Сближаването на доходите в ЕС е все по-видимо
Най-често използваният индикатор за сравнение на развитието на икономиките е размерът на брутния вътрешен продукт средно на човек от населението след отчитане на разликите в ценовите равнища в отделните страни. Именно той дава основания почти всеки текст за България да споменава, че сме „най-бедната страна в ЕС“. Когато се пишат анализи за „конвергенция“ – на чист български „сближаване“, – обичайно се почва с този показател, отнесен към средната стойност общо за европейската икономика. В това сравнение България през 2024 г. достига 66% от средното за ЕС, а Централна и Източна Европа се разполага между Латвия (71%) и Чехия (91%).
Обаче този показател – като всеки друг – не е идеален. Брутният вътрешен продукт включва добавената стойност на компаниите, регистрирани в дадена страна, но тя може да е създадена реално чрез дейността на целия европейски и дори глобален пазар. Такива например са случаите на Ирландия и Люксембург – с БВП на човек съответно 211% и 242% от средното в ЕС, – което се дължи на стратегическия избор на мултинационални гиганти да разположат и отчитат операциите си точно там, както и на значителен дял чуждестранни работници в работната сила. Същевременно ние знаем, че този доход нито се генерира в голямата си част от дейност в дадената страна, нито пък остава сред местните домакинства заради репатрирането на печалбите, а още по-малко се разпределя равномерно (или изобщо) между жителите.
Затова е добре да допълним подобен тип сравнения с показателя действително индивидуално потребление на човек от населението в стандарти на покупателната способност. Подобен, но не същият – той отразява изхарченото за стоки и услуги в страната, отчитайки, разбира се, разликата в ценовото равнище. И макар да има близки стойности на двата индикатора в много от случаите, разминаванията всъщност са ценни находки, за да си обясним какво и защо се случва.
Къде е България? Не на последно място, като начало – със своите 74% от средното в ЕС е пред Унгария и наравно с Естония, която пък „страда“ заради ценовото равнище, което вече е изравнено със средното за съюза. Латвия също е близо със 76%, но пък Литва, леко изненадващо, е с най-висок стандарт в Централна и Източна Европа – 89%, а веднага зад нея е Румъния с 88%. И в двата случая има както догонване на произведения БВП, така и задържане на по-ниски цени, а в Румъния по-ниският БВП се компенсира (с цената на натрупване на огромни финансови рискове) от високи бюджетни дефицити заради щедрото харчене и данъчния популизъм. Накратко – ако гледаме действителното потребление, изоставането на България е доста по-скромно, не че това трябва да е причина за успокоение.
За „Стара Европа“ също може да кажем някои донякъде изненадващи резултати. Без изненада Люксембург е с най-висок показател – но „само“ с 41% повече от средноевропейското ниво, разликата е далеч от два пъти и половина, колкото е при БВП на човек. Германия тук вече е сред лидерите – на трето място със 118% (малко след Нидерландия), далеч по-добре от позицията според БВП на човек. Обяснението е балансираната и разнообразна в структурно отношение икономика, заедно със сравнително по-ниското ценово равнище – пресметливите германци са чувствителни към цените на потребителските стоки, и към това трябва да добавим ожесточената конкуренция на най-големия национален пазар.
Скандинавските страни пък са малко по-назад – именно заради по-скъпите стоки и услуги, подобно е положението и в Швейцария, където домакинствата дори „обедняват“ относително през последните три години. И най-важното може би – Ирландия с 99% е под средното, въпреки че отчита над два пъти по-високо ниво на създавания брутен продукт. Тази статистическа аномалия изчезва, като се гледа потреблението, и всъщност виждаме, че като отчетем дохода, който реално остава на разположение в страната, и ценовото равнище, всъщност ирландците имат материален стандарт около средния за ЕС. Или почти равен на Италия (с 98%), за чието икономическо представяне се изписаха безброй критични анализи през последните две десетилетия. Вместо дълбоки заключения може би е достатъчно да осмислим факта, че Европа е от малкото региони на света, в които доходите се сближават и по-слабите успяват да догонват.
