Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Италиански съд постави известната марка за луксозен кашмир Loro Piana под съдебно управление за една година, след като разследване разкри злоупотреби с работници и експлоатация във веригата за доставки. Съдът в Милано установи, че компанията “виновно не е успяла” да контролира доставчиците си, за да преследва по-високи печалби, и се позова на по-широк, системен модел на наемане на подизпълнители, нарушаващи справедливите трудови практики.
Loro Piana е петият луксозен бранд – и вторият, собственост на LVMH, след Dior – за който се установява, че нарушава италианското трудово законодателство, откакто страната започна да се бори с практиките на подизпълнители, често използвани в индустрията. Други марки, за които съдът е установил, че са допуснали незаконни и неетични условия на труд в цялата си верига за доставки, са Giorgio Armani, Valentino и компанията за чанти Alviero Martini.
Това е не само петно върху репутацията на засегнатите марки, но и заплаха за цялата луксозна индустрия. По оценки на Bain около 50% от световното производство на луксозни стоки се осъществява от хиляди малки производители в Италия.
“Твърденията за злоупотреба с работници могат да имат силно отрицателно въздействие върху репутацията на моден бранд от висок клас”, казва Стивън Хан, главен директор по репутацията и стратегията в RepTrak, фирма за управление на корпоративната репутация.
“Възприемането на работното място е един от седемте ключови фактора за репутацията в индустрията на потребителските стоки и е особено важно за луксозните стоки”, продължава той.
ТВЪРДЕНИЯ ЗА МАЛТРЕТИРАНЕ
Разследването, проведено от отдела за защита на труда на полицията на карабинерите, започва през май, след като работник съобщава, че е бил физически нападнат от своя работодател – работилница, по-точно наричана “sweatshop”, в която се произвеждат мъжки якета Loro Piana. Оттогава фирмата е затворена.
Разследващите са установили, че работниците са били принуждавани да работят до 90 часа седмично, седем дни в седмицата и са получавали по-малко от 5 долара на час. Освен това те са спали във фабриката в незаконно построени стаи. По-нататъшното разследване установи, че десет работници са били наети незаконно, като седем от тях са били имигранти без документи от Китай.
Разследването се усложнява от факта, че Loro Piana не е сключила договор директно с фирмата нарушител, а е преминала през две подставени фирми, които не са имали реални производствени възможности. Фронтовите дружества са сключили подизпълнителски договори с няколко различни фирми, всички от които са събрани в рамките на разследването.
Loro Piana, а не компанията майка LVMH, направи изявление пред Fox Business, в което пояснява, че не е била информирана за връзките с подизпълнителите. Компанията подчерта, че както по силата на законовите, така и по силата на договорните задължения е трябвало да бъде информирана за договореностите.
“Loro Piana категорично осъжда всякакви незаконни практики и потвърждава своя непоколебим ангажимент за спазване на правата на човека и на всички приложими разпоредби по цялата верига на доставки”, заяви компанията. “Loro Piana се ангажира да гарантира, че всички нейни доставчици спазват най-високите стандарти за качество и етични норми на модната къща в съответствие с нейния Кодекс за поведение. В тази перспектива Loro Piana постоянно преразглежда и ще продължи да засилва своите дейности по контрол и одит.”
Изглежда обаче, че предполагаемите неетични сделки са продължавали известно време, дори след като през май много от италианските модни марки подписаха споразумение за борба с експлоатацията на работниците.
Собственикът на подизпълнителя заяви, че компанията е произвеждала между 6000 и 7000 мъжки якета годишно на цени между 118 и 128 евро в зависимост от броя на поръчаните.
Кашмирените якета на Loro Piana се продават за повече от 4000 долара, въпреки че компанията заяви: “Съобщените данни за разходите не са представителни за сумите, платени от Loro Piana на нейния доставчик, нито пък отчитат пълната стойност на всички елементи, включително, наред с другото, суровините и тъканите.”
ЗАПЛЕТЕНА МРЕЖА
Алесандро Балосини Волпе, гостуващ професор по международен маркетинг в Университета в Католика в Милано, обясни, че веригата за доставки на луксозна мода е все по-сложна мрежа, включваща множество производители, доставчици на суровини и многобройни изпълнители и подизпълнители, което я прави все по-трудна за проследяване. Към това се прибавя и голямата променливост на модната индустрия с нарастващо търсене на бързина на доставките, постоянно обновяващи се колекции и разнообразяване на предлаганите продукти.
“Веригата за доставки на луксозна мода в Италия е пословично фрагментирана”, обяснява той, като повечето доставчици са семейни фирми с десет или по-малко служители. “През последните няколко години те бяха подложени на постоянен натиск върху цените и свиване на обемите, което изхвърли от бизнеса много малки играчи. Вследствие на това, ако дадена марка има все по-голям оборот от доставчици, контролът върху тях става все по-труден”, каза той и добави: “Имаме ситуация на безпрецедентна сложност в управлението на веригата на доставки.”
ВЪРХЪТ НА АЙСБЕРГА
Волпе вярва, че повечето луксозни компании и брандове следват отговорни бизнес практики и продължават да полагат стриктни усилия за управление на своите вериги за доставки. Въпреки това, “също така съм убеден, че повече от няколко играчи, включително някои големи имена, преследват печалби на всяка цена, като понякога отклоняват погледа си от недобросъвестни ситуации, които биха могли да поправят или променят”.
Той изказа предположение, че петте луксозни марки, замесени в неетични практики по веригата за доставки, не са изолирани случаи, а по-скоро върхът на айсберга в един по-дълбок, систематичен провал в модната индустрия. “Всички луксозни модни брандове могат да попаднат под подозрение, че колективно участват в неетични и неустойчиви бизнес практики”, предупреди той.
“Това би означавало да се постави под въпрос не само материалната, присъща стойност на продуктите, но и тяхната нематериална стойност, която включва тяхната надеждност и почтеност”, заключи той.