Паричен суверенитет
Едно от често повтаряните твърдения относно влизането на България в еврозоната е, че при него държавата ще загуби паричния си суверенитет.
Това е доста любопитно твърдение, най-малкото защото темата с паричния суверенитет изобщо, и на България в момента конкретно, е със сигурност многопластова и поради това значително по-многозначна, отколкото активно ползващите този термин в публичния дебат, изглежда, допускат.
Първи пласт е въпросът кой всъщност е паричен суверен в България. Много хора звучат сякаш това е БНБ, пропускайки факта, че по конституция суверенът на всичко, включително парите, в България е народът.
Втори пласт е въпросът с различните компоненти на упражняването на паричния суверенитет. Без претенция за изчерпателност, това включва способност на суверена, пряко или чрез формиран от него професионално-експертен публичен орган, известен като централна банка, да има неограничавано отвън и във времето усмотрение върху неща като монополна емисия на обявената за легална валута; определяне на лихвени проценти; влияние върху паричната маса (както парична база, така и паричен множител); ниво и динамика на обменния курс спрямо други валути, регулация и надзор над банките, емисия на публичен дълг в собствена валута.
В момента избраният от конституционния суверен на България паричен режим е паричен съвет. При влизане в еврозоната именно членството в нея ще е избраният от българския суверен паричен режим. Между паричен съвет и членство в еврозоната има някои разлики по отношение на някои от изброените компоненти на усмотрението, разрешено от суверена на органа, упражняващ парична власт.
По емисията на домашната валута разлика няма. Както сега БНБ емитира (печата и сече и пуска в обращение) легалната валута на България, така и при членство в еврозоната ще прави точно същото. Просто десенът на хартийките и на монетите малко ще се промени, както се промени след въвеждането на паричния съвет преди 28 години или след деноминацията преди 26.
При определяне на политикови лихвени проценти разликата е значителна. В момента на органа на парична власт му е забранено усмотрение по този въпрос. При членство в еврозоната той ще го има, макар и малко – гласът на БНБ в Управителния съвет на ЕЦБ ще има тежест от около 3.3%.
По отношение на усмотрение върху размера на паричната маса, в момента то е близо нула и се съдържа само в много тромавия, лесно заобиколим и с краткотрайно влияние процент на задължителните резерви. При членство в еврозоната този контрол ще падне от 100 на 3.3%, но пък за сметка на това контролът върху паричната база ще се увеличи от 0 на същите 3.3%.
По отношение на обменния курс и на регулацията и надзора над банките нищо няма да се промени между двата режима.
По отношение на емисия на публичен дълг в собствена валута, в момента тя е около 25% и при влизане в еврозоната ще се качи на 100% – България ще емитира дълг в собствената си национална валута, в която идват приходите и се правят разходите на държавата.
Така става съвсем ясно, че от гледна точка на упражняващите парична власт в България промяна от паричен съвет в членство в еврозоната в никакъв случай не е черно-бяла история. От една страна, някои в момента съществуващи възможности за усмотрение ще намалеят. От друга, много други, както и значителна възможност за влияние, ще се появят или ще се усилят. Кое е повече или е по-желателно в очите на съзерцаващите.
Но всичко това се отнася само до усмотрението на паричните власти, които не са крайният суверен на България. Този краен суверен си е запазил напълно усмотрението си да промени паричния режим на държавата си, било той паричен съвет или членство в еврозоната. Особеното е, че при членство в еврозоната той сам обвързва това си усмотрение с решението дали желае, или не желае да бъде член на Европейския съюз.
