Официално: България е 21-вият член на еврозоната

С пълно единодушие Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) прие законодателните актове за членството България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Това е последната стъпка в процеса по присъединяване и идва 18 години след влизането на страната ни в ЕС. С това решение България става 21-вата държава-членка на еврозоната.

The @EUCouncil just took the last steps for #Bulgaria to join the #eurozone! #ECOFIN

Read the press release

— EU Council Press (@EUCouncilPress) July 8, 2025

ВАЖЕН ЦИТАТ 

“При такъв тип положителни промени рисковете пред икономиката се свеждат до минимум. Присъединяването на България в еврозоната не решава всички проблеми пред страната ни, но премахва един от тях – този, свързан с произвола на българските политици, включително умишлено предизвикване на криза, обедняване, дестабилизация. С членството в еврозоната тези хора няма да си помислят да правят такива неща”, заяви за Forbes България икономистът Георги Стоев.

ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ЕФЕКТ

Очаква се приемането на България в еврозоната да донесе значителни икономически ползи за страната ни. Сред основните ефекти са повишена валутна стабилност и по-ниски лихвени проценти, което ще намали разходите за финансиране както за бизнеса, така и за държавата. Очаква се членството на страната ни в еврозоната да я позиционира като по-стабилен и интегриран пазар, което ще допринесе за икономически растеж, привличане на инвестиции и създаване на работни места.

“Членството в еврозоната намалява рисковете за икономиката. Непосредствените ефекти за бизнеса са свързани с намаляване на транзакционните разходи. Това ще се усети веднага”, категоричен е Георги Стоев.

АКЦЕНТ

До тук се стигна, след като на 4 юни два конвергентни доклада – на Европейската комисия и на Европейската централна банка, констатираха, че България е изпълнила всички критерии за присъединяване към еврозоната. Българското министерството на финансите поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади за готовността на страната ни да приеме еврото в началото на тази година.

Според оценката на ЕЦБ България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и изпълнява правните изисквания. Докладът на Европейската комисия също е положителен, като според констатациите, през последните 12 месеца инфлацията в България е 2.7%, което е под нивото на референтната инфлация от 2.8%. Вчера Еврогрупата, в която влизат финансовите министри на държавите в еврозоната, също единодушно подкрепиха страната ни.

В края на миналия месец Еврогрупата и Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) дадоха своята подкрепа, а Комисията по икономически и валутни въпроси в ЕП подкрепи доклада за готовността на страната ни да приеме еврото.

“Днес е ключов ден за България. На прага сме да реализираме една стратегическа за страната ни цел. Очакваме пълна подкрепа на всички държави-членки. Целият процес приключва на практика днес”, заяви по-рано днес финансовият министър Теменужка Петкова.

КАКВО ПРЕДСТОИ

След окончателното гласуване автоматично през януари в сила ще влезе Законът за въвеждане на еврото в България. Има обаче разпоредби, които започват да действат по-рано – например за двойното обозначаване на цените в лева и евро, което става задължение за търговските обекти месец след официалното решение и може да остане в сила до 12 месеца след датата на въвеждане на еврото. Някои търговски обекти вече започнаха сами да показват цените на продуктите и услугите си и в двете валути – сигнал за ангажиментът на частния сектор да направи прехода за гражданите по-плавен.

От 1 януари 2026 г. ще теглим пари само в евро. С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. банките ще извършат превалутирането по официалния курс (1.95583 лв. за 1 евро) и ще поемат всички административни и технически разходи.

Информационната кампания в Плана за приемане на еврото ще започне шест месеца преди ефективната дата – тоест в началото на август.

Според Георги Стоев обаче тя отдавна е закъсняла.

“Някак не успяхме да изкомуникираме приемането на еврото като положителна новина. Информационната кампания закъсня. Онези, които са против еврото, са много по-гръмогласни и те също ще се задействат. Несериозно е да се чака решението на Съвета на ЕС. Това, което предстои сега е на първо място двойното обозначение на цените. Освен това обаче предполагам, че сега някои компании, които са отлагали конвертирането за последния момент, също ще се събудят. Това не са драматични неща, но все пак изискват техническо време. Рисковете на всяка една голяма промяна са в това, че хората обикновено тупат топката до последно”, коментира икономистът.

ДОПИРАТЕЛНА

Държавата вече започна подготовка за присъединяването на България към еврозоната, като регулаторните органи проверяват всички търговци в страната за спекула. Това обаче се превръща и в удобен инструмент за рекет и репресия – проблем, за който Стоев предупреждава отдавна. Затова и преди време предолжи създаването на гореща линия, на която бизнесът може да подава сигнали за натиск от страна на регулаторите. 

“Имах уверението, че препоръката ми за откриването на гореща линия за сигнали на бизнеса срещу репресия от страна на регулаторите е получена в Министерството на финансите, но в момента нищо не се случва. Единствените активни са репресорите – КЗК, КЗП и НАП. Само те търсят нова власт и възможности за потенциална репресия. Нямаме противодействие срещу тях, нямаме антидот. Големите вериги ще се справят с армията си от юристи, но в общия случай тази репресия ще бъде насочена към малките и средните търговци на дребно, сладкарници, кафенета, хотели”, коментира Стоев.

“Влизането ни в еврозоната е добра новина, но не означава, че трябва да спрем да се опитваме да сме правова държава. Този въпрос остава на масата и битката за това България да е зряла и устойчива демокрация трябва да продължи. Неприятно ми е да си помисля, че с членството в еврозоната изведнъж ще се успокоим и ще си кажем, че всичко е наред”, допълва Стоев.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

Еврото е въведено на 1 януари 1999 г. и към днешна дата е официална валута в 21 от общо 27-те държави-членки на Европейския съюз – Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Испания, а вече и България. Над 340 млн. души използват еврото ежедневно. 

През 1999 г. е създаден и валутният механизъм ERM II или така наречената “чакалня на еврозоната”. При него централният курс за валутата на държава от ЕС извън еврозоната се фиксира спрямо еврото, като целта е да осигурява икономическа стабилност при колебания във валутния курс между еврото и други валути на държавите-членки на ЕС. 

Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото у нас е поставено със създаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната през 2015 г. България става член на валутния механизъм ERM II през юли 2020 г. – 13 години след като се присъединява към Европейския съюз. Страната ни влиза в чакалнята на еврозоната заедно с Хърватия, която прие еврото от 1 януари 2023 г. Законът за въвеждане на еврото в България е приет от българския парламент окончателно на 7 август 2024 г., след като в края на юли същата година депутатите в народното събрание приемат решение за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото у нас. 

През първите три години от въвеждането си през 1999 г. еврото се използва само за счетоводни цели, а като пари в брой е въведено от 1 януари 2002 г. Тогава единната европейска валута заменя при фиксирани обменни курсове банкнотите и монетите на национални валути като белгийския франк и германската марка. 

Според Договора от Маастрихт всички държави-членки са задължени да приемат еврото, когато изпълнят критериите за конвергенция – ценова стабилност, здрава публична финансова политика, стабилност на обменния курс и дългосрочни лихвени проценти. Единствено Дания има специална клауза за отказ, която й позволява да запази датската крона като своя официална валута.

Докладите за конвергенция се публикуват веднъж на две години, като има възможност да се поиска изготвянето и на извънреден такъв. Те се изготвят от Европейската комисия и Европейската централна банка, които преценяват дали някоя държава-членка на ЕС е готова да се присъедини към еврозоната. Казано иначе – дали страната е изпълнила всички Маастрихтски критерии. Докладите се представят на Съвета на ЕС.