Илия Груев за пътя до мечтата Висша лига

Илия Груев минава през много невидими за външния свят трудности, за да стане първият българин във Висшата лига от 10 години насам. Сега той е гладен за още успехи и иска да се докаже на най-високото ниво във футбола

Илия Груев-младши опитва да заключи електрическата си тротинетка пред Националния стадион „Васил Левски“, идвайки за снимките с екипа на Forbes. Не му се получава, затова той спокойно пресича от другата страна на улицата, паркира я там, и се връща след малко с усмивка. Нищо нетипично за един 25-годишен градски младеж.

Единствената разлика е, че това е един от лидерите на националния отбор, вторият ни най-скъп футболист (оценен на 5 млн. евро от портала transfermarkt), и по всичко личи, през август ще бъде първият българин във Висшата лига от 10 години насам.

В разговора ни по-късно той отчита, че все повече и повече хора го спират за селфита. „Най-много се радвам на децата, с които се снимам, защото и аз бях като тях. Да срещна любимия си футболист, като малък правеше деня ми, а сега аз правя техния ден.“

Но дали това го кара да се чувства като звезда? „Въобще не, това е просто част от бизнеса, когато станеш публична фигура. В България със сигурност има много по-успешни хора от мен, например в предприемачеството – казва Груев. – Те обаче не са толкова разпознаваеми.“ Когато е в София, той си спи вкъщи, ходи „наляво-надясно с трамвая“ и смята, че популярността не го е променила. „Не искам и нещо да се променя.“

Въпреки това изказване съвсем скоро за Груев ще се променят много неща. След като с „Лийдс“ влезе в най-голямото първенство в света, той ще започне да мери сили с някои от най-силните играчи.

За него постигнатата мечта да играе във Висшата лига е „етапна цел“ в кариерата му. Следващата е да се докаже в нея, да се представи на ниво и да бъде равностоен с топзвездите. „Успехите в последните години ме правят гладен за още – казва Груев. – Вярвам, че пикът на кариерата ми предстои, и усещам вътрешно, че колкото по-успешен си, толкова повече искаш да постигаш.“

За 25-годишния Груев успехът е плод на дълъг и нелек път в професионалния футбол. „Знам, че отстрани кариерата ми изглежда много плавна – добри изяви като младеж, после пробив в Бундеслигата и националния отбор, трансфер в Англия – казва Груев. – Но всяка една от тези стъпки ми е коствала страшно много и това остава невидимо за хората, които не ме познават отблизо.“

А те не са много. През годините Груев е поставял всичко на заден план в името на футболната си кариера. „Ако имам предложение за вечеря или за кино например, аз първо преценявам дали това няма да се отрази на режима ми или на плановете ми за тренировките в следващите дни“, казва той.

Не само заради това Груев е футболна звезда, която е необикновена в своята обикновеност. Той не е много по нощните излизания, няма татуировки, целенасочено прекарва време без смартфона си и, да, придвижва се с тротинетка и с трамвай. Отказвал е оферти да стане лице на бетинг компании (но е отворен да партнира със „сериозни брандове“). Интересува се от политика, чете много и слуша подкасти, а в Лийдс подкрепя благотворителната организация Community Integrated Care, която се ангажира с интеграцията на хора, които се възстановяват от проблеми с психическото здраве.

Израснал в Германия, където семейството му се пренася през 2000 г. заради трансфера на баща му, национала Илия Груев-старши, в Дуисбург, Груев-младши говори чудесен български, но смята, че не се изразява толкова добре, колкото на немски. Затова и медийните му изяви у нас не са много. Но като част от „30 под 30“ той прие поканата ни да разкаже ексклузивно за Forbes в такъв детайл за пътя си към мечтаната Висша лига.

Неговата история описва един модел на професионалист, който може да вдъхнови поколение от нов тип български играчи.

Този текст е особено важен за децата, които са се насочили към футбола, а и за родителите им, за да разберат каква е цената на успеха в играта на най-високо ниво. Интересен е, защото разбираме какво се случва зад кулисите на „най-важното сред маловажните неща в света“, както легендарният италиански треньор Ариго Саки веднъж беше описал футбола. И, разбира се, както във всички спортни истории, които разказваме във Forbes, може лесно да направите връзка между успеха в спорта и във всяка друга сфера на живота, включително и бизнеса.

„ФУТБОЛЪТ Е В КРЪВТА НА ИЛИЯ“,

казва баща му Илия Груев (вижте повече и за неговата кариера в допълнителния текст). Той си спомня как двамата отиват на мач на Димитър Бербатов в Леверкузен през 2004 г. „Майка му не беше много щастлива, защото Илия беше само на 4 години“, смее се Груев-старши. Двамата срещат Бербатов за момент преди мача, малкият Илия му дава дъвка и Бербатов вкарва два гола.

Въпреки този допир с големите звезди на футбола „героят“ в играта за Илия Груев си остава баща му. В края на кариерата си Груев-старши играе в германския „Рот-Вайс Ерфурт“, където Младши прави първите си стъпки във футбола. „Още 4-5-годишен се записах в отбор „Бамбини“ към „Рот-Вайс“, но това беше чисто и просто за забавление“, спомня си Груев.

С времето той започва да влиза в момчешките отбори, където има филтър и треньорите вече не взимат всяко дете. Талантът на Илия Груев още по това време е видим, той играе с набора над неговия и редовно е избиран за най-добър играч в турнирите, в които „Рот-Вайс“ участва.

Системата „германски футбол“ започва да функционира на тази възраст и топиграчите от набора си попадат на радара на големите отбори. Груев например си спомня ясно за „страхотното преживяване“, когато на 12 години е поканен на едноседмичен тренировъчен лагер в кампуса на „Байерн“ (Мюнхен). „Тренирах с други момчета, получих много добра атестация и ми казаха, че ще продължат да следят изявите ми.“

По това време започват да пристигат и по-конкретни запитвания Груев да се присъедини и към младежка академия на по-голям отбор. Тогава родителите му преценяват, че е още рано, но на 14-годишна възраст и самият Илия осъзнава, че няма да може да постигне мечтата си за професионален футбол, ако остане в академията на „Рот-Вайс“. Въпреки че е най-титулуваният отбор в своята провинция Тюрингия, му е ясно, че нивото ти зависи от това на съиграчите. Така на 15, през 2015 г., избира да продължи в академията на „Вердер“ (Бремен) – един от най-големите отбори в Германия, на който той симпатизира още като малко дете.

„Заминах за Бремен сам и бях настанен в интерната, който се намира в самия стадион – казва Груев. – Там има място за 20 момчета, има жена, която се грижи за нас, и страхотно, фамилиарно отношение.“

Това не прави лек прехода за едно дете, чиито родители живеят на 560 километра от него. Илия Груев си спомня, че първите месеци са били трудни, но успехите му във футбола му помагат бързо да се аклиматизира. С „Вердер“ той участва в международни турнири, играе срещу отбори като „Барселона“, става и капитан на своята възрастова група.

През тези години започва да играе и за юношеския национален отбор на България. „Имаше контакт и с Германския футболен съюз, но в България бяха положени много усилия да дойда тук“, казва Груев днес.

Пътуванията с националния отбор обаче добавят нов слой трудност с училището. „Вердер“ има партньорство с местна гимназия и талантите в интерната учат в спортната паралелка. За семейството на Илия Груев, а и за самия него образованието е важно – „все пак аз не знаех дали ще успея да стана професионалист и да си изкарвам парите от футбола – казва той. – А и аз обичам да уча.“

Той си спомня, че по телефона майка му всеки ден го пита как се представя в училище (спортната тема все пак я покрива баща му). „И в редките случаи, в които съм имал лоша оценка, тя реагираше много остро.“ В крайна сметка Груев завършва училище с 2.2 (еквивалентът на 5-ица). „Но истината е, че аз никога не съм имал план Б извън футбола. Тази оценка обаче ми даваше сигурност и с нея можех спокойно да вляза в специалност, която ме вълнува.“ Той всъщност дори се записва в онлайн бакалавърска програма по мениджмънт, но липсата на интеракция с другите студенти го отказва на първата година.

На 18, през 2018 г. Илия Груев започва да тренира с мъжкия отбор на „Вердер“. Качествата, които той има като заложби, му помагат – динамика, техника и атлетика на терена, много силен ляв крак, цялостна игрова интелигентност и стратегически усет към играта. Груев обаче признава, че на тази възраст е още „по-слаб физически“, за да има потенциала да играе мачове в Бундеслигата. „Работих много целенасочено в тази посока“, казва той. Съотборниците му отчитат, че той е първи за тренировките, прекарва много време във фитнеса, храни се осъзнато.

Но преходът от юношеския към мъжкия футбол е може би най-предизвикателното нещо в играта. Това е моментът, в който талантът спира да е най-решаващият фактор за успеха. Пробивът на професионално ниво е зависим от инфраструктурата в отбора, манталитета и, по думите на Груев, възможността да играеш максимално много мачове.

„Няма друг начин да пробиеш, освен да играеш, да играеш, да играеш – казва той. – Да даваш газ в тренировките и получиш ли шанс, да го използваш и да се представиш на най-доброто ниво.“

В неговия случай това се случва по възможно най-сложния начин. Той започва сезон 2019/2020, тренирайки с мъжкия отбор, но играейки за втория състав на „Вердер“, т.нар. U23, в Регионаллигата – четвъртото ниво на германския футбол. Между юли 2019-а и март 2020-а Груев е титуляр в 15 мача, преди пандемията да спре първенството. „И така аз се озовах в позиция да тренирам с мъжете, но да играя само през няколко месеца в приятелски мачове“, казва той.

Въпреки този проблем той решава да не използва възможността да отиде под наем в по-слаб отбор. „Да, постоянно се питах как ще успея без игрова практика, но знаех, че ако съм търпелив и получа шанс, ще захапя и ще мога да се развия по-експоненциално във „Вердер“.“

Груев още тогава е наясно, че професионалният пробив е и въпрос на късмет – търси ли се човек на позицията, на която играе, или какво е отношението към него на треньора в актуалния момент.

Шансът в неговия момент се появява, защото в края на сезон 2020/2021 „Вердер“ отпада във Втора Бундеслига. „Тогава в лицето на Маркус Анфанг дойде нов треньор, а играчът, който играеше на моята позиция, се контузи. Аз се включих супер и започнах да играя като титуляр.“

Следва нов удар – треньорът Анфанг фалшифицира ваксинацията си срещу ковид и е уволнен. Неговият наследник разчита на по-опитни футболисти и Груев се връща на резервната скамейка.

„За мен това беше ад, защото знаех, че мога да играя на високо ниво, но влизах само за няколко минути в мачовете“, казва Груев. Към края на сезона обаче той получава нов шанс, вкарва важен гол, а „Вердер“ се връща в Бундеслигата.

Този успех е гарниран с нов договор за Груев, при по-добри условия, и усещането, че ролята му в отбора става по-важна. Но предизвикателствата за него продължават и следващия сезон, вече на най-високото ниво на футбола в Германия. „Играех малко, но винаги добре – спомня си той. – И си казвах – ето, в следващия мач ще съм титуляр. Но пак не, и пак не, и пак не.“ В крайна сметка той се налага в отбора и играе в 31 от 34-те мача през сезона, 18 от тях в титулярния състав.

„Това доказва, че ако работиш здраво, ако се отнасяш професионално, ще успееш – казва Груев, когато го питам какво значи неговият път за младите футболисти. – И най-важното – нямах страх от трудни ситуации и получех ли шанс, се доказвах на терена.“

Цялостно според него футболът му помага да узрее много бързо. „Ако не узрееш, ще бъдеш изяден“, смята той. Защото в професионалната игра има много невидими аспекти – нелоялна конкуренция или субективни мнения, които те принуждават да се учиш бързо и да си адаптивен.

Този манталитет в комбинация с добри представяния привлича интереса към Илия Груев на английския „Лийдс“. Така през лятото на 2023 г. той е привлечен в отбора срещу 6.5 млн. евро.

АНГЛИЙСКАТА ЕРА НА ГРУЕВ СЪЩО НЕ ЗАПОЧВА ЛЕСНО.

Той казва, че веднага усеща, че в „Лийдс“ има различен „стендинг“ – вече не е момчето от академията, както е във „Вердер“, а играч, за когото е платена сериозна трансферна сума. Въпреки това периодът на адаптация към начина на игра в Англия отнема няколко месеца. Груев обаче усеща доверието в него и отново „захапва“, както сам се изразява.

В първия си сезон той играе в 29 мача в Чемпиъншип, второто ниво на английския футбол. „Лийдс“ завършва на трето място в класирането и играе финален плейоф за влизане във Висшата лига на митичния стадион „Уембли“. С Груев като титуляр отборът обаче губи от „Саутхемптън“.

Питам го колко е била горчива загубата. „Много“, отговаря бързо той. Груев преглъща и продължава: „Сезонът беше дълъг, с 49 мача, и ние загубихме последния, пред 90 хиляди зрители. На другия ден просто отидох на почивка и исках да не си спомням за това, но мисълта постоянно ме застигаше. И все пак знаех, че във футбола всичко е бързо – и че догодина пак ще имам шанс“.

И наистина „Лийдс“ успява да спечели първенството през сезон 2024/2025 и се завръща във Висшата лига. Денят, в който това става официално, Груев описва като един от двата най-щастливи дни в кариерата си, заедно с този, в който с „Вердер“ се връща в Бундеслигата.

Но и този успех не е лек. Националът на България започва сезона силно, но през октомври 2024 г. се контузва и отсъства от терените в продължение на три месеца. „Отново отвън сигурно е изглеждало лесно – възстанових се и се върнах като титуляр. Но само аз си знам колко беше трудно за мен в първите мачове, когато още не играех на нивото, на което съм способен.“

Сега пред Илия Груев се очертава интересен сезон. Питам го какво му предстои, и той с усмивка казва: „Най-краткосрочно ми предстои да бия баща ми на тенис, веднага след като приключим интервюто. А във Висшата лига целта този сезон ще е да останем в първенството, а аз трябва да покажа, че мога да играя на това ниво“.

ТЕМАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ

няма как да бъде подмината – все пак Илия Груев вече има 22 мача с националната фланелка и е основен играч в отбора. Трябва и да отчетем, че неговият успех не е показателен за състоянието на футбола ни, защото той е оформен като играч изцяло в Германия.

Затова националът да не иска да коментира в детайл структурното състояние на играта у нас. „Не мога да преценя, защото никога не съм го преживявал“, отговаря той, когато например го питам за странната практика родители да се настройват срещу треньори и съдии в детски официални мачове у нас. „Мога само да кажа, че в Германия никой не се противопоставя на решенията на треньора в детския футбол.“

Питам го дали според него щеше да стане професионален играч, ако беше останал в България. „Предполагам, че да – казва Илия Груев. – Но според мен в момента щях да съм останал да играя в някой от силните българските отбори, а не в чужбина.“

Въобще според него е много важно максимално рано талантливите български играчи да излизат навън. „Знам, че това е изключително тежко, когато не владееш езика, но това е начинът да станеш по-добър.“

Груев дава пример с двама българи, които предприеха такъв ход през лятото на 2024 г. Полузащитникът Кристиян Ирмиев премина в отбора на Кьолн и наскоро стана шампион на Германия до 19 години, а вратарят Стефан Смъркалев спечели купата на Германия с „Вердер“ в същата възрастова група.

„Това е решението, докато в България не се създаде инфраструктура талантите да се превърнат в добри професионалисти“, казва Груев. Той си припомня за годините, в които започва да играе за юношеския национален отбор на България. „Тогава в отбора имаше момчета, за които спокойно мога да кажа, че днес щяха да са топиграчи в Бундеслигата, ако бяха в Германия.“ Останали у нас обаче, немалко от тях вече не играят футбол.

Питам Груев каква според него е причината за това. „Сякаш нямаха правилния манталитет, нямаше и правилните условия да се развият – много фактори, но талантът със сигурност не беше един от тях.“

Що се отнася до националния отбор, Илия Груев не крие щастието си да е част от него: „Аз съм 100% българин, изпитвам голяма любов към родината и съм горд да представлявам моите сънародници“, казва той. Според него отборът не е на нивото на най-добрите отбори в Европа, но постепенно – със солидно ядро от 14-15 добри играчи, добър екипен дух и дългосрочен план с един треньор – може да се види и положително развитие. Но „реалистичното мнение“ на Груев е, че в момента българският отбор не е „фаворит срещу повечето отбори в Европа“.

Ако остане здрав, Груев може да е част от промяна и положителното развитие във футбола ни години наред. Все пак той е носител на много правилни ценности и дългосрочно има потенциала да бъде лицето на националния отбор. Той казва, че здравословният му начин на живот и различните технологии, които използва в процесите на тренировки и възстановяване, са плод на желанието му да остане в играта максимално дълго като играч.

А след това? „Доста рано е да мисля в тази посока, но в момента смятам, че пътят ми ще остане във футбола. Все пак горе-долу разбирам как функционира този бизнес.“