Проблемите с предложения от държавата таван на надценката /допълнена/

14 юли. Това е датата, на която приключва общественото обсъждане на един законопроект, определен от бизнеса в България като спорен. Причината – опитът на държавата да се намесва в пазарните принципи и да опрделя таван на надценките чрез законопроект за агрохранителната верига. Предложението се появи в началото на годината и още тогава браншови организации реагираха остро, предупреждавайки, че това крие рискове за ръст на цените на останалите хранителни продукти, който да компенсира загубата на рентабилност. Освен това според тях се създава възможност за съществено изкривяване на конкуренцията между отделните продукти и марки чрез изкуствена регулаторна намеса. Сега бизнесът отново реагира с остри становища до Министерството на земеделието.

ЗАКОНОПРОЕКТЪТ

• Законопроектът за агрохранителната верига регламентира изкупуването на първични земеделски продукти от производителя като първа продажба на едро и въвежда изисквания към първите купувачи. Освен това ще има изискване за подписване на договори за изкупуване на тези първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
• Въвежда се таван на надценката от не повече от 20% за преработвател, не повече от 10% за търговците на едро, не повече от 20% за търговците на дребно с оборот от над 20 млн. лева.
• Таван на надценката от 10% ще има и за вносните земеделски продукти, които не се въвеждат в процеса на преработка/клане.
• Въвежда се задължителна регистрация в системата на търговците на земеделски продукти и храни, за всички търговци с годишен оборот от над 20 млн. лева.
• Законопроектът предвижда поне 50% от хранителните продукти да бъдат с български произход и да се продават на обособени за целта места. Това включва мляко и млечни продукти, месо, яйца, мед, сезонни плодове и зеленчуци.
• Въвеждат се максимални нива на промоциите и отстъпките – 25% за при покупко-продажба на земеделски продукти и храни към краен потребител и 10% при покупко-продажба на земеделски продукти и храни между доставчик и търговец на дребно. Това правило се прилага по отношение на търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева.
• Регулациите няма да се прилагат за тютюн, коноп, канабис, маслодайна роза, лозаро-винарски продукти и фуражи, както и стоковите борси, тържищата и пазарите.

ДОПИРАТЕЛНА

Още в началото на годината, когато законопроектът бе представен от Министерството на земеделието, от Сдружението за модерна търговия определиха предложенията като безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни, която ще доведе до увеличаване на разходите за правене на бизнес в България и представлява допълнителен риск при работа с български производители, което ще намали тяхната конкурентоспособност. От СМТ призоваха за детайлна оценка на въздействието. 

Това обаче не се случва. Финалният вариант, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на земеделието, не включва нито едно от направените преди месеци предложения от страна на бизнеса. По същество това е същият законопроект, а единствената разлика е в добавената оценка на въздействието, която според браншовите организации не просто не подкрепя предложения законопроект, а потвърждава опасенията им и представлява “директна държавна намеса и разпределение на печалбите по веригата на доставки”. 

ПРОБЛЕМИТЕ

“Идеята за тавани на цени и този вид намеса на държавата от една страна е голям проблем – независимо дали говорим за хранителни продукти, или за бяла техника. Самият факт, че държавата вижда като инструмент слагането на тавани на цените не води до нищо добро дългосрочно. Тези прецеденти след това се възприемат и започват да се повтарят и в други сектори, което удря свободния пазар. Пазарната икономика работи тогава, когато има предвидимост, а не когато държавата се намесва по такъв груб начин”, каза за Forbes България Добромир Иванов от BESCO.

Бизнесът е категоричен, че в законопроекта е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата – недопустим за свободната пазарна икономика опит. Затова и 14 браншови организации искат от Министерството на земеделието оттегляне на законопроекта и работещи промени в Закона за защита на конкуренцията. Острото становище е подписано от Асоциация на месопреработвателите в България, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, Национална лозаро-винарска камера, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България, Сдружение „Храни и напитки България“ Съюз на пивоварите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюз на производителите на захар и захарни продукти, Съюз на птицевъдите в България, Асоциация на индустриалното свиневъдство в България, Асоциация на свиневъдите в България, Съюз на българските мелничари.

Особено спорно е предложението за гарантирана печалба от минимум 10% за земеделските производители, докато за преработвателите е заложена максимална от 20%, на търговците на едро – 10% и на търговците на дребно с над 20 млн. оборот – 20%. За вносните продукти от трети страни – 10%. Според становището това създава преференциален режим за определени субекти по веригата на доставки. Нещо повече – подобен опит за свръхрегулация на пазара рискува да доведе до отлив от инвеститори у нас. 

“Ние предлагаме да се засили регулацията в Закона за защита на конкуренцията и той да стане работещ, а от друга страна държавата да подкрепи пазарната позиция на земеделците, като засили и стимулира кооперирането им. Основен проблем е, че те са много раздробени малки стопанства, които нямат пазарната сила да се противопоставят на веригите и пазара. Затова трябва да има практични мерки като данъчни облекчения, които да стимулират земеделците да се кооперират. Това е начинът да си извоюват по-добро пазарно място. Не държавата да им определя изкуствени цени”, каза за Forbes България Яна Стратиева, изпълнителен директор на сдружението “Храни и напитки България“.

“Оценката на риска в този законопроект абсолютно потвърждава нашите опасения, но въпреки тях е предложен. Нека да не се заблуждава обществото, че този закон има за цел да намали цените”, допълва Стратиева. Браншът в момента се надява, че все пак спорният законопроект ще бъде преработен заради констатирания в оценката на въздействие риск. “Надяваме се министърът поне да ни събере и да обсъдим въпроса. Всичко останало поставя под риск продоволствената сигурност в страната”, категорична е Яна Стратиева.

Освен да доведе до инфлация и да застраши продоволствената сигурност, предложената регулирана надценка има потенциала да се превърне във фокусна точка за координация между търговците на дребно. Създава се и възможност за съществено изкривяване на конкуренцията между отделните продукти и марки, става ясно от становището на браншовите организации. 

“Първото, което трябва да стане ясно е, че законопроектът има потенциал сериозно да повиши цените на храните на дребно. Ще се ограничи конкуренцията, което също е в ущърб на потребителите. Ще навреди и на интересите на доставчиците, които имат трайно изградени отношения с веригите за бързооборотни стоки”, заяви за Forbes България Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.

И в момента има предложения за промени в Закона за защита на конкуренцията в преходните и заключителните разпоредби на настоящото предложение. Според Добромир Иванов от BESCO обаче идеите са притеснителни, тъй като е не решават реалните проблемите, а напротив – създават предпоставки за произвол от страна на регулатори в лицето на КЗК, тъй като ясните критерии за нарушения се заменят със субективни текстове.

“Всеки иска да предлага повече българско производство и единственият начин да паднат цените е като го насърчим. Ясно е, че когато вкараме продукти от Полша или Испания, няма как те да са по-евтини, защото има логистика. В момента основните проблеми са свързани с това, че държавата по никакъв начин не подпомага малките производители в България да се кооперират, за да могат заедно да изпълнят критериите да продават в големите вериги”, коментира Добромир Иванов. 

Другият проблем според Иванов е темата с прекупвачите – обществена тайна е, че в момента на безценица се изкупува продукцията на производители от малка група хора, които след това оскъпяват крайния продукт. “Държавата трябва да види защо това продължава да се случва. Това са причините да имаме некачествено и скъпо българско производство. Според нас в момента това е популистки ход от страна на държавата, за да отчете дейност – нито се подобрява средата за българските производители, нито се разбиват картели”, смята Добромир Иванов.

*Допълнена с позиция и на Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ.