Успешната концепция на Георги Георгиев за „Томеко“

С една успешна концепция, изградена върху пътя на храната – от суровия продукт до чинията и боклука, Георги Георгиев развива „Томеко“ като една от най-големите в България компании за дистрибуция на висок клас оборудване за кухни на ресторанти, барове и кафенета

Всеки барман може да направи хайбол – коктейл от алкохол и газирана вода. Въпрос на умения е да стане бързо, умно и рентабилно, за което има специални техники и оборудване. Качеството, скоростта и организирането на пространството са водещи фактори в работата на барманите, обяснява Георги Георгиев, застанал на бара в демонстрационния център на „Томеко“ с чаша сутрешно кафе и пресен кроасан, току-що изпечен в конвектомата в съседство.

Неговата успешна концепция за бизнеса е изградена върху пътя на храната – от суровия продукт до чашата, чинията и боклука, което му позволява да развие „Томеко“ като една от най-големите в България компании за дистрибуция на висок клас оборудване за кухни на ресторанти, барове и кафенета, с приходи от над 10 млн. лв. за 2024 г.

По стелажите в приземния етаж на фирмената сграда могат да се видят всякакви посуда, инструменти и уреди за съхранение на храна, обработка – топлинна и студена, дизайнерски чинии измислени от водещи шеф-готвачи, съоръжения за почистване и изхвърляне на боклука. Демонстрационният център, наречен от него ShowHow и оборудван с най-иновативната техника, е арена на зрелищни курсове по готварство, сладкарство, кулинария и барманство.

На двора няколкото сервизни коли са винаги в готовност да се изстрелят като линейки, ако клиент има проблеми с повреден хладилник, печка, която не загрява, или течаща миялна машина. „Томеко“ обслужва хиляди обекти – от малки стрийт фууд каравани до изискани гурме ресторанти, хотели, търговски вериги и бензиностанции, чийто бизнес зависи от изправността на кухненското оборудване. „Уредите се експлоатират много. Бързо се амортизират. Освен това се ползват като служебни автомобили. Не всеки внимава. И това е проблем“, разкрива Георги Георгиев.

В ЕЖЕДНЕВНАТА СИ РАБОТА ОСНОВАТЕЛЯТ НА „ТОМЕКО“ Е

по-скоро консултант в услуга на клиентите, след това търговец. На практика се явява посредник между производителите, които създават иновациите, и крайните потребители. Достатъчно и да знае кой какво си представя, че ще прави, за да даде решение къде, какво и как е най-добре да се случи спрямо бюджета и броя персонал.

Повечето клиенти обаче са инвеститори. Рядко идват с ясна концепция – дали ще изхранват повече хора, или ще правят Chef’s Table – с отворена кухня и ограничен брой места. Дори най-опитните ресторантьори, които обикалят света, трудно могат да обхванат всички новости в оборудването, за да ги приложат. „Най-важното в нашия бизнес е да спечелим доверието на клиентите, като покрием нуждите им без нищо излишно“, казва Георги Георгиев. Поради тази причина е решил да не обвързва бонусите на търговците в компанията с процент от продажбите, за да няма притеснение, че някой ще се изкуши да продаде нещо повече и да рискува бизнеса: „Ако ние не помагаме на нашите клиенти да са успешни, няма да ги имаме“.

Неговата логиката за успешен бизнес се базира на оптимизацията на разходите, които клиентите правят. Опитът му показва, че собствениците на ресторанти и барове трудно си позволяват висок клас оборудване, дори и за най-успешните. Повечето смятат, че като съберат средства за първоначалната инвестиция, след това всичко е по-лесно. Истината според него обаче е, че първоначалната инвестиция не е проблем. Разликата дали някой ще вложи повече или по-малко пари е във времето, за което ще се изплащат.

Ключовото в този бизнес е месечният разход. Ресторантьорският бизнес е много трудоемък. Разходът за труд се облага с ДДС и се прехвърля към крайния клиент. Наемите стават все по-високи. Освен това готвенето е енергоемък процес. „Нашата работа е да предложим оборудване и решение, което оптимизира месечния разход. Дори да излиза 20% по-скъпо, то ще си изкара парите“, смята Георгиев. Той говори за оптимизиране на разходите в три посоки – пространство, енергия и персонал.

Архитектите на „Томеко“ са царе в проектирането във вертикал. Могат да превърнат всеки коридор в ултрамодерна кухня и да я напълнят с уреди за затворено готвене – затворени барбекюта, конвектомати с множество функции, су-вид уреди и мултифункционални тигани, които пестят до 5 пъти енергия. Умните уреди позволяват автоматизация на процесите. Това означава, че главният готвач може да програмира конвектомата и електрическите уреди така, че всеки от персонала да постигне същия резултат в чинията, като същевременно свърши нещо на друга станция. Има достатъчно време, докато картофите се изпържат, асансьорът вдигне кошницата и спре процеса. Умните машини в кухнята позволяват да се върши повече робота с по-малко хора.

Георгиев може да даде много примери как се променят процесите в кухнята, но има един любим за миялните машини. Преди 20 години в ресторантите чиниите се мият на ръка от лели, готови да работят за ниска надница. В един момент миячките налагат изискване за миялна машина. Сега клиентите търсят скъпи миялни машини с двойни стени, енергоспестяващи и безшумни, особено за баровете. „Вече продаваме и монтираме по три миялни машини в една кухня – за чиниите, за чашите на бара и за тиганите“, обяснява той. „Томеко“ държи силни позиции в предлагането на миялни машини и ледогенератори за баровете, както и при блендерите Waring – американски бранд на един от водещите производители на високопроизводителни кухненски роботи.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ СЕ ЗАНИМАВА С ТЪРГОВИЯ

още в студентските си години в края на 90-те, когато продава всякакви стоки за бита на градските пазари. Случайна среща го свързва с турски бизнесмен, който има домакински мивки от неръждаема стомана, а Георгиев му помага да ги пласира по железариите: „Започнах на заплата при него, но като потръгнаха нещата, реши, че няма нужда от мен, и предложи да стана независим дистрибутор“. Пред алтернативата да остане без работа Георгиев приема предложената му възможност да изгради собствен бизнес. Той намира партньор, негов приятел – Илиан Илиев, който току-що се е завърнал от Кипър с малко спестени пари, изкарани от сервитьорство, и е готов да ги вложи за общото дело.

През 1999 г. двамата събират общо 7 хил. долара, с които купуват от Турция тигани, фритюрници, bain-marie тенджери под налягане и друга домакинска техника, за да ги продават на едро на ресторантьорите, малките магазини, на други дистрибутори. Предизвикателство за тях е да направят такава гама от артикули, които да може да се продават бързо. Разполагат с малко капитал и трябва да го завъртят бързо.

През 2000 г., когато Metro Cash & Carry стъпва в България с концепцията за ХоРеКа, Георгиев се явява с оферта неговата малка фирма да доставя посуда и кухненски инструменти според стандартите на немската верига. „Томеко“ печели търга, а с това и гарантиран поток от приходи, с които да развие бизнеса. През 2001 г. Георгиев за пръв път посещава специализираното изложение HostMilano в Милано, където сключва две много добри сделки. Той взема представителството за България на два малки тогава италиански производители – Unox за готварска техника и Tecnoinox с миялни машини, които пасват на мащаба на „Томеко“: „Ние растяхме заедно. Unox сега са от най-големите в света по брой произведени конвектомати за готварство и сладкарство.“

За да предлага техника обаче, трябва да осигури сервиз, което се оказва нелесна задача. Повечето сервизи в България обслужват домакински уреди. Там нищо не е спешно, а резервните части се бавят с месеци. При клиентите на „Томеко“ обаче всичко е спешно, което налага да изгради собствен сервиз и логистика. Дори и при наличието на собствен сервиз той умишлено бави предлагането на хладилна техника, докато не намери решение ремонтите да се извършват бързо. В действията си винаги залага на сигурно и никога не прави голяма крачка, която да го спъне.

Дори и в кризите всеки негов ход е добре премислен. През 2007 г., когато цената на никела полудява, той решава да напълни склада със стока и така избягва сътресенията. По време на финансовата криза създава собствени марки – хладилната техника Finox произведена в Китай и готварско оборудване, конструирано във фабрика в Чехия. „Чехите са добри инженери. Създадохме бюджетно решение от Европа с добро качество и цена, която привлече нов клас клиенти“, разказва Георгиев.

Големия размах в бизнеса той прави след 2013 г., когато вече разполага със собствена офис сграда, стабилна сервизна база в кв. „Левски“ в София и демонстрационен център. Архитектите и проектантите могат да покажат на живо как би изглеждал всеки проект. ShowHow става център на различни кулинарни събития, които привличат клиенти. Съпругата на Георгиев Фифика Георгиева организира гурме вечери и

развива собствен бранд „Светулката“ за домашно приготвени сладка, лютеница, айвар и кьопоолу по нейни рецепти, както и различни видове сладоледи за хорека сектора.

ДОБРАТА ЛОГИСТИКА И СЕРВИЗ ПОЗВОЛЯВАТ НА „ТОМЕКО“ ДА ОБСЛУЖВА ПОВЕЧЕ ОБЕКТИ,

които се занимават с обработка на храна, търговски вериги, кулинарни магазини, бензиностанции на Shell, Lukoil, EКО, OMV, за които доставя ролер грилове за хотдог. Хубавото е, че този тип обекти остават отворени по време на пандемията от ковид, за разлика от ресторантите и баровете, което помага за оцеляването на компанията в кризата. Чист късмет е, че през март 2020 г., точно преди светът да се затвори, Георги Георгиев успява да посети изложението в Дюселдорф, Германия, и да поръча отворени топли витрини на самообслужване от английски производител. В Англия е много популярно хората да си вземат топла храна от отворени витрини в търговските обекти по време на обедната си почивка. Следователно англичаните са може би най-добрите в бранша, разсъждава той. Изведнъж се оказва, че тези топли витрини са от спешна нужда на ключови обекти, като Bechamel и Green Deli Cafe, за да обслужват повече хора за по-кратко време.

В кризата „Томеко“ разпродава старото оборудване в новосъздаден outlet онлайн магазин. Георгиев отделя бюджетните модели, които нямат нужда от специална поддръжка, в нов сайт за онлайн търговия. Всичко останало с голяма добавена стойност заради нуждата от монтаж и поддръжка се събира в каталог без цени, за да изпъкне техническата характеристика. Смята, че не цената, а иновациите движат бизнеса на клиентите.

Ша№5 е бранд крафт бира, създаден от основателя на „Томеко“ Георги Георгиев по време на COVID, когато се бори с депресията, предизвикана от стреса в бизнеса и загубата на баща му. „Беше адски уморително психически да измисля какво да правя, за да не уволнявам хора.“ По това време големият му син – студент в Нидерландия, се прибира вкъщи и започва да вари бира. Докато го наблюдава, баща му решава, че за 50-ия си рожден ден иска да почерпи приятелите си с бира собствено производство. „Подарете ми оборудване за домашно пивоварство“, поръчва той на семейството си. По цели нощи чете инструкции за пивовари. Създава рецепти за два вида бира, а приятелите му ресторантьори, щом опитат, искат да ги зарежда. Георгиев наема пивоварна, в която създава различна бира за всяко ястие: „Разнообразието от вкусове може да е безкрайно. Бирата има три компонента, които се комбинират – вода, малц и хмел. Всеки хмел и малц има много сортове“. Наскоро той купува пивовар­на в Бургас, фалирала през ковид. „Сега мога да варя бира 360 дни в годината.“

След ковид той приема с разбиране покачването на цените на ресторантите и баровете, които трудно набират персонал: „Като нямаш персонал, плащаш по-скъпо и маржовете в надценката се изравниха с европейските. Тези, които имат добър продукт, работят добре, въпреки по-високите цени, акумулират средства за по-качествени продукти и по-добро оборудване“. Трендът той усеща по повишеното търсене на коктейлни станции за барове: „Те не бяха много популярни, защото хубав коктейл може да се направи в по-примитивна обстановка, но сега всеки се стреми да оптимизира процесите. Да извади повече продукция за по-кратко време с по-малко хора“.

Целта му  сега е да постигне по-добри цени с производителите на висок клас оборудване, за да помогне на клиентите си да растат. „За всеки производител е важно високият клас продукти да намерят пазар, а не базовите. Това носи имидж.“ Смята, че ако успее по-достъпна цена, ползата за производителя и крайния клиент ще е еднакво добра.