-добрите фермери на планетата и да плащаме справедлива цена за труда им. Това ни носи уважението в техните среди, както и възможността винаги да разчитаме на най-добрите партиди кафе. Като посредник между потребителя и фермера ние се стремим да изградим връзки на доверие от двете страни. А доверието е възможно благодарение на установени честни практики и политики, заложени в основите на нашата компания.

Нашата стратегия за привличане на повече потребители и разширяване на културата на спешълти кафето е да предоставяме продукта на справедлива, достъпна цена. В тази цена не са включени рекламни бюджети, което учудва доста хора. До 2020 г. почти не сме инвестирали в реклама – вярвахме в силата на рекламата „от уста на уста“ и изграждането на бранд чрез доверие. И все пак, когато ни срещат хора и казват: „Как не ви знаех досега?“, осъзнаваме, че понякога сме били твърде тихи.

Това доведе до решението да организираме по-мащабни кампании. Миналата година организирахме в София 1-ия Международен DABOV Family Fest. Събитието събра партньори от Европа, Близкия изток и САЩ, приятели и почитатели. Имаше културна програма, музика, куклен театър и автентичен етиопски кафе ритуал – празник на вкуса, знанието и общността.

През юни 2025-а организирахме и DABOV Barista Fest – посветен както на професионалистите, така и на домашните баристи. Защото вярваме, че всеки, който с любов приготвя кафето си, е бариста. Искаме да насърчаваме увереността, знанието и страстта към доброто кафе, но най-вече да дадем поле за изява на професията „бариста“.

Къде изпитахте най-големите трудности?

Когато правиш нещо стойностно и вярваш в него – не мислиш за трудностите, а ги приемаш като част от пътя. Винаги ни е водила вярата, че правим нещо истинско и полезно за хората. В началото много приятели ни съветваха да се върнем в Чехия и да продължим живота си там. Според тях „българинът няма да оцени хубавото“, „на българина му е скъпо“, „няма смисъл да предлагате толкова добри продукти“. Истинското предизвикателство беше не просто да изградим бизнес, а да променим нагласите – първо на хората около нас, после на техните приятели и познати.

Знаехме, че това няма как да стане с думи. Единственият път беше да създадем толкова силно кафе изживяване, че хората да повярват, че е възможно „нещо по-добро“. Осъзнахме, че ако искаме да променим културата около кафето, трябва да започнем от знанието. Така създадохме DABOV Академия – място, където не просто обучаваме, а вдъхновяваме. През годините сме обучили над 5000 души, а за мнозина от тях един обикновен курс по баристика се превърна в поврат­на точка – нова страст, нова професия, ново начало. За нас това е най-голямото доказателство, че когато споделяш знанието с любов, можеш да променяш животи.

Кога стабилността и опитът Ви помогнаха да избегнете случайни грешки в бизнеса?

Във всички случаи. Понякога обмислянето на действията забавя резултата, но създава по-сигурна основа. Аз не съм човек, който поема необмислени рискове. Обичам предизвикателствата и често се стремя към „невъзможни“ цели, но никога не се хвърлям в тях неподготвена. Разбира се, имало е случаи, в които здравата логика – дори и финансовата – не вижда смисъл в дадено действие, но интуицията надделява и се оказва, че именно то е най-успешното. Това обаче не е моята сила. Не мога да понеса отговорността за решения, взети интуитивно и без анализ. В нашата компания, когато става дума за такъв тип избори, отговорността поема моят партньор – Йордан Дъбов. И винаги се оказва прав.

Какво пали искрата на Вашата страст в бизнеса?

Искрата идва от хората. От онези моменти, в които виждам как клиентите излизат от нашите места с усмивка и чаша кафе в ръка – доволни, заредени, сякаш денят им е станал по-хубав. Когато някой каже с усмивка: „Мразя ви! Вече не мога да пия друго кафе“, или когато чета съобщения като: „Благодаря, че ви има“ – тогава си давам сметка защо всичко това има смисъл.

Как при Вас семейният бизнес става двигател с общи цели и удвоява силите Ви?

Синергията между мен и Йордан е един от най-големите двигатели на нашата компания. Разпределението на ролите е ясно – той е визионерът зад кафето, аз съм стратегът зад операциите – но вземаме всички решения заедно. Без изключение. Без значение дали става въпрос за сериозна инвестиция, избор на кафе, маркетингова кампания или ежедневен разход – обсъждаме всичко.

ОСЪЗНАХМЕ, ЧЕ АКО ИСКАМЕ ДА ПРОМЕНИМ КУЛТУРАТА ОКОЛО КАФЕТО, ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕМ ОТ ЗНАНИЕТО.

Аз присъствам на дегустации, Йордан участва в разговори за бюджети и маркетинг. Никога не взимаме решение, ако и двамата не сме 100% убедени в него. Понякога това означава дълги дискусии, обосновки и дори сблъсък на мнения – но винаги стигаме до консенсус. Не защото се съмняваме в другия, а защото вярваме, че стабилността идва, когато посоката е обща и начертана заедно.

Как любовта и страстта Ви помогнаха за личностното Ви развитие?

Нямам еднозначен отговор. Понякога дори си мисля, че съм толкова установена в своите принципи, морални стойности и вярвания, че след 30-ата си година вече нямаше накъде да се променям. Но любовта – в най-широкия є смисъл, като човешка потребност – ме подтикна към духовно търсене. Започнах да чета източна философия и да се вглеждам по-дълбоко в себе си и света около мен.

Това не промени същността ми, а по-скоро затвърди основните ми убеждения – че честността, справедливостта и уважението са най-силната основа, върху която човек може да изгради живота и бизнеса си.

Какво означава да се работи много в бизнеса и в пълна къща с три деца?

Означава жертва. Всеки сам избира какво да жертва. Аз, за съжаление, жертвах майчинството си. Лиших себе си – и трите си деца, които са породени през две години – от онези безценни моменти, които всяка майка иска да има с децата си.

Когато се роди първата ми дъщеря (още преди бизнесът ни да навърши 1 година), влязох в родилното с лаптоп – трябваше да се плаща ДДС. Синът ми още се шегува, че за девет месеца е видял толкова Excel таблици, че сега в училище му е лесно по информационни технологии. Не съм спирала да работя нито за ден от 17 години насам. Дори когато сме на почивка, често работя повече, защото е по-тихо и спокойно. Мисля, че децата ми ще ме запомнят на бюрото пред лаптопа. Надявам се само, че не съм им липсвала твърде много през първите им години.