Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
На 8 юли България получи окончателна и единодушна подкрепа за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 г. Това е исторически момент за страната ни, но предизвикателствата, свързани с върховенството на закона, повишаване стандарта на живот на населението и доверието в институциите остават. За това предупреди още тогава през Forbes България икономистът Георги Стоев.
Стоев не е единственият – и според макроикономистите на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов и Елена Костадинова решението на ЕКОФИН и Европейския парламент е само началото, като следващият етап от икономическото сближаване ще бъде още по-труден.
Процесът включва мерки за повишаване на жизнения стандарт до средното за Европа, фискална дисциплина, подобряване на институционалната среда, борба с неравенствата. Тепърва трябва да бъдат предприети реформи в ключови сфери – овладяване на промените в климата, адаптиране на пазара на труда към технологичните промени и демографския спад, преход към икономика базирана на иновациите и знанието, както и повишаване на доверието в институциите и пазарите.
И макар според анализа страната ни да е постигнала значителен напредък в икономическото си развитие – с почти двоен ръст на БВП на глава от населението (от 34% през 2006 до 61% през 2023 г.) и повишаването на конкурентоспособността, пътят напред изглежда по-предизвикателен. Следващата фаза според анализа е значително по-трудна, тъй като процесът на изравняване на доходите и цените все още не е приключил.
Може да се очаква ръст както на цените, така и на доходите и то с по-висок темп от тези в еврозоната.
“Например, ако цените в еврозоната нараснат със средно 2% годишно през следващото десетилетие, няма да бъде изненада, ако цените в България нараснат с 2.5-3% в същото време”, посочват в анализа си макроикономистите. Според данните от 2006 г. до 2023 г. цените в България нарастват от около 44% от средното в страните от еврозоната през 2006 г. до 56% през 2023 г. За последните 17 години БВП на глава от населението в България нараства с 3.4% средногодишно, като значително изпреварва отчетената в еврозоната стойност от 0.7% средногодишно. По подобен начин, цените в България нарастват с 3.5% средногодишно за същия период от 17 години, докато в еврозоната е регистриран ръст от 2.1%.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Нива на инфлацията от 2.5-3% годишно не изглеждат притеснителни. Освен това, инфлация от 3% може да бъде по-добра за икономиката от 2%, тъй като малко по-висока инфлация ще направи възможно процесът на реалокация на ресурсите да се ускори. Когато инфлацията е по-висока разликите в относителните цени са по-големи, което увеличава вероятността инвеститорите да започнат да изтеглят ресурси (капитал и работна сила) от секторите с представяне под средното за икономиката към секторите с най-добра перспектива. С други думи, малко по-висока инфлация ще направи икономиката по-динамична и ще помогне за ускоряване на темповете, с които нарастват инвестициите, защото стимулите за инвеститорите да увеличат скоростта на процесите на реалокация на ресурси ще се увеличат”, прогнозират в доклада.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Съществен фактор според макроикономистите е покупателната сила – ако доходите растат по-бързо от инфлацията, докато догонват тези в най-развитите страни, няма място за притеснение, смятат анализаторите.
